Човек трябва да има весело сърце ♥ Учителят ДЪНОВ
Оценявайте дребните богатства
Човек би трябвало да има радостно сърце. Какво сте изгубили? Не жали, че си изгубил нещо, тъй като до момента в който животът е в тебе, той може всички загуби да ти ги набави в двоен размер, в случай че не през днешния ден, то на следващия ден или в други ден. Човек демонстрира неспокойствие и споделя: „ В този живот желая! “ Може и в този живот, само че би трябвало да повдигнете съзнанието си. Щом повдигнете съзнанието си, ще пристигна това, което желаете, само че в случай че не го повдигнете, няма да пристигна. Ако те създадат властник, а си малоумен, ти ще си докараш най-голямото злощастие.
Когато минавате през премеждия, дръжте в съзнанието си вашето Божествено естество. И когато тъмните сили ви тъпчат, дръжте в съзнанието си своя генезис. Кажи: „ Отвън може да ме тъпчат, само че в мене има нещо Божествено. “
Не поддържай в себе си негативни мисли. Това не е по волята на Бога. Ти казваш: „ Няма да го бъде. “ Не, Бог има проект да бъде това нещо. Господ за това те е пратил. Ти кажи: „ Ще бъде по този начин, както е споделил Господ. “
Камилата би трябвало да мине през иглени уши, т. е. да се разтвори. И човек би трябвало да се разтвори от какви ли не безпокойства. Той се безпокои, че шапката му не била хубава, че хълбокът го боли, че изгубил един милион, че вестникът зле писал за него, че жена му не била такава, каквато желал, че приятелите му не били такива, каквито той желал, че през днешния ден има тиня, дъжд. От всичко това човек би трябвало да се освободи.
Ако ти носиш плодове на един другар, с цел да му ги дадеш и си изпълнен с паники, все едно, че туряш тиня върху тия плодове. Тогава подаръкът, който ще дадеш, нищо не коства, ти го покваряваш.
Някой път човек се обезсърчава. Това са негови мисли. По-невежи от него са пристигнали да го учат. Този по-невежият като пристигна, споделя: „ Тази работа няма да я бъде, остави я. “ Такава мисъл не е от Бога. Бог в никакъв случай не изкушава. Някой е радостен, щастлив е. Това е елементарно. Но да бъдеш радостен, когато страдаш, това е изкуство. Тогава кажи: „ Да бъде Волята Божия. “ Йона не искаше да извърши Волята Божия, само че пострада. Това е наставление, с цел да се покаже, какво ще бъде с хората, които не извършват Волята на Бога. Ти кажи на ниневийците, какво ти е поръчал Господ, а те, в случай че желаят, да слушат. Като ти каже Господ: „ Стани “, ти стани и иди. Бъди едно чинно Божие дете.
Някой човек мисли, че не е обезпечен, че къща няма, това няма, това няма. Питам, на кого работите са подредени? Сега гледайте да влезете в света на веселието. Напуснете методите на болните, т. е. подозрението, недоволството, страха. За рационалния човек несъгласие няма. Има единствено естетика, симфония, тъй като той знае, че всичко ще се трансформира в положително.
Заболи те кракът, радвай се, че излиза всичко нечисто на открито. Също, каквато и друга болест да пристигна, ти се радвай. И в същото време се лекувай.
Когато човек има негативни положения – яд, подозрение, обезверяване, завист, ненавист, злоба и прочие, в астралното и етерните му тела се образуват пропуквания, през които изтича неговият магнетизъм, както и други сили. Такъв човек се демагнетизира.
Защо човек не би трябвало да се гневи? Защо не би трябвало да се отчайва? Защо не би трябвало да се озлобява или нервира? За да не се демагнетизирва. Щом се демагнетизира, това към този момент е предразположен към заболявания, тъй като изтича виталната му мощ. Човек не би трябвало да допуща в мозъка си и в сърцето си негативни мисли и усеща, тъй като те ще го разрушат. Вие се страхувате от бомби, обаче не знаете, че мнозина от вас ги носят. Например, гневът е бомба. Зад ушите има особено място, дето те се натрупват. Ако храните негативни мисли и усеща, образуват се бомбите. Затова се пазете от тях. Те на първо място ще разрушат тялото и ще причинят заболявания. Едно горчиво възприятие, една горчива мисъл ще причинят физическа болест. Всяко безпокойствие пречи на кръвообращението и човек елементарно може да се сковава. Когато лимитира възприятията, човек също по този начин може да се сковава. Лошите мисли в индивида сковават човешкия мозък и в резултат на това силите на последния не вървят нагоре, а надолу. В горната част на мозъка действат висшите морални усеща, и когато те не се демонстрират, човешките сили слизат от горната част в по-низша област. Болният ще се излекува, когато низходящите му сили станат възходящи. Затова в никакъв случай не противодействайте на положителните си стремежи.
Има закон: Ти не би трябвало да се безпокоиш, тъй като при безпокойството изгубваш дарбите си. Дойде някоя негативна мисъл. Изпъди я. Дойде друга негативна мисъл. Изпъди и нея.
Когато си нерадушен, направи следния опит: Иди на планината и почисти един извор. Иди при едно дърво, разкопай към него и го полей. Или иди и услужи на някой нуждаещ се човек. Така ще се в профил негативното ти положение.
Казват, че човек би трябвало да бъде невъзмутим. Не, човек би трябвало да има хладнокръвие, само че не би трябвало да бъде невъзмутим, т. е. без усеща. Ще ви дам образец за хладнокръвие. Един странник ходил на лов в Индия. При една река нещо му се случва, той пада, вцепенява се, само че не изгубва схващане. Всичките му удове са вцепенени. Една кобра иде и се качва от горната страна му. Той задържа дишането си, с цел да не се помръдне, тъй като при най-малкото помръдване тя ще го клъвне. Тя търси храна, чака мишки, плъхове. В това време той вижда, че пороят почва да приижда и ще го повлече. Кобрата се плъзва по ръката му и си отива. Пороят го избавил.
Какво наличие на духа за един човек да задържи дишането си. Какво самообладание! Ако речеш да се помръднеш малко, загиваш.
Вярващият наподобява на гумена топка, а невярващият – на шише. Шишето, като падне, се счупва, а гумената топка, като падне, подскача. Значи при страданията вярващият преодолява и надвива. Гумената топка, която хвърлят децата, като я удрят на Земята подскача нагоре и отново пада; след това сама отскача, само че с по-малка сила; по-късно отново пада и отново отскача само че с още по-малка мощ, додето престане да пада. Така и страданието последователно понижава, до момента в който най-накрая престане.
Всичко, което вие живеете през днешния ден, иде от предишното, а това, което ви приказвам в този момент, то е материал за бъдещето. Новото жито, което в този момент сеете, ще го жънете в бъдеще, ще го извършите на брашно и ще приготвите от него самун.
Като дете на място е да плачеш за една круша, само че приключил си към този момент четири факултета, не е ли смешно да плачеш, че майка ти не ти е дала една круша? Тя ти споделя: „ Иди си вземи. Избери си най-хубавата. “ Но ти искаш тя да ти даде. Де е погрешката? Погрешката е във вашето желание; вие желаете майка ви да постъпи по този начин, както в предишното. А това по форма в този момент не може.
Вам е обещано повече, в сравнение с може да носите. Приличате на оня комуто е дадена нова дреха, облича я, само че отново поглежда и мисли за остарялата.
В света има доста погрешки от предишното, които би трябвало да се изправят. Дойдете в някой двор, дето има купища тор, събран от тридесет години. Който схваща, ще го тури на равнищата. Вие се радвайте на купищата тор, който е във вашия двор. Носете го на нивите. Не мислете върху това кой е натрупал този тор. Като пристигна разстройването, пейте. Вместо да плаче и да се вайка, човек дано да пее.
Трябва да бъдете радостни през днешния ден. Днес не е ден за разстройване, а за наслада.
Падне една капка дъжд на главата ви. Зарадвайте се на нея.
Дойде една хубава мисъл във вас. Зарадвайте се.
Оценявайте дребните богатства.
Из: „ Учителя. Разговорите при седемте рилски езера “ (1929-1942 г.), изд, „ Бяло Братство “, София, 2011
Снимка: Учителя Беинса Дуно - Петър Дънов, petardanov.com
