Оттам последвало унизително задържане – държали я с часове на

Оттам последвало унизително задържане – държали я с часове на място, отказвали ѝ да употребява тоалетна, а превозването към районното било със скорост, която я уплашила. В ареста я предиздвикали да се съблече гола и да кляка за инспекция. Прекарала 24 часа в килия, която разказва като тъмна, мръсна и смрадлива. Достъпът до вода също бил стеснен.

 

Колата ѝ е върната чак след 11 месеца и то в мощно повредено положение. Жената твърди, че е дала хиляди левове за поправки. Официалните кръвни проучвания потвърдили, че в организма ѝ няма следи от опиати.

Случаят на Милева не е изолиран

 

Историята на Катрин Милева е признак на по-дълбок проблем – правна и институционална система, която вместо да пази жителите, ги санкционира авансово.

 

Първо – бързите проби за опиати са компрометирани. Всеки служител на реда знае, че те постоянно дават подправени резултати – въздействат медикаменти, енергийни питиета, даже някои храни. Ако униформените не биха се подложили непринудено на същите проби, за какво тогава те са задоволителни, с цел да съсипят нечий живот?

 

Второ – наказване преди виновност. Отнемат се книжки, коли и персонална независимост преди лабораторна експертиза. Държавата обръща логиката: вместо „ почтен до доказване на противното “, жителите би трябвало да потвърждават, че са почтени.

 

Трето – изискванията в арестите. Отнемане на персонални движимости, унизителни обиски, отвод от вода и тоалетна – това не е правораздаване, а оскърбление. Такива практики не възпитават почит към закона, а съмнение и боязън от институциите.

 

Четвърто – неналичието на отговорност. Когато лабораторните резултати покажат, че човек е почтен, кой носи отговорност за отнетите месеци живот, за униженията, за финансовите вреди? Отговорът е явен: никой.

Подобни случаи към този момент са доста – водачи, които чакат по 6–8-12 месеца резултати; родители, които не могат да возят децата си; спортисти със унищожена известност. Всички потвърждават невинността си, само че системата остава същата.

 

А тя е неуместна: служителите на реда знаят, че тестванията не костват, само че не престават да ги употребяват. Резултатът е един – почтени хора се трансформират в жертви на страната.

 

Бързите проби са евтини, комфортни и дават резултат за минути. Те обаче са мощно ненадеждни, тъй като реагират и на елементарни медикаменти – обезболяващи, сиропи за кашлица, даже на маково семе в храната. 

 

Кръвните и лабораторни проучвания са златният стандарт. Тези резултати са безапелационни, само че излизат след дни или седмици. Именно те потвърждават действителната виновност или непорочност. Проблемът е, че до момента в който излязат, хората към този момент са лишени от брошура, кола и достолепие. А у нас резултатите прекомерно постоянно излизат след неуместно дълго време.

 

Решението е законът да се промени по този начин, че бързите проби да не водят автоматизирано до тежки наказания – като арест или лишаване на брошура – а да служат единствено като съображение за наложително кръвно проучване. Такова проучване би трябвало да се прави неотложно, в границите на час-два, а не хората да чакат с месеци, до момента в който се потвърди истината.

Освен това могат да се употребяват по-нови и по-прецизни модели проби, които към този момент се оферират на пазара, въпреки и да са по-скъпи. Най-важното е да се вкара действителна отговорност за служителите на реда и за самото Министерство на вътрешните работи, когато се окаже, че човек е бил арестуван и осъден на база неверен тест, в случай че правилото „ почтен до доказване на противното “ е главен в правото.