Мрази ме, аз теб още повече. Болката София и други изборни победи и загуби
Отношенията сред ГЕРБ и ПП-ДБ от ден на ден наподобяват на поведението на двама съпрузи в брак по насила, които не могат да се понасят, ненавиждат се, вършат си мръсно, изневеряват си, само че са дружно поради децата. Ясно е и че разводът е неминуем и ще бъде кървясъл и нечовечен. Но го отсрочват, до момента в който децата пораснат.
Тази неособено истинска, само че добре онагледяваща обстановката аналогия изглежда още по-вярна след локалните избори.
По създание този вид избор постоянно се показва от анализаторите като лакмус за капацитета на дадена политическа групировка за по-дълъг живот и резистентност – в случай че имаш здрави локални структури и държиш локалната власт, имаш много по-добри шансове за оцеляване, и то с властова изява или най-малко в диктуване на политики. Ясното изключение е в случай че си регионален фактор на избрани места – по етнически, набожен или различен белег. От такава позиция Движение за права и свободи остава в общи линии там, където постоянно е била като посланичество в страната, макар че на национално - отвън очакваната логика - се пробва да задава тона, да диктува и да направлява държавното управление (особено в напористите изяви със повелителен звук на Делян Пеевски, който към този момент всички подозират, че може да е погълнал водача Мустафа Карадайъ, изцяло липсващ от общественото пространство).
Интерпретациите на резултатите от страна на антипартньорите ГЕРБ и ПП-ДБ могат да включват поздравления за личните триумфи, само че и в двата случая напълно не всичко е ОК. Както и в леко пресиленото удовлетворение на соцлидерката Корнелия Нинова, която допоследно изглеждаше, че не може да реши дали ще ѝ хареса повече Григорова да стане, или да не стане кмет на София.
Доминацията на ГЕРБ в страната се пропуква съществено
Партията остава първа политическа мощ и по извоювани общински кметове, и по брой места в общинските препоръки, които обаче преобладаващо са с извънредно накълцан състав и в които няма цялостни болшинства.
Загубата на София е голям пробив в най-мощната, държана 18 години крепост на ГЕРБ. Дори и това да се случи с цялата измъченост и безкрайните неверни ходове от страна на ПП-ДБ в избора и изобщо в акцията в столицата. Пълен е крахът и във връзка с районните кметове - за ГЕРБ остават едвам трима при 13 преди четири години.
ГЕРБ печели две нови места – Плевен и Перник, само че губи знакови като Варна. От партийната сметка отпадат Шумен, Кюстендил, Ловеч, не съумя опитът да се вземат Благоевград и Пазарджик с досегашните им кметове. Тенденцията е низходяща, въпреки и надалеч от катурване на играта.
Резултатите на партията могат да се интерпретират и като полупълна, и като полупразна чаша.
За ГЕРБ обаче има вест: все по-малко е задоволително партията или Борисов единствено да те посочат - на локално равнище би трябвало да спечелиш и мажоритарно, с личностни качества или с верните съдружници.
" Всички против ГЕРБ " проработи
В няколко регионални центрове на този избор имаше и показно - че формулата „ всички против ГЕРБ “ работи чудесно. Тя беше оповестена от Нинова, ПП-ДБ се включи в нея много по-тихо, само че отнесе яда на Борисов.
Пример – Пазарджик, Шумен, Кюстендил, Силистра. Това беше и една от сериозните причини за вбесяването на лидера, който стартира да сипе против ПП-ДБ обвинявания в изменничество и двуличие - за Хасково (макар тук общите дейности на ПП-ДБ и Българска социалистическа партия да нямаха необикновен късмет против настоящия кмет, определен и от ГЕРБ, само че с рамото и от ДПС), само че изключително за Шумен (където ПП-ДБ даде поддръжката си за самостоятелен претендент, подсилен от Българска социалистическа партия, който завоюва с огромна преднина).
И най-много за Варна. В коментара за загубата там Борисов не вкара и лек колорит на самооценка или обяснение защо ГЕРБ още веднъж издигна всеобщо непопулярния Иван Портних. Вместо това той предпочете да организира някаква много бледа офанзива, в която обвърза ПП-ДБ в съглашателство с „ Възраждане “ в морския град. Въпреки, че въпросът тук би трябвало да е: колко зле би трябвало да е твоята номинация за кмет, с цел да накара немалка част от гласоподавателите на партията на Костадинов да поддържат претендента на архиврага си?
Същевременно гневните прояви на Борисов пропуснаха различен вид на локална сглобка, но с дейното присъединяване на ГЕРБ. Примерът е Разград. Там ГЕРБ игра в общ фронт с Българска социалистическа партия против претендента на ПП-ДБ.
Отслабена, само че надалеч от това главата ѝ да бъде отсечена
Сигурно е, че от тези избори ГЕРБ излиза отслабена – по-малко печеливша и по-малко постоянна по места. Главата ѝ обаче е надалеч от това да бъде отсечена.
Реториката на Борисов и сред двата тура на изборите, и в нощта след вота сподели, че той не се приема като голям победител, усеща се уязвен и надлежно търси провинен за резултатите – врага в ложето му, или закратко: ПП-ДБ. В водача на ГЕРБ обаче пролича разочарованието, че има по-малко мощни позиции от предстоящото и по-малки учредения да има искания към непартньорите си. Затова и пристигна промяната на тактиката – с въвеждането на линията на измяната, комфортно пренебрегвайки обстоятелството, че сделка за поддръжка от страна на ПП-ДБ към ГЕРБ по места нямаше.
Същевременно в някакъв миг на акцията самият Борисов беше оповестил, че партията му на балотажи, на които няма претендент, ще поддържа индивида на " Промяната ". Е, както стана ясно нагоре на единствения подобен балотаж в Разград се случи тъкмо противоположното.
Фактите наподобява и в този момент няма да се спънка пред положителната история на водача на ГЕРБ, в която той смени в движение лайтмотива на посланието си - от „ ние сме най-силни “ към „ вие ни забивате нож в гърба “.
За ПП-ДБ и след изборите идват дни за размисъл
Още по-сигурно е, че за ПП-ДБ денят за размисъл би трябвало да е след изборите. Даже дните за размисъл и доста разбори на поредицата от неточности. Всичко това отвън гръмкото удовлетворение, което се задава оттова поради някои непредвидени победи - с изключение на София и Варна, и Пазарджик, и Благоевград, свързани доста и с личностни старания на претендентите по места.
Най-очевидният извод от локалните избори - ръководещата коалиция е супер неравномерно показана в другите области на страната. В цели райони тя е трета или четвърта мощ. На балотажи за кметове от 27 регионални града ПП-ДБ отиде на осем, кметски места, извоювани от първи тур, изобщо нямаше. Силна национална групировка с трайни искания за ръководство мъчно може да се разреши такава съсредоточена в няколко района конструкция на вота си. На места се видя, че и гласуването към този момент, след няколко месеца ръководство е недвусмислено – антивот, ориентиран против ПП-ДБ.
Управляваща коалиция с такова локално посланичество е в доста уязвима позиция (даже и да я няма крехката ситуация в парламента).
Добрата вест - доколкото е такава - е, че има и ликвидиране на вота за ПП-ДБ и тя към този момент стартира да оформя по-твърдо ядро. На първите парламентарни избори „ Продължаваме промяната “ беше възприемана като събирач на протестен избор, анти-ГЕРБ партията. Там се стекоха гласове на обичайните, постоянно търсещи, мигриращи гласоподаватели – някогашни Има Такъв Народ, по-бивши нещо друго или негласували, на част от Българска социалистическа партия гласоподавателите, нехаресващи Нинова и т. н.
Сега с изчистването на профила на обединението идва и оттичането на този вид флуиден електорат в друга посока. Същевременно и ПП-ДБ трупа много повече негативи и разочарования поради сглобката с ГЕРБ и Делян Пеевски и Ко. Не оказва помощ и ясната позиция за войната в Украйна да вземем за пример, и то при гласоподаватели по принцип навикнали на позиции – и тако, и вако. Това е грубата рамка на обективните фактори за намаляването вкупом на гласовете за обединението. И единствено част от картината.
Другата са грубите неточности в решенията вътре в ПП-ДБ. Самодоволната поза на по-висши и по-прави и налагащи се, която постоянно излъчват изключително водачите на „ Продължаваме промяната “, е комбинирана с непрекъснатото изпитание на управителните представители на Демократична България в обединението да се набиват колкото се може по-малко на очи. Този метод от една страна докара до нетърсене на съдействие с други партии на доста места, в които обединението можеше да се опита да реализира по-значимо наличие, или до серия от странни лични избори, до разминавания и напрежение вътре в нея. Христоматийният образец тук е екзотичното решение за Бургас. При суперсилен мажоритарен претендент в лицето на настоящия кмет Димитър Николов от ГЕРБ да противопоставиш две слаби и воюващи между тях кандидатури е забавен метод.
С въпросителни остана и изборът на претендент на ПП-ДБ в Пловдив.
Вечната болежка София
Но, несъмнено, безконечната болежка София е най-любопитният образец.
Столицата е извоювана, само че успеха тук наподобява прекалено много като загуба. От предизвестена се трансформира в едвам измъкната, трепереща, инфарктна и разочароваща.
Лоша, вяла, скучна акция, небезспорен претендент поради потеклото му, тематика, на която беше позволено да се трансформира в пирон на битката за София. Пренебрегване на твърдото дясно ядро в Демократична България в столицата поради линията " Държавна сигурност ". Черен пиар от най-лош усет в дните на балотажа – насмешки за етнически генезис против кандидатката на Българска социалистическа партия. И падение от ГЕРБ.
Тези избори в столицата, в това число и опияняващият демократичната общественост резултат на районните кметове, обаче демонстрират, че е време да се постави завършек на клишето за синя София. Синя София няма. Нито алена. Много демократична или противоположното. Възвишена и по-добра от провинцията поради метода на мисленето на жителите си. Или поради по-високия си стандарт на живот...
В най-големия град на страната - гара разпределителна, събираща хора от най-различен генезис, приходи, обучение от цялата страна, единственото общо на тези избори беше, че е твърдо анти-ГЕРБ. Това се вижда в резултата на районните кметове. Затова и Терзиев при всички предварителни социологически сондажи имаше на втори тур лесна победа над кандидат на ГЕРБ, само че се разминаваше на косъм, в случай че противник му беше Григорова. Всъщност синдикалистката беше припозната от електората като анти-ГЕРБ в по-голяма степен от претендента на партията, която на национално равнище е в обединението с групировката на Борисов. Най-общо Григорова по натюрел, позиции, популистко говорене, тези се оказа доста по-удачна да събира протестен избор.
Терзиев беше доста бледен в това отношение.
Той макар дългата си акция, която трябваше да го наложи, излезе като недобре подбраният претендент. Не поради персоналните му качества или достижения. Доста по-малко даже и чисто заради произхода му. А заради, от една страна, изключителната му неприспособимост да звучи забавно, да се разчупи, да бъде по-народен, да приказва по-популистки. Както и заради образа на елитарност, която излъчваше от самото начало.
Противопоставянето на балотажа не беше към този момент някой нов против стаквото в София. Разказът стартира да звучи друго - богаташът Терзиев, израснал със златна Държавна сигурност лъжичка, против самоиздърпалата се обществено, съумяла сама борбена и многоречовита Ваня Григорова. Опитът демонстрира, че в България богатите не ги харесват и рядко ги избират. Това избуя като доста по-сериозен проблем от измисленото от ГЕРБ за лични цели опълчване " държавна сигурност " против " държавна благосъстоятелност ". Което не значи, че за известна част от дясна София мощният Държавна сигурност детайл при този неосъществим избор не се трансформира в персонална драма.
Защо беше определен Хекимян за претендент на ГЕРБ?
Може да се спекулира и за какво Борисов си избра толкоз слаб непартиен кандидат – в лицето на Антон Хекимян – с цел да улесни или за да затрудни оптимално успеха на ПП-ДБ? Така на балотажа водачът на ГЕРБ си резервира главната роля – в която можеше и да заплашва, и за изнудва, и да бъде благодател, и да даде опция за възмездие на електората си. Вероятно се е изкушавал и от опцията да натрие носа на Политическа партия и Демократична България като помогне или не попречи да изгубят София.
Както демонстрираха разбивките от екзитпола в София – преобладаващо гласоподавателите на ГЕРБ се е оказа, че ненавиждат повече евроатлантическия си сътрудник, в сравнение с Българска социалистическа партия, не се интересуват изключително от войната в Украйна, Путин и така нататък като водещ претекст.
Самодоволството, самозаблудата и високомерието нормално се санкционират. Този път изборът с под 5000 гласа и треперенето на стотици хиляди гласоподаватели за крайния излаз би трябвало да служи ярко силно светеща алена лампичка пред управленските упоритости на ПП-ДБ.
И Нинова очевидно удовлетворена
Макар и от ниски позиции Българска социалистическа партия регистрира усъвършенстване. Лидерката е щастлива, обяви спечелени регионални градове, повече общински кметове спрямо 2019 година, повече подадени гласове. Опонентите на Нинова вляво - и в партията, и отвън нея реагираха, че на доста места успехите не са единствено на Българска социалистическа партия, по-скоро тя се е включила към тях. Поне след този избор на лидерката няма отново да ѝ се постанова да мисли пояснения за какво няма да подаде оставка или по какъв начин да бъде избрана отново. Българска социалистическа партия печели въпреки и малко, тъй като в последните месеци реши да играе съпротива.
След вота - накъде?
Приключилите локални избори обаче като че ли не дават учредения да се допуска внезапна смяна в разположението на силите на национално равнище и в ръководещата сглобка. Някъде просто желаеха да махнат самозабравили се локални феодали и съумяха. На доста места обаче вотът се центрира като анти-ГЕРБ, ПП-ДБ пък губи общо гласове като ръководеща мощ в комплицирана обстановка.
Партньорите към този момент наподобява, че ще запазят съюза, увенчан от взаимната им нетърпимост. Макар и със задаваща се поредност от трагични осъществявания, обвинявания, закани и късане на ризи към предстоящия бюджет, вота на съмнение на Българска социалистическа партия за националната сигурност, рецензиите към министри и все по този начин неосъщественото предпочитание на правителсвото за махане на управлението на ДАНС.
На този декор " Мрази ме. Аз теб още повече " остава работещата формула на властта.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Тази неособено истинска, само че добре онагледяваща обстановката аналогия изглежда още по-вярна след локалните избори.
По създание този вид избор постоянно се показва от анализаторите като лакмус за капацитета на дадена политическа групировка за по-дълъг живот и резистентност – в случай че имаш здрави локални структури и държиш локалната власт, имаш много по-добри шансове за оцеляване, и то с властова изява или най-малко в диктуване на политики. Ясното изключение е в случай че си регионален фактор на избрани места – по етнически, набожен или различен белег. От такава позиция Движение за права и свободи остава в общи линии там, където постоянно е била като посланичество в страната, макар че на национално - отвън очакваната логика - се пробва да задава тона, да диктува и да направлява държавното управление (особено в напористите изяви със повелителен звук на Делян Пеевски, който към този момент всички подозират, че може да е погълнал водача Мустафа Карадайъ, изцяло липсващ от общественото пространство).
Интерпретациите на резултатите от страна на антипартньорите ГЕРБ и ПП-ДБ могат да включват поздравления за личните триумфи, само че и в двата случая напълно не всичко е ОК. Както и в леко пресиленото удовлетворение на соцлидерката Корнелия Нинова, която допоследно изглеждаше, че не може да реши дали ще ѝ хареса повече Григорова да стане, или да не стане кмет на София.
Доминацията на ГЕРБ в страната се пропуква съществено
Партията остава първа политическа мощ и по извоювани общински кметове, и по брой места в общинските препоръки, които обаче преобладаващо са с извънредно накълцан състав и в които няма цялостни болшинства.
Загубата на София е голям пробив в най-мощната, държана 18 години крепост на ГЕРБ. Дори и това да се случи с цялата измъченост и безкрайните неверни ходове от страна на ПП-ДБ в избора и изобщо в акцията в столицата. Пълен е крахът и във връзка с районните кметове - за ГЕРБ остават едвам трима при 13 преди четири години.
ГЕРБ печели две нови места – Плевен и Перник, само че губи знакови като Варна. От партийната сметка отпадат Шумен, Кюстендил, Ловеч, не съумя опитът да се вземат Благоевград и Пазарджик с досегашните им кметове. Тенденцията е низходяща, въпреки и надалеч от катурване на играта.
Резултатите на партията могат да се интерпретират и като полупълна, и като полупразна чаша.
За ГЕРБ обаче има вест: все по-малко е задоволително партията или Борисов единствено да те посочат - на локално равнище би трябвало да спечелиш и мажоритарно, с личностни качества или с верните съдружници.
" Всички против ГЕРБ " проработи
В няколко регионални центрове на този избор имаше и показно - че формулата „ всички против ГЕРБ “ работи чудесно. Тя беше оповестена от Нинова, ПП-ДБ се включи в нея много по-тихо, само че отнесе яда на Борисов.
Пример – Пазарджик, Шумен, Кюстендил, Силистра. Това беше и една от сериозните причини за вбесяването на лидера, който стартира да сипе против ПП-ДБ обвинявания в изменничество и двуличие - за Хасково (макар тук общите дейности на ПП-ДБ и Българска социалистическа партия да нямаха необикновен късмет против настоящия кмет, определен и от ГЕРБ, само че с рамото и от ДПС), само че изключително за Шумен (където ПП-ДБ даде поддръжката си за самостоятелен претендент, подсилен от Българска социалистическа партия, който завоюва с огромна преднина).
И най-много за Варна. В коментара за загубата там Борисов не вкара и лек колорит на самооценка или обяснение защо ГЕРБ още веднъж издигна всеобщо непопулярния Иван Портних. Вместо това той предпочете да организира някаква много бледа офанзива, в която обвърза ПП-ДБ в съглашателство с „ Възраждане “ в морския град. Въпреки, че въпросът тук би трябвало да е: колко зле би трябвало да е твоята номинация за кмет, с цел да накара немалка част от гласоподавателите на партията на Костадинов да поддържат претендента на архиврага си?
Същевременно гневните прояви на Борисов пропуснаха различен вид на локална сглобка, но с дейното присъединяване на ГЕРБ. Примерът е Разград. Там ГЕРБ игра в общ фронт с Българска социалистическа партия против претендента на ПП-ДБ.
Отслабена, само че надалеч от това главата ѝ да бъде отсечена
Сигурно е, че от тези избори ГЕРБ излиза отслабена – по-малко печеливша и по-малко постоянна по места. Главата ѝ обаче е надалеч от това да бъде отсечена.
Реториката на Борисов и сред двата тура на изборите, и в нощта след вота сподели, че той не се приема като голям победител, усеща се уязвен и надлежно търси провинен за резултатите – врага в ложето му, или закратко: ПП-ДБ. В водача на ГЕРБ обаче пролича разочарованието, че има по-малко мощни позиции от предстоящото и по-малки учредения да има искания към непартньорите си. Затова и пристигна промяната на тактиката – с въвеждането на линията на измяната, комфортно пренебрегвайки обстоятелството, че сделка за поддръжка от страна на ПП-ДБ към ГЕРБ по места нямаше.
Същевременно в някакъв миг на акцията самият Борисов беше оповестил, че партията му на балотажи, на които няма претендент, ще поддържа индивида на " Промяната ". Е, както стана ясно нагоре на единствения подобен балотаж в Разград се случи тъкмо противоположното.
Фактите наподобява и в този момент няма да се спънка пред положителната история на водача на ГЕРБ, в която той смени в движение лайтмотива на посланието си - от „ ние сме най-силни “ към „ вие ни забивате нож в гърба “.
За ПП-ДБ и след изборите идват дни за размисъл
Още по-сигурно е, че за ПП-ДБ денят за размисъл би трябвало да е след изборите. Даже дните за размисъл и доста разбори на поредицата от неточности. Всичко това отвън гръмкото удовлетворение, което се задава оттова поради някои непредвидени победи - с изключение на София и Варна, и Пазарджик, и Благоевград, свързани доста и с личностни старания на претендентите по места.
Най-очевидният извод от локалните избори - ръководещата коалиция е супер неравномерно показана в другите области на страната. В цели райони тя е трета или четвърта мощ. На балотажи за кметове от 27 регионални града ПП-ДБ отиде на осем, кметски места, извоювани от първи тур, изобщо нямаше. Силна национална групировка с трайни искания за ръководство мъчно може да се разреши такава съсредоточена в няколко района конструкция на вота си. На места се видя, че и гласуването към този момент, след няколко месеца ръководство е недвусмислено – антивот, ориентиран против ПП-ДБ.
Управляваща коалиция с такова локално посланичество е в доста уязвима позиция (даже и да я няма крехката ситуация в парламента).
Добрата вест - доколкото е такава - е, че има и ликвидиране на вота за ПП-ДБ и тя към този момент стартира да оформя по-твърдо ядро. На първите парламентарни избори „ Продължаваме промяната “ беше възприемана като събирач на протестен избор, анти-ГЕРБ партията. Там се стекоха гласове на обичайните, постоянно търсещи, мигриращи гласоподаватели – някогашни Има Такъв Народ, по-бивши нещо друго или негласували, на част от Българска социалистическа партия гласоподавателите, нехаресващи Нинова и т. н.
Сега с изчистването на профила на обединението идва и оттичането на този вид флуиден електорат в друга посока. Същевременно и ПП-ДБ трупа много повече негативи и разочарования поради сглобката с ГЕРБ и Делян Пеевски и Ко. Не оказва помощ и ясната позиция за войната в Украйна да вземем за пример, и то при гласоподаватели по принцип навикнали на позиции – и тако, и вако. Това е грубата рамка на обективните фактори за намаляването вкупом на гласовете за обединението. И единствено част от картината.
Другата са грубите неточности в решенията вътре в ПП-ДБ. Самодоволната поза на по-висши и по-прави и налагащи се, която постоянно излъчват изключително водачите на „ Продължаваме промяната “, е комбинирана с непрекъснатото изпитание на управителните представители на Демократична България в обединението да се набиват колкото се може по-малко на очи. Този метод от една страна докара до нетърсене на съдействие с други партии на доста места, в които обединението можеше да се опита да реализира по-значимо наличие, или до серия от странни лични избори, до разминавания и напрежение вътре в нея. Христоматийният образец тук е екзотичното решение за Бургас. При суперсилен мажоритарен претендент в лицето на настоящия кмет Димитър Николов от ГЕРБ да противопоставиш две слаби и воюващи между тях кандидатури е забавен метод.
С въпросителни остана и изборът на претендент на ПП-ДБ в Пловдив.
Вечната болежка София
Но, несъмнено, безконечната болежка София е най-любопитният образец.
Столицата е извоювана, само че успеха тук наподобява прекалено много като загуба. От предизвестена се трансформира в едвам измъкната, трепереща, инфарктна и разочароваща.
Лоша, вяла, скучна акция, небезспорен претендент поради потеклото му, тематика, на която беше позволено да се трансформира в пирон на битката за София. Пренебрегване на твърдото дясно ядро в Демократична България в столицата поради линията " Държавна сигурност ". Черен пиар от най-лош усет в дните на балотажа – насмешки за етнически генезис против кандидатката на Българска социалистическа партия. И падение от ГЕРБ.
Тези избори в столицата, в това число и опияняващият демократичната общественост резултат на районните кметове, обаче демонстрират, че е време да се постави завършек на клишето за синя София. Синя София няма. Нито алена. Много демократична или противоположното. Възвишена и по-добра от провинцията поради метода на мисленето на жителите си. Или поради по-високия си стандарт на живот...
В най-големия град на страната - гара разпределителна, събираща хора от най-различен генезис, приходи, обучение от цялата страна, единственото общо на тези избори беше, че е твърдо анти-ГЕРБ. Това се вижда в резултата на районните кметове. Затова и Терзиев при всички предварителни социологически сондажи имаше на втори тур лесна победа над кандидат на ГЕРБ, само че се разминаваше на косъм, в случай че противник му беше Григорова. Всъщност синдикалистката беше припозната от електората като анти-ГЕРБ в по-голяма степен от претендента на партията, която на национално равнище е в обединението с групировката на Борисов. Най-общо Григорова по натюрел, позиции, популистко говорене, тези се оказа доста по-удачна да събира протестен избор.
Терзиев беше доста бледен в това отношение.
Той макар дългата си акция, която трябваше да го наложи, излезе като недобре подбраният претендент. Не поради персоналните му качества или достижения. Доста по-малко даже и чисто заради произхода му. А заради, от една страна, изключителната му неприспособимост да звучи забавно, да се разчупи, да бъде по-народен, да приказва по-популистки. Както и заради образа на елитарност, която излъчваше от самото начало.
Противопоставянето на балотажа не беше към този момент някой нов против стаквото в София. Разказът стартира да звучи друго - богаташът Терзиев, израснал със златна Държавна сигурност лъжичка, против самоиздърпалата се обществено, съумяла сама борбена и многоречовита Ваня Григорова. Опитът демонстрира, че в България богатите не ги харесват и рядко ги избират. Това избуя като доста по-сериозен проблем от измисленото от ГЕРБ за лични цели опълчване " държавна сигурност " против " държавна благосъстоятелност ". Което не значи, че за известна част от дясна София мощният Държавна сигурност детайл при този неосъществим избор не се трансформира в персонална драма.
Защо беше определен Хекимян за претендент на ГЕРБ?
Може да се спекулира и за какво Борисов си избра толкоз слаб непартиен кандидат – в лицето на Антон Хекимян – с цел да улесни или за да затрудни оптимално успеха на ПП-ДБ? Така на балотажа водачът на ГЕРБ си резервира главната роля – в която можеше и да заплашва, и за изнудва, и да бъде благодател, и да даде опция за възмездие на електората си. Вероятно се е изкушавал и от опцията да натрие носа на Политическа партия и Демократична България като помогне или не попречи да изгубят София.
Както демонстрираха разбивките от екзитпола в София – преобладаващо гласоподавателите на ГЕРБ се е оказа, че ненавиждат повече евроатлантическия си сътрудник, в сравнение с Българска социалистическа партия, не се интересуват изключително от войната в Украйна, Путин и така нататък като водещ претекст.
Самодоволството, самозаблудата и високомерието нормално се санкционират. Този път изборът с под 5000 гласа и треперенето на стотици хиляди гласоподаватели за крайния излаз би трябвало да служи ярко силно светеща алена лампичка пред управленските упоритости на ПП-ДБ.
И Нинова очевидно удовлетворена
Макар и от ниски позиции Българска социалистическа партия регистрира усъвършенстване. Лидерката е щастлива, обяви спечелени регионални градове, повече общински кметове спрямо 2019 година, повече подадени гласове. Опонентите на Нинова вляво - и в партията, и отвън нея реагираха, че на доста места успехите не са единствено на Българска социалистическа партия, по-скоро тя се е включила към тях. Поне след този избор на лидерката няма отново да ѝ се постанова да мисли пояснения за какво няма да подаде оставка или по какъв начин да бъде избрана отново. Българска социалистическа партия печели въпреки и малко, тъй като в последните месеци реши да играе съпротива.
След вота - накъде?
Приключилите локални избори обаче като че ли не дават учредения да се допуска внезапна смяна в разположението на силите на национално равнище и в ръководещата сглобка. Някъде просто желаеха да махнат самозабравили се локални феодали и съумяха. На доста места обаче вотът се центрира като анти-ГЕРБ, ПП-ДБ пък губи общо гласове като ръководеща мощ в комплицирана обстановка.
Партньорите към този момент наподобява, че ще запазят съюза, увенчан от взаимната им нетърпимост. Макар и със задаваща се поредност от трагични осъществявания, обвинявания, закани и късане на ризи към предстоящия бюджет, вота на съмнение на Българска социалистическа партия за националната сигурност, рецензиите към министри и все по този начин неосъщественото предпочитание на правителсвото за махане на управлението на ДАНС.
На този декор " Мрази ме. Аз теб още повече " остава работещата формула на властта.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ