Отношението на българите към здравната система е традиционно негативно, но

Отношението на българите към здравната система е обичайно отрицателно, само че въпреки всичко има записана положителна динамичност за период по-малко от една година. Това сочат данните от национално представително социологическо изследване " Нагласи на българите към здравната система ".

То е извършено измежду 1005 респонденти през август 2020 година от организация " Тренд " по поръчка на самодейността " Задно за повече здраве ", в която вземат участие Български лекарски съюз (БЛС), Български фармацевтичен съюз (БФС) и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).

Според новото проучване, 63% от българите считат, че здравната ни система се развива в негативна посока, а при предходното изследване от преди по-малко от година този % е бил близо 70 на 100.

" Независимо, че и двете национално представителни допитвания сочат, че оценката на публичното мнение за здравната система в България е обичайно мощно отрицателна, въпреки всичко има записана положителна динамичност ", установи Димитър Ганев от социологическа организация " Тренд ". Според него, значително това се дължи на кризата към COVID-19, която сподели по-скоро резистентност на здравната ни система при конфликта с епидемията.

52% са на мнение, че българското опазване на здравето се е справило с проблемите към COVID-19. Според 26% от запитаните системата ни не се е справила, а 22% не могат да преценяват това.

" Кризата към COVID-19 в действителност концентрира вниманието на всички българи към здравната система и по какъв начин тя реагира на предизвикването, като заключението е по-скоро положително и усилва доверието в здравната ни система ", разяснява Димитър Ганев.

Според изследването, близо 40% от хората имат повече доверие в системата след епидемията, а за 32% това е причина за спад в доверието им. За 48% от българите опазването на здравето ни не е квалифицирано за сходен жанр предизвикателство, а 73% са на мнение, че се нуждае изрично от в допълнение финансиране, с цел да се оправи.

Хората виждат главните проблеми на системата най-много във високото доплащане за медицински услуги и неналичието на медицински фрагменти. След това се подреждат проблемите с неприятното положение на лечебните заведения и високото доплащане за медикаменти.

Според 47% от българите тези негативи се дължат най-много на неприятния надзор в системата, както и на незадоволителното финансиране, което показват 23% от запитаните през август тази година. Подобни са отговорите през октомври м.г. - 45% са определили неприятния надзор от страна на институциите и 29% неналичието на нужните за това средства.

Решенията за подобряването на качеството на здравните услуги у нас, българите виждат най-много в по-високото финансиране на здравеопазването -12%, както и в нарастването на заплатите на медицинския личен състав -11%.

89% от интервюираните декларират, че съгласно тях, здравеопазването би трябвало да се преглежда като инвестиция, а не като разход. Огромното болшинство от жителите са на мнение, че би трябвало да се отделят повече средства за опазването на здравето, като това са показали 86% от хората и през двете талази на проучването.

Според 95% от запитаните през август тази година и октомври 2019 година здравната ни система би трябвало да обезпечи и по-добър и своевременен достъп до медикаменти. 25% от участниците в изследването т.г. преценят, че имат добър достъп до модерни медикаменти, само че за 54 на 100 от хората това не е по този начин.

Подобна е преценката им и за опцията за потребление на модерни лечения. За 20% от интервюираните българите имат достъп до тях, а за 60 на 100 те към момента не са налични за пациентите у нас.

Парите, отделени за опазване на здравето, би трябвало да се изразходват най-много за възстановяване на материалната база на лечебните заведения, за нови технологии/апартура, за възнаграждение на повече медикаменти от страната и за по-високи заплати на лекари и медицински сестри, съгласно интервюираните.

Откъде да дойдат тези пари обаче? Категорично мнение е, че страната би трябвало да вземе тези средства от приходите от акцизи за цигари и алкохол считат 74 на 100, а не от повишение на осигурителната тежест, което са показали 10% или от въвеждане на в допълнение здравно осигулянаве, което дефинират единствено 18% от интервюираните.