7 факта за акулите чук
Открити са минимум 10 типа от тях
Експертите са разпознали 10 типа акули от тяхното семейство (макар че е допустимо да съществуват повече). Девет от тях принадлежат към рода „ Sphyrna ” (гръцката дума за чук), а десетата е единствен член на своя жанр – „ Eusphyra ”. Те се разграничават и по размерите си – по-малките типове доближават до 1 – 1.5 метра дължина, а огромните като Гигантската акула чук може да доближи до над 5 метра дължина и 450 кг. Средните по мярка акули чук са с 3 – 4 метра дължина и тежат към 230 кг.
Някои са застрашени
Три типа акули чук са изложени на висок риск от изгубване – Гигантската акула чук, Eusphyra blochii, чиято популация е намаляла с 50% през последните 42 години и Раковинена риба чук, която през 2014 година става първата акула, която в миналото е получавала отбрана от Закона за застрашените типове на Съединени американски щати.
Изглежда, че са се развили относително скоро
През 2010 година генетици от Университета в Колорадо съпоставят ДНК проби от 8 типа акули чук в опит да очертаят еволюционното развиване на фамилията. Резултатите показват, че акулите чук са почнали да се диверсифицират преди към 20 милиона години. Данните от вкаменелостите разкриват, че акулите съществуват от към 420 милиона години – тъй че в случай че учените от Университета в Колорадо са прави, то акулите чук са релативно нови на международната естествена сцена.
Акулите чук са неповторими същества
Техните дълги и плоски глави с форма на чук, се назовават „ cephalofolis ” и никое друго създание на Земята няма глава, сходна на тази.
Гигантската акула чук обича да плува встрани
Обикновената акула има 8 перки. Вероятно най-разпознаваемата от тях е по този начин наречената гръбна перка, която разрешава на акулата да остане уравновесена, до момента в който плува. При множеството акули гръдните перки са по-големи от гръбната, само че при Гигантската акула чук е противоположното. И това оказва голям резултат върху метода, по който животното плува. През 2016 година бе извършено изследване със специфични камери, които следяха придвижванията на 5 Гигантски акули чук. През 90% от времето животните плуват на една страна – нормално под ъгъл от 50 до 75 градуса. Експертите считат, че по този метод те плуват доста по-ефективно, тъй като когато са на една страна, тяхната гръдна перка играе ролята на гръбна.
Един от типовете се храни с морска трева
Sphyrna tiburo е дребна акула чук, която населява топли води. Ловува раци и скариди, само че доста постоянно се храни и с морска трева. Скорошно изследване, при което е изследвано стомашното наличие на акулите, открива, че 62% от него е морска трева. Проблемът обаче е, че когато се хранят с нея, акулите натрупат килограми. Анализът на изпражненията им демонстрира, че те усвояват единствено половината количество от тревата, която са изяли. Учените не са сигурни дали акулите са принудени да се хранят с нея или я гълтам инцидентно, до момента в който ловуват дребни животни. Така или другояче, акулата Sphyrna tiburo е единствената всеядна акула, известна на учените.
Имат по-добро зрение от останалите акули
През 2009 година биологът Мишел Маккомб и екипът ѝ изследват акули от типа Sphyrna tiburo, Eusphyra blochii и Раковинена риба чук, с цел да сравнят зрението им с това на останалите акули. Те прикрепят записващи устройства тъкмо под очите на акулите и следят придвижванията им. Учените откриват, че зрителното поле на акулите чук е до три пъти по-високо, в сравнение с при останалите акули. Това значи, че те имат по-добро чувство за дълбочина спрямо другите. За страдание обаче, това преимущество има и своите дефекти. Тъй като очите на акулите чук са ситуирани на огромно разстояние едно от друго, животните имат голямо „ сляпо “ място сред очите.
Веднъж акула от рода Sphyrna tiburo ражда сама
През 2011 година акулата от рода Sphyrna tiburo, намираща се в зоопарка в Омаха, ражда изцяло сама. Това е същинска изненада за личния състав на зоопарка, тъй като всички акули там били женски и през последните 3 години не е имало мъжки субект. В началото те вземат решение, че майката е съхранявала сперма, защото доста скотски типове съхраняват сперматозоиди в продължение на години, преди да ги употребяват за оплождане. Но след извършените проби се оказва, че новородената акула няма бащинска ДНК – майката го е възпроизвела посредством личните си яйцеклетки – феномен, който е прочут като партеногенеза. Никога до момента сходно размножаване не е било документирано при акули.
