Оукланд: На края на света на старта на лятото, защо ни посреща с душещи кучета
Оукланд е последният огромен град преди меридиана, който разделя датите – безусловно краят на света. Или „ година.. на географията ”, в случай че позволите шегата, само че в най-хубавия смисъл. Защото става въпрос за прелестно място, за което ще ви разкажем.
Пристигането в Нова Зеландия не е измежду най-приятните поради една неприятна фикс идея. Кацнали на дребното летище, попадате на сериозен чичко от маорски генезис, който леко заплашително се заканва: „ Или ще признаете в декларация, че носите храни в багажа си, или ще ви глобим 400 $ (новозеландските са нещо като 1.05-1.10 към лева). Струва ли си за някоя ябълка ”.
Вече обезпокоени въпреки всичко се отправяте към коридора „ нищо за обявление ” и ви посрещат строги мъже и дами в униформа, които придържат душещи ви кучета. Те постоянно бъркат в преценката си за „ нарушавания ”, само че в случай че ви извърнат очебийно внимание, ще ви отделят и ще ви пребъркат целия багаж. Доста унизително и неприятно. Но такива са им разпоредбите.
Веднъж минали неприятната процедура обаче ви предстоят прелестни дни. Оукланд се е опнал на 40 км към прелестен залив – доста наподобява на фиорда на норвежката столица Осло.
Инфраструктурата е прелестна – автомагистрали, мостове, всичко е топ. Местните се оплакват от тапи, каквито не съществуват в софийските им измерения да вземем за пример.
Градът е разграничен на две елементи в подножието на неповторимо зелени застинали „ вулкани с аспект ”, както ги показва локалният туризъм.
Центърът му се намира в по-близката до летището половина. Той стартира от фери – терминала, от който води началото си основната улица. Тя го прерязва и върви като несекваща нишка нагоре по хълма, съвсем да най-близкия застинал вулкан, който с неговите естествени тераси е една от забележителностите на постния откъм атракции град.
В долната й част най-забележителна е тогавашната централна гара, чието импозантно ретро здание контрастира на модерните небостъргачи от другата страна на улицата, изпъстрени с бизнес-центрове и лъскави молове.
По основната се редуват бутиците на най-престижните марки, отпред с Диор, Шанел, Гучи, Прада, само че шопингът, който си заслужава са друхите от прелестното и световноизвестно мерино от страната с милиони овце.
В директните има прелестни остарели питейни заведения, до момента в който на централната пътна артерия на града множеството заведения са за азиатска кухня. И са фаст-фууд вид. Носи се недотам приятна миризма на пържено, която мощно контрастира на хубостта в близост.
Не всеки втори срещнат, по-често даже, и хората като заведенията са с генезис от Китай и съседите му.
Местните маори, едри и ячки и мъжете, и дамите, въпреки и възнаградени с надпис на езика им на всяка табела, са ъгъл.
Забележителен и доста прелестен за наблюдаване факт е, че голяма част от огромните здания в центъра са на градския и на частни университети – зданията са десетки и в най-различен жанр. И по този начин нагоре – нагоре до върха. Където пък е царството на прелестните паркове на Оукланд.
Обратно долу при пристанището, са местата за излизане вечер. В самото здание на терминала има ресторант за ботсванска кухня, прочут в града със своето телешко.
Вдясно, на мястото на някогашите коловози на централната гара, преместени подземен, е отворено място за най-актуалните заведения за хранене, питейни заведения и бутици в друг жанр.
Вляво пък е марината, към която са подредени някои от най-хубавите места за ядене в града с прелестен аспект.
Пие се доста шампанско, защото по някаква причина е евентуално най-евтиното в света и за най-хубавите френски марки, а последният тренд е наливането на вино не във фини чаши със столчета, а в ниски и плътни стъклени съдове за вода или алкохол с висок градус. По този мотив, би трябвало да се каже, че локалното уиски, което няма славата на новозеландските виновност, само че носи опушените нотки на прелестния и необработен пейзаж на двата острова в една страна е много положително.
От фери-порта, който сме взели за насочна точка, можете по-атрактивно и по-бързо да стигнете до Квартала на богатите на Оукланд – Девънпорт с прелестните му къщи в подножието на „ вулкан с панорама ”, с прелестни плажове от двете му страни, с невероятна растителност – от палмите до гардениите, които ухаят феноменално и позлатяват всеки нос, който се навре да усети примамливия им мирис. Красотата на мястото е невероятна, а ретро стила на архитектурата прибавя към чувството за успокоение.
В прилежащия квартал, който е нещо като център за тази половина на града, е разпожен, близо до знаковия си небостъргач посред ниското строителство уютният ресторант и бар Ботичели на 2-кратната ни международна шампионка по художествена гимнастика от 80-те годипи Диляна Георгиева и брачна половинка й Владо.
Италианските заведения за хранене в Нова Зеландия, както е и в Австралия, са считани за най-престижни, а шампионският ни е в действителност добър. И се радва на чудесна аудитория, изключително от близкия голф-клуб.
Борис Ангелов
Оукланд – София
създател: СЛАВА
...
Пристигането в Нова Зеландия не е измежду най-приятните поради една неприятна фикс идея. Кацнали на дребното летище, попадате на сериозен чичко от маорски генезис, който леко заплашително се заканва: „ Или ще признаете в декларация, че носите храни в багажа си, или ще ви глобим 400 $ (новозеландските са нещо като 1.05-1.10 към лева). Струва ли си за някоя ябълка ”.
Вече обезпокоени въпреки всичко се отправяте към коридора „ нищо за обявление ” и ви посрещат строги мъже и дами в униформа, които придържат душещи ви кучета. Те постоянно бъркат в преценката си за „ нарушавания ”, само че в случай че ви извърнат очебийно внимание, ще ви отделят и ще ви пребъркат целия багаж. Доста унизително и неприятно. Но такива са им разпоредбите.
Веднъж минали неприятната процедура обаче ви предстоят прелестни дни. Оукланд се е опнал на 40 км към прелестен залив – доста наподобява на фиорда на норвежката столица Осло.
Инфраструктурата е прелестна – автомагистрали, мостове, всичко е топ. Местните се оплакват от тапи, каквито не съществуват в софийските им измерения да вземем за пример.
Градът е разграничен на две елементи в подножието на неповторимо зелени застинали „ вулкани с аспект ”, както ги показва локалният туризъм.
Центърът му се намира в по-близката до летището половина. Той стартира от фери – терминала, от който води началото си основната улица. Тя го прерязва и върви като несекваща нишка нагоре по хълма, съвсем да най-близкия застинал вулкан, който с неговите естествени тераси е една от забележителностите на постния откъм атракции град.
В долната й част най-забележителна е тогавашната централна гара, чието импозантно ретро здание контрастира на модерните небостъргачи от другата страна на улицата, изпъстрени с бизнес-центрове и лъскави молове.
По основната се редуват бутиците на най-престижните марки, отпред с Диор, Шанел, Гучи, Прада, само че шопингът, който си заслужава са друхите от прелестното и световноизвестно мерино от страната с милиони овце.
В директните има прелестни остарели питейни заведения, до момента в който на централната пътна артерия на града множеството заведения са за азиатска кухня. И са фаст-фууд вид. Носи се недотам приятна миризма на пържено, която мощно контрастира на хубостта в близост.
Не всеки втори срещнат, по-често даже, и хората като заведенията са с генезис от Китай и съседите му.
Местните маори, едри и ячки и мъжете, и дамите, въпреки и възнаградени с надпис на езика им на всяка табела, са ъгъл.
Забележителен и доста прелестен за наблюдаване факт е, че голяма част от огромните здания в центъра са на градския и на частни университети – зданията са десетки и в най-различен жанр. И по този начин нагоре – нагоре до върха. Където пък е царството на прелестните паркове на Оукланд.
Обратно долу при пристанището, са местата за излизане вечер. В самото здание на терминала има ресторант за ботсванска кухня, прочут в града със своето телешко.
Вдясно, на мястото на някогашите коловози на централната гара, преместени подземен, е отворено място за най-актуалните заведения за хранене, питейни заведения и бутици в друг жанр.
Вляво пък е марината, към която са подредени някои от най-хубавите места за ядене в града с прелестен аспект.
Пие се доста шампанско, защото по някаква причина е евентуално най-евтиното в света и за най-хубавите френски марки, а последният тренд е наливането на вино не във фини чаши със столчета, а в ниски и плътни стъклени съдове за вода или алкохол с висок градус. По този мотив, би трябвало да се каже, че локалното уиски, което няма славата на новозеландските виновност, само че носи опушените нотки на прелестния и необработен пейзаж на двата острова в една страна е много положително.
От фери-порта, който сме взели за насочна точка, можете по-атрактивно и по-бързо да стигнете до Квартала на богатите на Оукланд – Девънпорт с прелестните му къщи в подножието на „ вулкан с панорама ”, с прелестни плажове от двете му страни, с невероятна растителност – от палмите до гардениите, които ухаят феноменално и позлатяват всеки нос, който се навре да усети примамливия им мирис. Красотата на мястото е невероятна, а ретро стила на архитектурата прибавя към чувството за успокоение.
В прилежащия квартал, който е нещо като център за тази половина на града, е разпожен, близо до знаковия си небостъргач посред ниското строителство уютният ресторант и бар Ботичели на 2-кратната ни международна шампионка по художествена гимнастика от 80-те годипи Диляна Георгиева и брачна половинка й Владо.
Италианските заведения за хранене в Нова Зеландия, както е и в Австралия, са считани за най-престижни, а шампионският ни е в действителност добър. И се радва на чудесна аудитория, изключително от близкия голф-клуб.
Борис Ангелов
Оукланд – София
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ