Пловдивчанката, която винаги е на първа линия при бедствия: Бъдете добри и не се колебайте да помагате
Отминаващата 2023 година беше белязана от няколко събития в нашия район, трансформирали хиляди човешки ориси. Безспорно като най-тежко от тях ще се запомни разрушителното земетресение в Турция на 6 февруари, последвано от стотици вторични земетресения. Хиляди хора останаха под руините вечно, а милиони останаха без дом в резултат на трусовете. През септември България беше изумена от друго разрушаващо злополучие, взело човешки жертви - наводнението в Царево. В допълнение, в страната ни породиха голям брой пожари през убийствените летни горещини, а в Пловдив бяха регистрирани и две трусове с магнитут над 4 по Рихтер.
Прочетете още
TrafficNews потърси един от хората, който постоянно е на първа линия като доброволец, с цел да избавя човешки животи в моменти на злополучие.
Ивелина Попова е на 25 години от Пловдив. Понастоящем е заместител началник на Доброволно Формирование " Аварийно Спасяване Пловдив ". Тя е инструктор по първа долекарска помощ и основи на спасяването с въжен прийом. Занимава се със избавителна дейност повече от 6 години и продължава да се развива във всички модули на избавителната активност.
- Вие сте една от дребното дами доброволци в Пловдив, какво Ви накара да поемете по този път и от какъв брой време се занимавате с тази благородна активност?
Жените в доброволните формирования в Пловдив в действителност не са чак толкоз малко. По последни данни са към 15 - 20 дейни дами, които се занимават с доброволна избавителна активност на равно с мъжете. Занимавам се с тази активност към този момент към 6 години. Вдъхнови ме един от най-близките ми другари - Георги Влайков, като първоначално посещавах голям брой открити събития, които правеха, а от 2020г. съм част от Аварийно Спасяване Пловдив. Понастоящем съм заместител началник на доброволното формирование, инструктор по Първа помощ и работа с въжета.
- Печелили сте доста награди от надпревари, случвало ли се е да Ви подценяват когато се включите в някоя акция?
Печелили сме награди за формирование на годината, за принос и още доста, също с част от екипа участваме в надпреварите по пожарогасене за доброволци, където също имаме извоювани награди.
В началото се случваше да ни подценяват, не мен персонално като жена, а целия екип. Служителите на професионалните структури не бяха привикнали да работят и да ни се доверяват на терен - напълно обикновено, откакто не са знаели по какъв начин сме готови и какво можем. Това нещо към този момент е в предишното и дръзвам да кажа, че към този момент ни третират като равни и работим доста сполучливо във всевъзможни акции.
- Една от най-големите нещастия през тази година беше земетресението в Турция. Вие бяхте част от българската група, какво си спомняте оттогава?
Спомням си, че се организирахме доста бързо, нямахме доста съответна информация на какво ще попаднем там, черпихме информация от медиите. Пътувахме над 25 часа с коли, бусове и офроуд колата за спешна помощ и откакто стигнахме безусловно незабавно първия екип излезе на терен. Бяхме разпределени в Кахраманмараш, нещастието беше голяма - там видяхме пъклен доста хора без дом, живеещи в палаткови лагери или по улиците. Те отказваха да се изтеглят, поради вярата, че някой от всичките интернационалните екипи на терен ще откри техните близки, затрупани под руините.
Беше доста студено - през нощта температурата падаше до минус 17 градуса, а ние имахме 24-часова интензивност, т.е. непрекъснато имахме екип на терен, издирващ хора.
Ще запомня най-много благодарността на месните, които ни одобриха като доста близки и се стараеха да ни улеснят процеса на работа и престоя. Международните избавителни екипи ни третираха като равни и нито за миг не сме усетили някакво особено отношение, тъй като сме доброволци.
- Имаше ли бедствия през тази година, които мислите, че можеше да бъдат избегнати и какво ще посъветвате хората, с цел да сме по-подготвени за в бъдеще?
Не мисля че има естествени бедствия, които могат да бъдат напълно избегнати. Ако се демонстрира превантивна грижа за места, които евентуално биха се трансформирали в бедстващи зони, бихме могли да понижим размера на бедствието, само че истината е, че няма по какъв начин при една стихия с извънредно високи равнища на превалявания да избегнем риска от наводнения. Това, което можем да посъветваме хората е да се постараят да бъдат оптимално подготвени на актуалните способи за реакция при бедствия, защото в България културата по тематиката е извънредно ниска. Има доста способи хората да намерят вярната информация и да натрупат доста умения, в случай че желаят да бъдат потребни на обществото.
- Каква беше за Вас 2023 година? Кои са моментите, които желаете да забравите и кои са тези, които ще останат вечно в спомените Ви?
Тази година беше извънредно динамична за нас, бяхме на доста и разнообразни бедствия - редица горски и полски пожари, земетресението в Турция, наводнението в Царево и няколко други акции. Не бих желала да не помни нито един миг, тъй като всеки един, без значение добър или неприятен, носи опит, който е доста значим за нашата работа. Независимо от множеството тренировки които регулярно вършим, претърпяното на едно същинско злополучие е нещо друго и носи различен тип подготовка за напред. Стараем се да се поучаваме от опита и да се развиваме, с цел да бъдем все по-полезни на обществото и профилираните структури.
- Какво ще си пожелаете за Новата година и какви препоръки ще дадете на хората на база вашия опит ?
На първо място желая да благодаря на сътрудниците от целия екип на Аварийно Спасяване Пловдив и Аварийно Спасяване София за сплотеността на колектива, за това че успяхме да реагираме при толкоз доста бедствия през годината и да помогнем на толкоз доста хора. Бих желала да си пожелая здраве и благополучие през новата година, защото здравето е в основата на опцията да помагаш на другите, поисквам си доста взаимни тренировки с сътрудниците от други избавителни формирования и структури, тъй като колкото по-добре сме готови, толкоз по-добре ще реагираме.
А на хората ще пожелая да бъдат положителни, да оказват помощ, когато имат опция и да не се двоумят да го вършат, като в същото време пазят себе си и се грижат за това да са по-информирани и по-добре подготвени във всеки един аспект от живота си, защото реакцията при бедствия и оказването на първа помощ се оказват много значим аспект от живота в последните няколко години.
Прочетете още
TrafficNews потърси един от хората, който постоянно е на първа линия като доброволец, с цел да избавя човешки животи в моменти на злополучие.
Ивелина Попова е на 25 години от Пловдив. Понастоящем е заместител началник на Доброволно Формирование " Аварийно Спасяване Пловдив ". Тя е инструктор по първа долекарска помощ и основи на спасяването с въжен прийом. Занимава се със избавителна дейност повече от 6 години и продължава да се развива във всички модули на избавителната активност.
- Вие сте една от дребното дами доброволци в Пловдив, какво Ви накара да поемете по този път и от какъв брой време се занимавате с тази благородна активност?
Жените в доброволните формирования в Пловдив в действителност не са чак толкоз малко. По последни данни са към 15 - 20 дейни дами, които се занимават с доброволна избавителна активност на равно с мъжете. Занимавам се с тази активност към този момент към 6 години. Вдъхнови ме един от най-близките ми другари - Георги Влайков, като първоначално посещавах голям брой открити събития, които правеха, а от 2020г. съм част от Аварийно Спасяване Пловдив. Понастоящем съм заместител началник на доброволното формирование, инструктор по Първа помощ и работа с въжета.
- Печелили сте доста награди от надпревари, случвало ли се е да Ви подценяват когато се включите в някоя акция?
Печелили сме награди за формирование на годината, за принос и още доста, също с част от екипа участваме в надпреварите по пожарогасене за доброволци, където също имаме извоювани награди.
В началото се случваше да ни подценяват, не мен персонално като жена, а целия екип. Служителите на професионалните структури не бяха привикнали да работят и да ни се доверяват на терен - напълно обикновено, откакто не са знаели по какъв начин сме готови и какво можем. Това нещо към този момент е в предишното и дръзвам да кажа, че към този момент ни третират като равни и работим доста сполучливо във всевъзможни акции.
- Една от най-големите нещастия през тази година беше земетресението в Турция. Вие бяхте част от българската група, какво си спомняте оттогава?
Спомням си, че се организирахме доста бързо, нямахме доста съответна информация на какво ще попаднем там, черпихме информация от медиите. Пътувахме над 25 часа с коли, бусове и офроуд колата за спешна помощ и откакто стигнахме безусловно незабавно първия екип излезе на терен. Бяхме разпределени в Кахраманмараш, нещастието беше голяма - там видяхме пъклен доста хора без дом, живеещи в палаткови лагери или по улиците. Те отказваха да се изтеглят, поради вярата, че някой от всичките интернационалните екипи на терен ще откри техните близки, затрупани под руините.
Беше доста студено - през нощта температурата падаше до минус 17 градуса, а ние имахме 24-часова интензивност, т.е. непрекъснато имахме екип на терен, издирващ хора.
Ще запомня най-много благодарността на месните, които ни одобриха като доста близки и се стараеха да ни улеснят процеса на работа и престоя. Международните избавителни екипи ни третираха като равни и нито за миг не сме усетили някакво особено отношение, тъй като сме доброволци.
- Имаше ли бедствия през тази година, които мислите, че можеше да бъдат избегнати и какво ще посъветвате хората, с цел да сме по-подготвени за в бъдеще?
Не мисля че има естествени бедствия, които могат да бъдат напълно избегнати. Ако се демонстрира превантивна грижа за места, които евентуално биха се трансформирали в бедстващи зони, бихме могли да понижим размера на бедствието, само че истината е, че няма по какъв начин при една стихия с извънредно високи равнища на превалявания да избегнем риска от наводнения. Това, което можем да посъветваме хората е да се постараят да бъдат оптимално подготвени на актуалните способи за реакция при бедствия, защото в България културата по тематиката е извънредно ниска. Има доста способи хората да намерят вярната информация и да натрупат доста умения, в случай че желаят да бъдат потребни на обществото.
- Каква беше за Вас 2023 година? Кои са моментите, които желаете да забравите и кои са тези, които ще останат вечно в спомените Ви?
Тази година беше извънредно динамична за нас, бяхме на доста и разнообразни бедствия - редица горски и полски пожари, земетресението в Турция, наводнението в Царево и няколко други акции. Не бих желала да не помни нито един миг, тъй като всеки един, без значение добър или неприятен, носи опит, който е доста значим за нашата работа. Независимо от множеството тренировки които регулярно вършим, претърпяното на едно същинско злополучие е нещо друго и носи различен тип подготовка за напред. Стараем се да се поучаваме от опита и да се развиваме, с цел да бъдем все по-полезни на обществото и профилираните структури.
- Какво ще си пожелаете за Новата година и какви препоръки ще дадете на хората на база вашия опит ?
На първо място желая да благодаря на сътрудниците от целия екип на Аварийно Спасяване Пловдив и Аварийно Спасяване София за сплотеността на колектива, за това че успяхме да реагираме при толкоз доста бедствия през годината и да помогнем на толкоз доста хора. Бих желала да си пожелая здраве и благополучие през новата година, защото здравето е в основата на опцията да помагаш на другите, поисквам си доста взаимни тренировки с сътрудниците от други избавителни формирования и структури, тъй като колкото по-добре сме готови, толкоз по-добре ще реагираме.
А на хората ще пожелая да бъдат положителни, да оказват помощ, когато имат опция и да не се двоумят да го вършат, като в същото време пазят себе си и се грижат за това да са по-информирани и по-добре подготвени във всеки един аспект от живота си, защото реакцията при бедствия и оказването на първа помощ се оказват много значим аспект от живота в последните няколко години.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ