Оценката за работата на парламента стартира от много ниски нива.

Оценката за работата на Народното събрание започва от доста ниски равнища. Само 11% от всички пълнолетни българи дават позитивна оценка, до момента в който негативната е 80%, заяви за Нова телевизия Димитър Ганев от " Тренд ".

Социолозите записват спад в оценката за работата на президента от 7% за последните 3 месеца.

" Положителните оценки през март бяха 43%, до момента в който през юни отчитаме 36%. Има повишаване и при негативните с 5% - от 46% през март до 51% през юни. Част от ерозията при президента се дължи на промененото отношение в отрицателна посока от страна на симпатизантите на ПП-ДБ. Вече две трети от тях споделят негативна оценка за работата на президента и малко над една четвърт – позитивна. По всичко проличава, че спорът сред Радев и ПП-ДБ от последните седмици е дал отражение ", счита Ганев, който добави, че в предходни години той е получавал утвърждение от последователи на Политическа партия и Демократична България.

" Правителството на Николай Денков започва с утвърждение от 32%, до момента в който 43% не го утвърждават. Привържениците на ГЕРБ в по-голямата си част поддържат кабинета, само че една четвърт от тях показват отрицание. Сред гласоподавателите на ПП-ДБ утвърждението изцяло господства. Според 42% от пълнолетните българи, „ партиите вярно направиха нужните взаимни отстъпки, тъй като е по-добре да има постоянен кабинет “. 37% пък считат, че „ партиите направиха безпринципни взаимни отстъпки и по-добре беше да има нови избори “. Електоратите на ГЕРБ, ПП-ДБ споделят в голямата си част първата алтернатива. От Движение за права и свободи преди всичко също показват първата алтернатива, до момента в който симпатизантите на останалите партии – втората ", изясни специалистът.

" Политическата динамичност от изборите насам е дала отражение върху електоралната картина в страната. Ако изборите бяха през днешния ден, 24.9% от гласуващите щяха да поддържат ГЕРБ-СДС, до момента в който 19.4% биха дали своят вот за Продължаваме промяната-Демократична България. Видно е че ПП-ДБ в по-голяма степен са понесли електорална вреда в резултат на общите дейности сред двете огромни обединения. „ Възраждане “ (15.3%) отбелязва най-малък растеж спрямо изборния си резултат. Движение за права и свободи (13.5%), Българска социалистическа партия (8.9%) и „ ИТН “ (4.3%) резервират позициите си от изборите насам. Под парламентарната преграда остават „ Български напредък “ и Левицата надлежно с 2.2% и 1.9% от гласуващите. 5.8% пък биха отбелязали опцията „ не поддържам никого “.Има ерозия в поддръжката на втората политическа мощ, става дума за 5% спад спрямо изборите на 2 април ", разяснява Димитър Ганев и добави, че при ГЕРБ също се следи сходна наклонност, само че в границите на към 2%.

" Няма структурна смяна в настройката на българите спрямо последните парламентарни избори, не виждам нещо, което да допуска нова настройка или допустимо ново болшинство. При тези резултати са вероятни две комбинации – кабинет сред първите две сили или сред ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи ", уточни още политологът.

Според него, политически план на Румен Радев би имал триумф единствено в случай че той персонално го оглави.