Отпадането на таксите за студенти и докторанти държавна поръчка е

Отпадането на таксите за студенти и докторанти държавна поръчка е национална политика. Влагаме пари в децата на България и желаеме те да останат тук. Това съобщи пред БНР министърът на образованието проф. Галин Цоков. 

Стана ясно, че мярката ще обхване към 144 хиляди студенти, като таксите са обезпечени със 150 милиона лв. от бюджета за 2024 година.

Министърът акцентира, че това няма да реши всички проблеми, само че ще се разшири кръга на децата, които ще учат по държавна поръчка. Според него това е национална мярка, която ще докара до последващо развиване на образованието в България.

От Съвета на ректорите обаче се притесняват, че предлагането ще постави завършек на политиката, при която няма такси за специалностите с невисок интерес, значими за стопанската система. Значението си щяло да загуби и студентското кредитиране.

Работодателите от своя страна упорстват откритите места за студенти да са най-много 50 % от броя на всички завършващи приблизително обучение.

Синдикатите също виждат опасности. Според КНСБ конкуренцията сред студентите ще намалее и ще падне качеството на образованието.

В същото време студентските такси скочиха и тази година. В 22 висши образователни заведения нарастването е сред 5 и 45 на 100. В съответни суми това значи покачване сред 50 и 300 лв., съобщи Би Ти Ви.

Преди началото на академичната образователна година беше оповестено, че най-вече заплащат студентите по изкуствата – 1 450 лева годишно, както и по опазване на здравето и спорт – 1 100 лв..

„ По създание студентските такси за образование са главният приходоизточник от групата на личните доходи според член 90, ал.3, т. б на закона.

В този смисъл смисъла на тази смяна е фундаментално за модела на финансово финансиране на българските висши учебни заведения, което се явява и демонстрация на цялостна проверка на досегашната политика на страната в бранша “, написа в мнение на Съвета на ректорите, парафирано от неговия ръководител акад. Лъчезар Трайков.

Ректорите припомнят, че в Стратегията за развиването на висшето обучение в България за 2021-2030 година, призната от Народното събрание на 17 декември, 2020 година, сходна мярка освен не е планувана, само че няма индикации и в обвързваните с нея други политики, заложени цели и ограничения по реализирането им.

Според Съвета на ректорите моделът на финансиране на висшите учебни заведения е стар и неефикасен, само че всички въпроси би трябвало да се преглеждат взаимно.

Акад. Трайков прикани държавното управление и Народното събрание да работят дружно в тази тенденция, като Съветът на ректорите е подготвен да взе участие в изчерпателен спор.

Според някои учени с възможното отпадане на студентските такси, има риск част от висшите образователни заведения да изгубят автономията си.

Междувременно при започване на февруари Институтът за пазарна стопанска система разгласява разбор, от който стана ясно, че общо за страната делът на висшистите у нас се повишава.

Ако за лицата над 65 години този дял е 21,8%, то той последователно се усилва до 25,6% за възрастовата група на 55-64 година, 30,8% за групата на 45-54 година, 38,5% за групата на 35-44 година и 41,6% за групата на 25-34-годишните. Тези данни изрично демонстрират, че към този момент стабилно над 40% от младежите в страната приключват висше обучение, заключават икономистите от ИПИ.

Въпросът е къде бъдещите студенти ще получат качествено и използвано в другите публични действия обучение. У нас или в чужбина?

Броят на безработните висшисти в България понижава, въздействието и качеството на научни изявления от български университети пораства. Увеличава се и делът на приключилите студенти, които си намират работа по специалността.  Вдига се и междинният приход, като при специалности като информатика той варира сред 4 000 и 6 000 лв..

Българските университети се оказват и мощно търсени от задгранични жители.