bTV Репортерите: Изгревът на Роси
Отмина първата ни година Коронавирус живот. Беше година на цифри. На заболели, банкрутирали, самотни, безработни, на избавени и оживели. Беше и година на избор. Да погледнеш оттатък статистиката и самичък да подредиш числата. Техните започнаха с минус и приключиха с изгрев.
Три месеца на мирис от гибелта
В България новото време настава на 13 март. Обявено е изключително състояние. Страната е потънала в потрес и боязън.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Още тогава разбрах, че нищо хубаво не ни чака и направих всичко допустимо да се приготвя душевен. Реших, в случай че има потребност и стане нещо да оказа помощ с каквото мога “, споделя Иван Вакарелски, треньор по джудо.
Изправял се е против всевъзможни съперници, само че на пръв взор този наподобява несломим.
Снимка: btvnovinite.bg
„ В една война все някой би трябвало да се бие. Все някой би трябвало да се изправи против врага и или да победи, или да загуби, само че единствено в случай че седиш у дома и бягаш от отговорност, няма да постигнеш нищо, а ще изгубиш, сигурно “, счита Иван.
В разгара на пандемията резултатът е в интерес на заболяването. Болните стават прекалено много, а медиците остават все по този начин малко. Тогава постъпва като доброволец в Коронавирус отделението на пазарджишката болница. Той е първият човек извън, поискал да влезе в най-страшното място в града. Остава там 47 дни – без да излиза.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Всеки ден е заплашителен, всеки ден, в който прекрачваш прага на болничното заведение, тъй като не знаеш къде и по какъв начин можеш да се заразиш и да заразя другите около мен. Повярвайте ми, вътре си е безспорна война “, споделя Иван Вакарелски.
Напуска болничното заведение, едвам когато първата вълна наподобява овладяна. На прага на втората влиза още веднъж и остава още три месеца. Тръгва си, едвам когато случаите понижават.
Днес той отново се връща, този път не да помогне на болните, а да даде кураж на здравите – носи и подарява лалета на лекарки и сестри.
Снимка: btvnovinite.bg
В късите минути извънболничен въздух умората дава път на спомените за едно ненадейно другарство. Във време, когато близостта е публично неразрешена.
„ Последния ден, в който Иван му се наложи да приключи работата си в отделението, беше много сложен интервал “, отбелязва старшата сестра.
„ Създадохме едно положително другарство “, добавя тя.
Снимка: btvnovinite.bg
Иван си потегля и поради друго или по-скоро други. Тренира деца. И знае, че им е необходим. Грижи се за тях, вози ги до залата за тренировки, одобряват го като родител и го назовават го батко.
Учи ги на себе си. И ги пази от пандемията, въпреки че те добре знаят къде е прекарал толкоз месеци.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Единственият метод е да им дам персонален образец на тях, тъй като едно е да ги дисциплинирам с думи, друго е да го видят онлайн този образец “, споделя Иван, който желае да защищити децата от пандемията.
Стотици възпитаници на крачка от просветителната бездна
За учениците от село Караджово обаче изискванията на болния свят наподобяват несъвместими с живота им дотук. В учебното заведение главно учат деца от ромския етнос. В началото - пандемията там звучи като диагноза.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Ние не бяхме подготвени за това, което се случи. Нашите възпитаници и нашите родители нямат устройства и връзката с тях по принцип е сложна в онлайн среда “, споделя Красимира Благоева – шеф на ОУ " Васил Левски " в село Караджово.
В домовете на 90 % от децата няма компютър, липсва и опит за работа с него. Но уроците нямат време за губене.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Сметнахме, че най-добре ще е основаването на Facebook групи за всеки клас и да работим по този начин, тъй като това им е най-познато “, изяснява Мария Димитрова – преподавател по осведомителни технологии и зам. –директор.
Социалните мрежи не стигат. Учители и възпитаници се прибират по домовете си, само че шефът остава в учебното заведение. Образователният посредник също.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Всеки ден сутринта учителите изпращаха материалите по всеки един предмет, които ние тук разпечатвахме, размножавахме по отношение на броя на учениците. Качвахме се на учебния бус, минавахме през всяка една от къщите и той в края на работния ден трябваше да мине през всичките тези домове, да снима отговорите и свършената работа от страна на учениците “, изяснява директорката на учебното заведение.
„ Помагам на децата, тъй като самият аз желая да им потвърдя положителния образец, тъй като точно посредством образованието те могат да осъществят своите фантазии “, споделя Бойчо Кочев – учебен посредник.
Снимка: btvnovinite.bg
Екипът на учебното заведение обаче е решен да не спре дотук.
„ Видях, че има родители и възпитаници, които могат да се оправят с технологиите, само че нямат такива и тогава се роди концепцията. На моя профил разгласих „ Зов за помощ “ с концепцията да намеря съидейници, които да ми оказват помощ да намеря устройства “, споделя директорката Красимира Благоева.
За 10 дни съумяват да съберат повече от 70 компютъра. Ще стигнат за всички, даже остават. Работят с всяко дете и всеки родител, с цел да ги научат по какъв начин да ги употребяват.
Снимка: btvnovinite.bg
„ И се оказа, че тези възпитаници, които са били по-свити в класните стаи и не са намирали опция да се изявят, в онлайн образованието добиха повече самочувствие и това ги изстреля като разнообразни, като положителни възпитаници “, показва директорката Красимира Благоева.
„ Това израстване, което направиха те – учениците, родителите и ние учителите, нямаше да е допустимо, в случай че не беше тази една година “, счита и учителката по осведомителни технологии Мария Димитрова.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Поглеждайки обратно, аз самият не мога да допускам, че съм минал този интервал. Медиатърството ми оказа помощ отсега нататък в моето кариерно развиване. И дай Боже тази година да прекрача прага на Пловдивския университет и да сбъдна една от своите фантазии и да стана детски преподавател “, споделя просветителният посредник Бойчо Колев.
Снимка: btvnovinite.bg
Според директорката на учебното заведение Красимира Благоева учителите са гилдията, която е посочила максимален скок и най-голяма единодушие.
Технологиите, желанието и бързата реакция избавят Караджово. На стотици километри от там, резервират и бизнеса на Иван Чавдаров.
Един бизнес на ръба на оцеляването
Собственик е на три кафенета. Успешен, не му се постанова да мисли за на следващия ден. След 13 март – всичко реализирано наподобява изгубено. Две от заведенията затварят, едното вечно. Третото работи, само че за малко и с понижено работно време.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Това, което беше най-лошото, е мъката, че не знаем какво ни чака. Не знаехме по кое време ще падне карантината, по какъв начин ще можем да работим. Всичко беше безредно “, споделя Иван Чавдаров.
Изборът е да чакаш или да действаш. Избира второто.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Казахме си – ок, затваряме заведенията, само че не затваряме бизнеса и започваме да продаваме кафе напълно онлайн. През цялото време не сме работили със спедиторски компании, само че заради повода, че трябваше да запазим личния състав. Тези, които работиха като бариста, се преквалифицираха и станаха куриери. Дори и аз разнасях “, споделя Иван Чавдаров.
Снимка: btvnovinite.bg
Без даже да допуска, кафето потича и онлайн.
„ В интерес на истината сносно ни се получи. Нас ни затвориха март, през април имахме растеж от 140% в онлайн магазин. И в най-хубавите ни фантазии в никакъв случай не е било това “, показва Иван.
Не съумяват да върнат облагите от това време, само че резервират личния състав, покриват разноските, не се плашат от ново затваряне и към този момент чакат туристите, а с тях и новото-старо време.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Дали ще е хубаво или тежко начало не знаем, само че ще е ново начало сигурно! Живяхме една година напрегнат извън и гледахме положително на нещата “, счита Иван.
Гледа и напред. Първо към датата – 4 април. Вече знае, че пандемията стопира бизнеси, само че не желае тя да стопира хората да гласоподават.
„ Аз имам вяра, че изборите са празник за всяка една страна. Всеки, който е дал своя вот ще пие гратис кафе от нас “, споделя той.
Две дами в борба за живота
Иван не може и да допусна, че напълно покрай неговото кафене, две дами биха дали всичко, с цел да опитат от неговите питиета. Но той едва ли ще ги види скоро.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Излизаме на балкончето да си пием кафето навънка “, споделя Росица Измирова.
„ Създаваме си въодушевление при всеки вероятен случай “, добавя майка й Недялка Измирова.
Повече от два месеца балконът е единствената връзка на Нели и Роси със света на открито. Не излизат, не пускат хора у дома. Роси е с голям брой увреждания. А майка й Нели е нейната единствена връзка с живота. И за двете пандемията е прекомерно рискова.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Много съм плакала, само че съм гледала да е скришно. Росито да не вижда. Много съм страдала, само че в никакъв случай не съм се оплаквала. Държа доста да бъда здрава, с цел да мога да се оправям и в бъдеще, тъй като на Росито без мен мъчно ще й бъде “, споделя майката Недялка Измирова.
Търсят спасението в себе си. Заклети пътешественици, всеки ден откриват нови светове в дребни си дом.
Снимка: btvnovinite.bg
„ В тази тежка обстановка да бъдем щастливи – това не е елементарно, само че е постижимо. Когато ни е доста тъжно си пускаме, тиролска музика, имаме един Ханси, с доста хубави гледки алпийски, и това доставя наслаждение на Росито. След това си пускаме класическа музика “, споделя Недялка.
„ Много съм се грижила тя да е физически здрава, с цел да може и духовно да се издигне! И всяка вечер се апелирам на Господ да я подари с духовно извисяване и креативно ентусиазъм. Това й оказва помощ на нея “, добавя тя.
Снимка: btvnovinite.bg
Спасението на Роси зависи и от нейните рози. Рисува. Картините й са стигали до галерии в Мадрид. Имала е покана и от Дания, само че не могли да отидат поради пандемията. Затова двете дами трансформирали жилището си в изложба. В едната стая живеят – в другата излагат творбите на Роси.
„ Това е нашето самобитно излизане на открито. Влизането в галерията е все едно сме измежду природата и все едно сме измежду леха от цветя. А те са рози, рози, като че ли ухаят. Понякога даже усещаме миризмата им “, показва майката Нели.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Удоволствие е да рисувам. Това нещо е прелестно, което върша в живота си. Рисуването ми доставя наслаждение и наслада “, твърди Роси.
За да помогне на Роси, Нели обаче знае, че би трябвало да запази и себе си.
Доцент-химик по обучение, тя е посветила живота си на зеолита. Скала, в чиито лечебни сили има вяра безусловно. Пише предписания, с цел да помогне на другите да са здрави по нейния метод. Снима непрекъснато, макар че гледката не се трансформира.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Всяко хубаво нещо виждам да бъде снимано, с цел да мога да го виждам вечерта и да му се веселя, да си подкрепям душeвността в норма “, споделя Нели.
„ На какво доста се зарадвахме – едно кокиче цъфна в нашето ковчеже. Това кокиче толкоз пъти съм го снимала, това беше най-голямата наслада. Ако вали дъжд и е тъмно – започването на дъжда се снима, облаците са доста забавни преди да стартира да вали, откакто престане да вали и изгрее слънцето всичко става доста красиво “, споделя Нели.
Снимка: btvnovinite.bg
А в техния дом изгревът е ежедневие, въпреки че не са го виждали от месеци.
„ Тук изгрева не можем да го забележим, тъй като сме западно ревю. Залезите ги гледаме повече, само че Роси рисува изгреви… “, споделя Нели.
Снимка: btvnovinite.bg
Роси рисува изгревите по спомен от дните, когато е била на море.
„ Това е настройката на нейната душица, слънцето изгрява в душата й… Щастливи сме. Щастливи сме, че сме здрави и че околните ни са здрави “, отбелязва Нели.
Снимка: btvnovinite.bg
Изгревът на Роси е избор. Избор да посрещнеш непознатото с кураж, до момента в който здравето разреши. И въпреки единствено тя да може да го нарисува, всеки може да го види. Стига да изиска.
„ Продължаваме да мислим положително и имаме вяра, че всичко ще се оправи в някакъв миг. Щом издържахме една пандемия, ще издържим всичко друго “, убеден е Иван Чавдаров.
„ Ако ние не си помогнем едни на други като хора, няма просто кой. На нас е пристигнало, ние като екип и общество би трябвало да се справим… Иначе ще загубим всички – освен аз или ти, а всички “, счита Иван Вакарелски.
„ Колко доста доброта се изсипа в границите на тази една година. Колко доста споделеност и колкото доста поддръжка посред ни. Нещо, на което в годините, не обръщахме внимание като полезност. Тази полезност би трябвало да продължаваме да предаваме на поколенията след нас “, споделя учебната директорка Красимира Благоева.
Три месеца на мирис от гибелта
В България новото време настава на 13 март. Обявено е изключително състояние. Страната е потънала в потрес и боязън.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Още тогава разбрах, че нищо хубаво не ни чака и направих всичко допустимо да се приготвя душевен. Реших, в случай че има потребност и стане нещо да оказа помощ с каквото мога “, споделя Иван Вакарелски, треньор по джудо.
Изправял се е против всевъзможни съперници, само че на пръв взор този наподобява несломим.
Снимка: btvnovinite.bg
„ В една война все някой би трябвало да се бие. Все някой би трябвало да се изправи против врага и или да победи, или да загуби, само че единствено в случай че седиш у дома и бягаш от отговорност, няма да постигнеш нищо, а ще изгубиш, сигурно “, счита Иван.
В разгара на пандемията резултатът е в интерес на заболяването. Болните стават прекалено много, а медиците остават все по този начин малко. Тогава постъпва като доброволец в Коронавирус отделението на пазарджишката болница. Той е първият човек извън, поискал да влезе в най-страшното място в града. Остава там 47 дни – без да излиза.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Всеки ден е заплашителен, всеки ден, в който прекрачваш прага на болничното заведение, тъй като не знаеш къде и по какъв начин можеш да се заразиш и да заразя другите около мен. Повярвайте ми, вътре си е безспорна война “, споделя Иван Вакарелски.
Напуска болничното заведение, едвам когато първата вълна наподобява овладяна. На прага на втората влиза още веднъж и остава още три месеца. Тръгва си, едвам когато случаите понижават.
Днес той отново се връща, този път не да помогне на болните, а да даде кураж на здравите – носи и подарява лалета на лекарки и сестри.
Снимка: btvnovinite.bg
В късите минути извънболничен въздух умората дава път на спомените за едно ненадейно другарство. Във време, когато близостта е публично неразрешена.
„ Последния ден, в който Иван му се наложи да приключи работата си в отделението, беше много сложен интервал “, отбелязва старшата сестра.
„ Създадохме едно положително другарство “, добавя тя.
Снимка: btvnovinite.bg
Иван си потегля и поради друго или по-скоро други. Тренира деца. И знае, че им е необходим. Грижи се за тях, вози ги до залата за тренировки, одобряват го като родител и го назовават го батко.
Учи ги на себе си. И ги пази от пандемията, въпреки че те добре знаят къде е прекарал толкоз месеци.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Единственият метод е да им дам персонален образец на тях, тъй като едно е да ги дисциплинирам с думи, друго е да го видят онлайн този образец “, споделя Иван, който желае да защищити децата от пандемията.
Стотици възпитаници на крачка от просветителната бездна
За учениците от село Караджово обаче изискванията на болния свят наподобяват несъвместими с живота им дотук. В учебното заведение главно учат деца от ромския етнос. В началото - пандемията там звучи като диагноза.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Ние не бяхме подготвени за това, което се случи. Нашите възпитаници и нашите родители нямат устройства и връзката с тях по принцип е сложна в онлайн среда “, споделя Красимира Благоева – шеф на ОУ " Васил Левски " в село Караджово.
В домовете на 90 % от децата няма компютър, липсва и опит за работа с него. Но уроците нямат време за губене.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Сметнахме, че най-добре ще е основаването на Facebook групи за всеки клас и да работим по този начин, тъй като това им е най-познато “, изяснява Мария Димитрова – преподавател по осведомителни технологии и зам. –директор.
Социалните мрежи не стигат. Учители и възпитаници се прибират по домовете си, само че шефът остава в учебното заведение. Образователният посредник също.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Всеки ден сутринта учителите изпращаха материалите по всеки един предмет, които ние тук разпечатвахме, размножавахме по отношение на броя на учениците. Качвахме се на учебния бус, минавахме през всяка една от къщите и той в края на работния ден трябваше да мине през всичките тези домове, да снима отговорите и свършената работа от страна на учениците “, изяснява директорката на учебното заведение.
„ Помагам на децата, тъй като самият аз желая да им потвърдя положителния образец, тъй като точно посредством образованието те могат да осъществят своите фантазии “, споделя Бойчо Кочев – учебен посредник.
Снимка: btvnovinite.bg
Екипът на учебното заведение обаче е решен да не спре дотук.
„ Видях, че има родители и възпитаници, които могат да се оправят с технологиите, само че нямат такива и тогава се роди концепцията. На моя профил разгласих „ Зов за помощ “ с концепцията да намеря съидейници, които да ми оказват помощ да намеря устройства “, споделя директорката Красимира Благоева.
За 10 дни съумяват да съберат повече от 70 компютъра. Ще стигнат за всички, даже остават. Работят с всяко дете и всеки родител, с цел да ги научат по какъв начин да ги употребяват.
Снимка: btvnovinite.bg
„ И се оказа, че тези възпитаници, които са били по-свити в класните стаи и не са намирали опция да се изявят, в онлайн образованието добиха повече самочувствие и това ги изстреля като разнообразни, като положителни възпитаници “, показва директорката Красимира Благоева.
„ Това израстване, което направиха те – учениците, родителите и ние учителите, нямаше да е допустимо, в случай че не беше тази една година “, счита и учителката по осведомителни технологии Мария Димитрова.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Поглеждайки обратно, аз самият не мога да допускам, че съм минал този интервал. Медиатърството ми оказа помощ отсега нататък в моето кариерно развиване. И дай Боже тази година да прекрача прага на Пловдивския университет и да сбъдна една от своите фантазии и да стана детски преподавател “, споделя просветителният посредник Бойчо Колев.
Снимка: btvnovinite.bg
Според директорката на учебното заведение Красимира Благоева учителите са гилдията, която е посочила максимален скок и най-голяма единодушие.
Технологиите, желанието и бързата реакция избавят Караджово. На стотици километри от там, резервират и бизнеса на Иван Чавдаров.
Един бизнес на ръба на оцеляването
Собственик е на три кафенета. Успешен, не му се постанова да мисли за на следващия ден. След 13 март – всичко реализирано наподобява изгубено. Две от заведенията затварят, едното вечно. Третото работи, само че за малко и с понижено работно време.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Това, което беше най-лошото, е мъката, че не знаем какво ни чака. Не знаехме по кое време ще падне карантината, по какъв начин ще можем да работим. Всичко беше безредно “, споделя Иван Чавдаров.
Изборът е да чакаш или да действаш. Избира второто.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Казахме си – ок, затваряме заведенията, само че не затваряме бизнеса и започваме да продаваме кафе напълно онлайн. През цялото време не сме работили със спедиторски компании, само че заради повода, че трябваше да запазим личния състав. Тези, които работиха като бариста, се преквалифицираха и станаха куриери. Дори и аз разнасях “, споделя Иван Чавдаров.
Снимка: btvnovinite.bg
Без даже да допуска, кафето потича и онлайн.
„ В интерес на истината сносно ни се получи. Нас ни затвориха март, през април имахме растеж от 140% в онлайн магазин. И в най-хубавите ни фантазии в никакъв случай не е било това “, показва Иван.
Не съумяват да върнат облагите от това време, само че резервират личния състав, покриват разноските, не се плашат от ново затваряне и към този момент чакат туристите, а с тях и новото-старо време.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Дали ще е хубаво или тежко начало не знаем, само че ще е ново начало сигурно! Живяхме една година напрегнат извън и гледахме положително на нещата “, счита Иван.
Гледа и напред. Първо към датата – 4 април. Вече знае, че пандемията стопира бизнеси, само че не желае тя да стопира хората да гласоподават.
„ Аз имам вяра, че изборите са празник за всяка една страна. Всеки, който е дал своя вот ще пие гратис кафе от нас “, споделя той.
Две дами в борба за живота
Иван не може и да допусна, че напълно покрай неговото кафене, две дами биха дали всичко, с цел да опитат от неговите питиета. Но той едва ли ще ги види скоро.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Излизаме на балкончето да си пием кафето навънка “, споделя Росица Измирова.
„ Създаваме си въодушевление при всеки вероятен случай “, добавя майка й Недялка Измирова.
Повече от два месеца балконът е единствената връзка на Нели и Роси със света на открито. Не излизат, не пускат хора у дома. Роси е с голям брой увреждания. А майка й Нели е нейната единствена връзка с живота. И за двете пандемията е прекомерно рискова.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Много съм плакала, само че съм гледала да е скришно. Росито да не вижда. Много съм страдала, само че в никакъв случай не съм се оплаквала. Държа доста да бъда здрава, с цел да мога да се оправям и в бъдеще, тъй като на Росито без мен мъчно ще й бъде “, споделя майката Недялка Измирова.
Търсят спасението в себе си. Заклети пътешественици, всеки ден откриват нови светове в дребни си дом.
Снимка: btvnovinite.bg
„ В тази тежка обстановка да бъдем щастливи – това не е елементарно, само че е постижимо. Когато ни е доста тъжно си пускаме, тиролска музика, имаме един Ханси, с доста хубави гледки алпийски, и това доставя наслаждение на Росито. След това си пускаме класическа музика “, споделя Недялка.
„ Много съм се грижила тя да е физически здрава, с цел да може и духовно да се издигне! И всяка вечер се апелирам на Господ да я подари с духовно извисяване и креативно ентусиазъм. Това й оказва помощ на нея “, добавя тя.
Снимка: btvnovinite.bg
Спасението на Роси зависи и от нейните рози. Рисува. Картините й са стигали до галерии в Мадрид. Имала е покана и от Дания, само че не могли да отидат поради пандемията. Затова двете дами трансформирали жилището си в изложба. В едната стая живеят – в другата излагат творбите на Роси.
„ Това е нашето самобитно излизане на открито. Влизането в галерията е все едно сме измежду природата и все едно сме измежду леха от цветя. А те са рози, рози, като че ли ухаят. Понякога даже усещаме миризмата им “, показва майката Нели.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Удоволствие е да рисувам. Това нещо е прелестно, което върша в живота си. Рисуването ми доставя наслаждение и наслада “, твърди Роси.
За да помогне на Роси, Нели обаче знае, че би трябвало да запази и себе си.
Доцент-химик по обучение, тя е посветила живота си на зеолита. Скала, в чиито лечебни сили има вяра безусловно. Пише предписания, с цел да помогне на другите да са здрави по нейния метод. Снима непрекъснато, макар че гледката не се трансформира.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Всяко хубаво нещо виждам да бъде снимано, с цел да мога да го виждам вечерта и да му се веселя, да си подкрепям душeвността в норма “, споделя Нели.
„ На какво доста се зарадвахме – едно кокиче цъфна в нашето ковчеже. Това кокиче толкоз пъти съм го снимала, това беше най-голямата наслада. Ако вали дъжд и е тъмно – започването на дъжда се снима, облаците са доста забавни преди да стартира да вали, откакто престане да вали и изгрее слънцето всичко става доста красиво “, споделя Нели.
Снимка: btvnovinite.bg
А в техния дом изгревът е ежедневие, въпреки че не са го виждали от месеци.
„ Тук изгрева не можем да го забележим, тъй като сме западно ревю. Залезите ги гледаме повече, само че Роси рисува изгреви… “, споделя Нели.
Снимка: btvnovinite.bg
Роси рисува изгревите по спомен от дните, когато е била на море.
„ Това е настройката на нейната душица, слънцето изгрява в душата й… Щастливи сме. Щастливи сме, че сме здрави и че околните ни са здрави “, отбелязва Нели.
Снимка: btvnovinite.bg
Изгревът на Роси е избор. Избор да посрещнеш непознатото с кураж, до момента в който здравето разреши. И въпреки единствено тя да може да го нарисува, всеки може да го види. Стига да изиска.
„ Продължаваме да мислим положително и имаме вяра, че всичко ще се оправи в някакъв миг. Щом издържахме една пандемия, ще издържим всичко друго “, убеден е Иван Чавдаров.
„ Ако ние не си помогнем едни на други като хора, няма просто кой. На нас е пристигнало, ние като екип и общество би трябвало да се справим… Иначе ще загубим всички – освен аз или ти, а всички “, счита Иван Вакарелски.
„ Колко доста доброта се изсипа в границите на тази една година. Колко доста споделеност и колкото доста поддръжка посред ни. Нещо, на което в годините, не обръщахме внимание като полезност. Тази полезност би трябвало да продължаваме да предаваме на поколенията след нас “, споделя учебната директорка Красимира Благоева.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ