Отворете аурата, изчистете чакрите... Днес йогата е със статут на

Отворете аурата, изчистете чакрите... Днес йогата е със статут на фешън наклонност, а упоменатите послания постоянно звучат като термин от химическото почистване. В профилираните школи елементарно може да откриете собствен „ гуру ", който да ви разкрие свещеното взаимоотношение сред разум, душа и тяло. А по-късно, с контузии от друга степен и темперамент, да се отправите към кабинета на добър травматолог или психиатър. Защото има и такива случаи. Ако перифразираме една известна сентенция, може да кажем, че каквото за индусите е положително, за европейците е контузия. Понякога както телесна, по този начин и психическа.
За някои йога е най-древната система за физическо и духовно самоусъвършенстване. За други – тя е философско-религиозна дисциплинираност, която изисква цялостна отдаденост, суровост и избран метод на живот. Тук няма да съдим безстопанствен персонален избор да търси и намира собствен метод за релаксация, нравствен комфорт, връзка със себе си и силите. Всеки има свободата да взема решение самичък дали да вкуси екзотиката на Изтока, наситена с асани, мантри и медитация. Интересно е да разберем за какво йога по този начин стремглаво завладя нашите ширини и навлезе в живота на европейците, с какво ни плени, както и с какво може да ни навреди от време на време. Самата йога не може да размени персоналната отговорност на хората, които, преди да създадат крачка към нея, е добре да се съобразят с някои обстоятелства.

Урок първи
Каляване на тялото

Всяка нация носи своите типични характерности – общи генетични черти, език, вяра, история, просвета, територия. Генетичният пейзаж, повлиян от климатичните особености, разумно е изваял телата ни по избран модел. Йогата произлиза от Индия – място, отличаващо се от Европа по своя климат, нрав и най-много по физиологичните особености на живеещите там етноси. Една от най-съществените разлики сред европейци и индуси е структурата на опорно-двигателния уред. Той е притежател на характерна генетична памет, само че за разлика от нашия този на индусите е по-мек, еластичен и с друга ставна пъргавина. Когато европеец стартира да насилва тялото си към непривични за него пози, това постоянно предизвиква контузии. Според експертите йогата, практикувана в Индия, е рисковано начинание, изключително за хора над 30-те, при което могат да пострадат ставите и гръбначният дирек. Йога-последователите не отхвърлят тази теза. Ако индус ви предложения учтиво да приседнете в традицонна поза на твърдия под, вероятно гостуването ви няма да продължи дълго. Причината тук не е само поради паметта на гените. При образуване на тялото голяма роля играят храната и климатът. Вегетарианството, характерен за индусите хранителен режим, предлага на тялото напълно различен набор от микроелементи, а климатичните фактори слагат разнообразни задания на организма. Няма да вършим социологическо изследване за вегетарианството у нас, само че една българска сентенция прави сбит кулинарен прорез по тематиката: „ Не е ли расло на кокал, единствено за гарнитура става ".

Урок втори
Пътят на съзнанието

Йогата не е единствено упражнение за тяло, а ментална, психическа и религиозна процедура. Какво отношение имаме ние към вярата на индусите? Къде е пресечната точка сред нашите по този начин разнообразни просвета, образование и религията? Изтокът и Западът споделят прекомерно разнообразни потребности и потребности. Първите са насочени към опознаване на своя вътрешен мир, разширение на съзнанието и следват дългия път на духовното осъзнаване. Хората се приготвят да живеят няколко живота – по тази причина за- на никое място не бързат. Западният свят има напълно друг темп, нравственос и ценностна система – значими са кариерата, постигането на резултати, обществената реализация, материалните богатства. И всичко това би трябвало да бъде реализирано в този живот.
Хубаво е, когато хората усещат, че е значимо да опознаят себе си, и се концентрират върху личните си чувства. Стига това да не се препъне в ежедневните им отговорности и не ги направи съзерцателни, пасивни и апатични към действителността, в която живеем. Ще бъде много авангардно, в случай че в един момент „ главата " на фамилията скръсти нозе в центъра на хола и дълбокомислено каже: „ Аз се отдръпвам в себе си. Кога ще се върна – не знам. ". Лично аз мисля, че монотонното плетене на пуловер е с една крачка по-напред от безкрайното съзерцаване и неразбираемите мантри за вътрешен мир и успокоение. Пък и най-после можеш да облечеш резултата.

Урок трети
Дуел на религиите

Какво е отношението на православието към йогата? Според книгата на С. Чатърджи и Д. Дата „ Въведение в индийската философия ", в класическата йога целият развой на саморазвитие е разграничен на осем степени – Яма (въздържание), Нияма (култивиране на позитивни навици), Асана (физически упражнения), Пранаяма (овладяване на дишането), Пратиахара (отдалечаване на възприятията от техните обекти), Дхарана (съсредоточаване на мозъка върху стремежи обект), Дхиана (медитация), Самадхи (поглъщане на мозъка от обекта на съзерцанието, просветление). Осемте степени на йога могат да бъдат разграничени на три елементи – етическа (1-а и 2-а степени), физиологическа (3-а и 4-а) и психическа (5, 6, 7 и 8-ма). От тях единствено етическата част може да бъде съпоставена с православните способи. Макар в православната аскетика да се загатва за избрани способи на координиране на дишането с молитвата и даже на позата за молитва, няма никаква прилика сред пранаяма и асаните на йога с тях. В приспособените за европейци курсове по йога, етическата част на практика се подценява, а хората се хвърлят незабавно в психофизическата процедура на асаните, пранаяма и медитацията, които деформират душeвността и физиологията им. Истинските йога-учители предизвестяват, че без етическа подготовка заниманията с йога са рискови. Известният преподавател Свами Шивананда споделя, че без преодоляване на етическото образование не може да се реализира триумф в медитацията. Дори да не сме надълбоко религиозни, дано не бъдем и наивни, когато рисковано тръгваме по пътя на мистичното духовно прояснение с посока Изток.

Урок четвърти
Свободната воля

Една сентенция споделя, че любознанието убива котката, а възторгът от наученото я връща към живот. Любопитството е лютата фалшификация, която ни кара да търсим нови светове, да се срещаме с забавни хора, да изследваме непознати територии. Задъханият делник на актуалната комплицирана цивилизация вероятно с наслада би потопен в една дълбока медитация, където Изтокът и Западът намират своя нежен баланс. В наши дни йогата играе ролята на спокоен кей и врач, предлагащ излекуване от напрежението. Посещаваме школи по йога, където ни учат да дишаме по избран метод, да смъкваме напрежението, да почистваме съзнанието си, да бъдем един тип „ преродени " и в естетика със себе си. Запознати споделят, че някои извършения имат силата да засилват спящите запаси на организма, по тази причина в случай че източната процедура ни разрешава да се обърнем към вътрешните си запаси, за какво да не се възползваме? В йогата има доста извършения, за които не е нужна еластичност и добра физическа подготовка. Познати са комплекси от извършения, които се ползват при лекуване на заболели от СПИН, диабет и астма, а проучванията потвърждават тяхната успеваемост. Един от най-сериозните проблеми е по какъв начин да открием движимост преподавател по йога, който владее в дълбочина тази физическа, умствена и духовна дисциплинираност. Да се доверяваш на учители-лаици или да разчиташ на книгите е недопустимо и рисково, тъй като йогата е процедура. При нея най-важна е приемствеността, при която знанията и уменията се предават от човек на човек. Различните йога посоки дават доста благоприятни условия за опити с тялото и мозъка, чийто позитивен или отрицателен резултат ще дадат отговор на въпроса къде е мястото на йогата в нашия живот.
Повърхностното занятие с йога е като да прочетеш единствено средата на един разказ – без да знаеш кои са основните герои и какъв е краят. Докато подготвях този текст, разговарях по тематиката с хора от медицината, вярата, спорта и фенове на йогата. Не открих същински йога-учител, с цел да чуя и неговата философия, от извора. Разбрах, че всеки споделя правотата на своя опит, специалност и вяра. Затова ще завърша с едно доста по-семпло мнение на безпристрастна по въпроса другарка: „ Йога? Е, по какъв начин да не знам! Това е музикант от Пазарджик, дето върви необут през лятото и свири на цигулка, не си ли чувала? ".

Автор Мария Тонева

Източник ~ www.jenatadnes.com
Снимки: Gosia Janik, Flickr; yogaandphoto.com