От Алепо до световното първенство - историята на двама сирийски колоездачи избягали от войната
Отсядане в лъскави хотели, голям екип от треньори, лекари и масажисти, няколко велосипеда и скъпа екипировка, по този начин наподобява международното състезание по колоездене за звездите в този спорт като Крис Фрум. Но не и за Назир Ясер и Ахмад Бадредин - съотборниците от националния отбор на Сирия. Те са в Берген с един остарял микробус, подготвени да вземат участие в шампионата на планетата.
Ясер, който е на 28 години изумява присъстващите, като самичък отива до центъра на града, с цел да се записва и да вземе своя спортен номер. За разлика от него огромните звезди в колоезденето имат екипи, които се грижат за това и не виждат центъра на Берген до началото на надпреварите.
Днес двамата сирийци ще вземат участие в самостоятелното тичане по часовник и ще се изправят против най-големите в този спорт – Крис Фрум, Том Дюмулен, Тони Мартин и други. За Ясер и Бадредин обаче самото присъединяване на международното е победа.
Пак ще се срещнем...след 4 години
Двамата представители на Сирия в международното състезание израстват дружно в родината си и са считани за едни от огромните гении. Преди началото на войната и на двамата се предсказва положително бъдеще, откакто демонстрират качествата си в разнообразни надпревари в Азия.
Началото на военните дейности обаче ги разделят, с цел да може двамата да се съберат още веднъж не къде да е, а точно на международното състезание.
" Не съм го виждал от четири години. Срещнахме се в понеделник, когато и двамата дойдохме тук. Изгубихме връзка в последните години и си пишехме единствено по електронната поща ", споделя Бадредин и продължава " Карахме дружно в Алепо, познаваме се от доста дълго време, само че когато стартира войната нямаше по какъв начин да останем в Сирия ".
Ясер отпътува първи, като се насочва към Германия – страната, която има приема най-вече бежанци, само че в същото време му разрешава да преследва и фантазията си в колоезденето. Бадредин остава още малко в родината си, само че по-късно съумява да спести пари за самолетен билет до Швейцария.
" През 2012 година мислех, че колоезденето към този момент е затворена страница за мен. След като войната стартира спортът беше последното нещо, за което мислехме – просто трябваше да оцелеем ", спомня си Бадредин.
Местата, където той е упражнявал със своите съотборници са станали обект на бомбардировки.
" Първите ми осем месеца в Швейцария бяха доста сложни, само че по-късно срещнах хора, които се състезават. Те ми помогнаха, открих си тим, след това даже бях на надпревари в Испания и ето, че две години по-късно съм на международното състезание, дружно с един от най-хубавите ми другари ", прибавя Бадредин, който е на 26 години.
Спорт в условия на война
Въпреки, че Сирия е във война и малко неща в страната действат обикновено, федерацията по колоездене към момента работи. Именно тя обезпечава престоя на колоездачите, които са трима на международното – Ясер и Бадредин, които ще се състезават в часовника и общия старт при мъжете, както и Мохамед Райес, който започва при юношите. Той записа 74-о място от 78 стартирали в часовника на 4.16 минути след спечелилия.
С тримата колоездачи в Берген е и Амин Райес – татко на Мохамед и управител към федерацията.
" Страната може да е във война, само че федерацията работи доста интензивно и поддържа състезателите си. Правим всичко допустимо за момчетата, имаме четири или пет колоездачи в Германия, няколко в Холандия, а Ахмад Бадредин е в Швейцария. През тази година даже осигурихме средства за подготвителен лагер в Русия ", споделя мениджърът на федерацията.
За разлика от него президентът на федерацията не получава виза и не може да пътува до Норвегия за международното състезание. Това се оказва сериозен проблем, откакто екипите на състезателите са в него. Налага се Райес да пътува до прилежащ Ливан, откъдето взима оборудването и я носи на колоездачите в Берген.
" Да участваш на сходно състезание не е елементарно, тъй като става въпрос за съществени средства, за логистика, за здрави тренировки. Ние знаем, че няма да се борим за медали, само че не можем да си позволим да сме на подобен конгрес като туристи. Това, че сме от Сирия не значи, че в нашия тим няма асортимент, в противен случай. Тези момчета са тук, тъй като са най-хубавите, а не тъй като живеят в Европа ", прибавя Райес.
Да тренираш по време на бомбардировка
Назир Ясер е считаният за по-добър от двамата сирийци в бягането по часовник, поради триумфите си в Европа. Колоездачът на KED-Bianchi, споделя какво коства да тръгнеш от Алепо и да стигнеш до международното състезание.
Ясер има присъединяване на международното състезание в Италия през 2013 година, когато приключва финален.
" Напуснах учебно заведение на 12 години, тъй като татко ми умря и нямаше по какъв начин да се изхранваме. Бяхме общо 11 деца, а бизнесът на татко ми беше с експорт на обувки, само че парите свършиха. Започнах като чирак на един шивач, а последователно се издигнах и започнах да изкарвам пари ", споделя Ясер и споделя, че на 14 години е работил по 12 часа и в най-хубавите седмици е печелил по няколко стотин $.
Той получава подарък велосипед от по-големия си брат и от там потегля любовта му към спорта. Първоначално си взима обедни почивки от 30 минути и кара по пет километра към града. Няколко месеца по-късно почивките към този момент са по два часа, а арената на тренировките – хълмовете към Алепо, които съставляват сериозна компликация.
Талантът му е видян и на 17 години е поканен в най-хубавия тим в страната. През 2010 година към този момент е част от националния тим със заплата от 500 $ на месец, толкоз колкото получават учителите и служителите на реда в страната.
Няколко месеца по-късно стартират антиправителствените митинги и избухва гражданската война – колоезденето е затворена страница.
" Случвало се е да упражнявам до момента в който над града има бомбардировка. В началото даже не мислех, само че по-късно осъзнах, че е доста рисково. Виждал съм ужасяващи гледки, само че спортът беше моя метод да се измъкна, по този начин си мислех. След това просто желаех да оцелея и да избягам ", споделя колоездачът.
В края на 2011 година той напуща Сирия, като дружно с няколко свои другари вземат решение да избягат. Понеже летищата са затворени, а границата няма по какъв начин да бъде премината с автомобил Ясер бяга по вода. Прекосява Средиземно море с лодка, стигайки до Турция, а по-късно се насочва към Германия, където е и до през днешния ден.
" Ходил съм си единствено един път до Сирия, беше през 2012 година, с цел да видя майка ми. Сега е мъчно да се прибереш ".
През 2013 година Ясер взе участие на международното състезание, което се организира в Италия. Завършва финален на 77-о място, само че е удовлетворен, че съумява да стигне до финала. Три години по-късно печели квота за олимпийските игри в Рио де Жанейро, само че не съумява да си обезпечи средства, с цел да пътува до Бразилия.
" Доволен съм, че още веднъж ще мога да вземам участие на международно състезание. За нас хората от Сирия това е нещо доста огромно, това е победа, която значи доста повече от всеки орден, присъединяване тук ни носи вяра ", споделя Ясер.
Ясер, който е на 28 години изумява присъстващите, като самичък отива до центъра на града, с цел да се записва и да вземе своя спортен номер. За разлика от него огромните звезди в колоезденето имат екипи, които се грижат за това и не виждат центъра на Берген до началото на надпреварите.
Днес двамата сирийци ще вземат участие в самостоятелното тичане по часовник и ще се изправят против най-големите в този спорт – Крис Фрум, Том Дюмулен, Тони Мартин и други. За Ясер и Бадредин обаче самото присъединяване на международното е победа.
Пак ще се срещнем...след 4 години
Двамата представители на Сирия в международното състезание израстват дружно в родината си и са считани за едни от огромните гении. Преди началото на войната и на двамата се предсказва положително бъдеще, откакто демонстрират качествата си в разнообразни надпревари в Азия.
Началото на военните дейности обаче ги разделят, с цел да може двамата да се съберат още веднъж не къде да е, а точно на международното състезание.
" Не съм го виждал от четири години. Срещнахме се в понеделник, когато и двамата дойдохме тук. Изгубихме връзка в последните години и си пишехме единствено по електронната поща ", споделя Бадредин и продължава " Карахме дружно в Алепо, познаваме се от доста дълго време, само че когато стартира войната нямаше по какъв начин да останем в Сирия ".
Ясер отпътува първи, като се насочва към Германия – страната, която има приема най-вече бежанци, само че в същото време му разрешава да преследва и фантазията си в колоезденето. Бадредин остава още малко в родината си, само че по-късно съумява да спести пари за самолетен билет до Швейцария.
" През 2012 година мислех, че колоезденето към този момент е затворена страница за мен. След като войната стартира спортът беше последното нещо, за което мислехме – просто трябваше да оцелеем ", спомня си Бадредин.
Местата, където той е упражнявал със своите съотборници са станали обект на бомбардировки.
" Първите ми осем месеца в Швейцария бяха доста сложни, само че по-късно срещнах хора, които се състезават. Те ми помогнаха, открих си тим, след това даже бях на надпревари в Испания и ето, че две години по-късно съм на международното състезание, дружно с един от най-хубавите ми другари ", прибавя Бадредин, който е на 26 години.
Спорт в условия на война
Въпреки, че Сирия е във война и малко неща в страната действат обикновено, федерацията по колоездене към момента работи. Именно тя обезпечава престоя на колоездачите, които са трима на международното – Ясер и Бадредин, които ще се състезават в часовника и общия старт при мъжете, както и Мохамед Райес, който започва при юношите. Той записа 74-о място от 78 стартирали в часовника на 4.16 минути след спечелилия.
С тримата колоездачи в Берген е и Амин Райес – татко на Мохамед и управител към федерацията.
" Страната може да е във война, само че федерацията работи доста интензивно и поддържа състезателите си. Правим всичко допустимо за момчетата, имаме четири или пет колоездачи в Германия, няколко в Холандия, а Ахмад Бадредин е в Швейцария. През тази година даже осигурихме средства за подготвителен лагер в Русия ", споделя мениджърът на федерацията.
За разлика от него президентът на федерацията не получава виза и не може да пътува до Норвегия за международното състезание. Това се оказва сериозен проблем, откакто екипите на състезателите са в него. Налага се Райес да пътува до прилежащ Ливан, откъдето взима оборудването и я носи на колоездачите в Берген.
" Да участваш на сходно състезание не е елементарно, тъй като става въпрос за съществени средства, за логистика, за здрави тренировки. Ние знаем, че няма да се борим за медали, само че не можем да си позволим да сме на подобен конгрес като туристи. Това, че сме от Сирия не значи, че в нашия тим няма асортимент, в противен случай. Тези момчета са тук, тъй като са най-хубавите, а не тъй като живеят в Европа ", прибавя Райес.
Да тренираш по време на бомбардировка
Назир Ясер е считаният за по-добър от двамата сирийци в бягането по часовник, поради триумфите си в Европа. Колоездачът на KED-Bianchi, споделя какво коства да тръгнеш от Алепо и да стигнеш до международното състезание.
Ясер има присъединяване на международното състезание в Италия през 2013 година, когато приключва финален.
" Напуснах учебно заведение на 12 години, тъй като татко ми умря и нямаше по какъв начин да се изхранваме. Бяхме общо 11 деца, а бизнесът на татко ми беше с експорт на обувки, само че парите свършиха. Започнах като чирак на един шивач, а последователно се издигнах и започнах да изкарвам пари ", споделя Ясер и споделя, че на 14 години е работил по 12 часа и в най-хубавите седмици е печелил по няколко стотин $.
Той получава подарък велосипед от по-големия си брат и от там потегля любовта му към спорта. Първоначално си взима обедни почивки от 30 минути и кара по пет километра към града. Няколко месеца по-късно почивките към този момент са по два часа, а арената на тренировките – хълмовете към Алепо, които съставляват сериозна компликация.
Талантът му е видян и на 17 години е поканен в най-хубавия тим в страната. През 2010 година към този момент е част от националния тим със заплата от 500 $ на месец, толкоз колкото получават учителите и служителите на реда в страната.
Няколко месеца по-късно стартират антиправителствените митинги и избухва гражданската война – колоезденето е затворена страница.
" Случвало се е да упражнявам до момента в който над града има бомбардировка. В началото даже не мислех, само че по-късно осъзнах, че е доста рисково. Виждал съм ужасяващи гледки, само че спортът беше моя метод да се измъкна, по този начин си мислех. След това просто желаех да оцелея и да избягам ", споделя колоездачът.
В края на 2011 година той напуща Сирия, като дружно с няколко свои другари вземат решение да избягат. Понеже летищата са затворени, а границата няма по какъв начин да бъде премината с автомобил Ясер бяга по вода. Прекосява Средиземно море с лодка, стигайки до Турция, а по-късно се насочва към Германия, където е и до през днешния ден.
" Ходил съм си единствено един път до Сирия, беше през 2012 година, с цел да видя майка ми. Сега е мъчно да се прибереш ".
През 2013 година Ясер взе участие на международното състезание, което се организира в Италия. Завършва финален на 77-о място, само че е удовлетворен, че съумява да стигне до финала. Три години по-късно печели квота за олимпийските игри в Рио де Жанейро, само че не съумява да си обезпечи средства, с цел да пътува до Бразилия.
" Доволен съм, че още веднъж ще мога да вземам участие на международно състезание. За нас хората от Сирия това е нещо доста огромно, това е победа, която значи доста повече от всеки орден, присъединяване тук ни носи вяра ", споделя Ясер.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ