Отпускът, бил той платен или неплатен, е важен елемент за

Отпускът, бил той заплатен или неплатен, е значим детайл за балансирането на работната и персоналната сфера на служащите и чиновниците. В законодателството се дават избрани права и задължения както на едната, по този начин и на другата страна в тази сфера.

Отсъствията от работа заради персонални или други аргументи са неизбежна част от работния развой. В тези обстановки е важно служащите да бъдат осведомени с правата си и да схванат какви са опциите им за прилагане на неплатен отпуск.

Неплатеният отпуск дава опция на служащия да отсъства от работа за избран интервал без заплащане, само че този развой постоянно се оказва по-сложен от предстоящото, заради непознаването на условията в закона. Какви са те, обяснение дава доктор Тодор Капитанов, специалист по трудово право и основател на платформата mywork.

Често се случва служащите да уведомят своите работодатели за желанието си да употребяват неплатен отпуск, като получават отговор от него, че не могат да получат утвърждение за такова неявяване. Този непредвиден поврат води до разногласия сред служащия и работодателя и може да сътвори напрежение на работното място.

За да се избегнат такива спорове, е значимо както служащите и чиновниците, по този начин и работодателите да бъдат осведомени с разпоредбите и процедурите, свързани с използването на неплатен отпуск.

Един от главните въпроси, които пораждат в тези обстановки, е дали работодателят има право да откаже използването на неплатен отпуск на служащия. Повечето хора си мислят, че тъй като отпуската е неплатена, то следва единствено да уведомят шефа си, че няма да бъдат на работа. В закона обаче нещата са уредени по различен метод.

Ползването на неплатен отпуск става по самодейност на служащия с отправянето на писмена молба до работодателя. Молбата наложително би трябвало да съдържа началото на използването и продължителността на отпуска, избрана в работни дни. За да даде единодушието си и да позволи използването на отпуска, работодателя издава писмена заповед за отпуск.

В Кодекса на труда ясно е посочено, че работодателят може да позволи използването на неплатен отпуск по искане на служащия или служителя. Важно е да се подчертае, че тази опция е предоставена от законодателството, но ползването на неплатен отпуск не е субективно право на служащия или служителя. То става допустимо единствено след приемане на разрешение от страна на работодателя.

Отделно, значимо е да се означи, че ползването на неплатен отпуск не зависи от това дали работникът или служителят е употребил полагащия се заплатен годишен отпуск. Това значи, че даже в случай че служащият е изчерпал своите дни заплатен отпуск за дадена година, той може да изиска прилагане на неплатен отпуск, в случай че има такава неотложна нужда.

Освен това, ползването на неплатен отпуск не зависи от продължителността на трудовия стаж на служащия или служителя. Този тип отпуск е наличен за всички служащи, без значение от техния опит и стаж във компанията или институцията.

Работниците и чиновниците ясно би трябвало да бъдат осведомени, че този тип отпуск не е категоричен и се дава по убеждение на работодателя. Следователно, е належащо навреме и ясно изявяване на настояването за прилагане на неплатен отпуск и съблюдаване на процедурите, открити от закона.

От друга страна, работодателите би трябвало да се отнасят заслужено към настояванията на служащите и чиновниците за неплатен отпуск. Препоръчително е да се открият ясни правила и процедури за ръководство на неплатения отпуск, като се регистрират както потребностите на бизнеса, по този начин и на работещите.

Важно е да се знае също, че неплатения отпуск се зачита за стаж до 30 работни дни за една календарна година, а над 30 работни дни, единствено в случай че това е планувано в Кодекса на труда, различен закон или нормативен акт на Министерския съвет.

Справка:

член 160 от Кодекса на труда