Отново се задават избори и възможност за служебно правителство -

Отново се задават избори и опция за служебно държавно управление - а това неизбежно връща във фокуса въпроса по какъв начин се назначава служебният министър председател след конституционните промени от 2023 година

Държавният глава към този момент няма свободата да уточни който реши: изборът му е стеснен до така наречен " домова книга " - лист от към 10 висши държавни длъжности, измежду които президентът може да избере служебния министър-председател.

В листата попадат ръководителят на Народното събрание (Рая Назарян); шефът и подуправителите на Българската национална банка (Димитър Радев, Петър Чобанов, Радослав Миленков и Андрей Гюров); управлението на Сметната палата (Димитър Главчев и заместниците му Маргарита Николова и Силвия Къдрева), както и омбудсманът и неговите заместници (Велислава Делчева и Мария Филипова). По-голямата част от тези служба бяха назначени през мандата на последното национално заседание от ръководещата коалиция и с поддръжката на Делян Пеевски.

Промените бяха прокарани от болшинството на ГЕРБ и ПП-ДБ с основната поддръжка на Делян Пеевски и имаха ясно изразен политически резултат: доста ограничение на свободата на президента при назначение на длъжностен кабинет , който обичайно е един от най-силните принадлежности на президента в интервал на политическа неустойчивост. Затова " домовата книга " се трансформира в най-оспорвания детайл от конституционните ремонти.

След приемането им президентът, както и депутати от Българска социалистическа партия, " Възраждане " и Има Такъв Народ сезираха Конституционния съд, потвърждавайки, че механизмът нарушава правилото на разделяне на управляващите.

През юли 2024 година Конституционен съд не съумя да събере нужните седем гласа - съдиите се разделиха 6 на 6, което остави текста в действие без безапелационна правосъдна легитимация. След ротацията съдът бе сезиран още веднъж, само че и вторият опит приключи без решение: шестима съдии считат механизма за противоконституционен, трима го поддържат, а други трима одобряват, че настояването е неприемливо.

Ключови фигури в " домовата книга " вече са заявявали позициите си дали биха оглавили служебно държавно управление.

Управителят на Българска народна банка Димитър Радев два пъти отхвърли длъжностен мандат. За разлика от него ръководителят на Сметната палата Димитър Главчев оглави два поредни служебни кабинета, съпроводени от политически рецензии и обвинявания за непосредственост с Делян Пеевски.

Второто назначение на служебно държавно управление разкри и една основна специфичност: въпреки стеснен от " домовата книга ", президентът резервира механизми за въздействие върху състава.

Това се видя при несполучливата първа кандидатура на заместничката на Главчев - Горица Кожарева-Грънчарова, която предложи Калин Стоянов за министър на вътрешните работи. Президентът отхвърли да одобри структурата на кабинета, а тя отдръпна кандидатурата си.

Председателят на Народното събрание Рая Назарян предходния път съобщи, че няма да бъде длъжностен министър председател, само че към този момент не е коментирала дали резервира тази позиция. Назарян беше определена на 29 октомври, заменяйки Наталия Киселова (БСП), на която първоначално се разпореждаха съществени очаквания като юрист-конституционалист за стабилизиране на парламентарната работа - в това число в догадка на длъжностен министър председател.

Какви пълномощия има служебното държавно управление?

Служебният кабинет в България има същите пълномощия като постоянното държавно управление - може да взема всички управнически решения, да назначава и освобождава ръководители на институции, да предлага нормативни актове и да организира външна политика.

Неговата съществена конституционна функционалност обаче остава подготовката и организирането на почтени избори.

Въпреки че е назначено от президента, служебното държавно управление не е отвън надзор : Народното събрание продължава да действа до избирането на нов парламент и може да упражнява цялостен парламентарен надзор - да извиква министри на чувания, да приема заявления и да въздейства върху институционалната среда.

Така служебният кабинет се оказва в парадоксална позиция: има цялостна изпълнителна власт, само че предстои на надзор от парламент, който не е го е излъчил и не носи политическа отговорност за дейностите му.