Открити ли са фосили на Марс? Учените размишляват по въпроса.
Открити ли са ихнофосили на Марс? Както отразих на страниците на КОСМОС БГ преди няколко дни [1], получените фотоси от Марс точно на Нова година са извънредно завладяващи.
Именно по тази причина журналистът Ленърд Дейвид от Inside Outer Space се свърза с учения Ашуин Васавада от Лабораторията за Реактивно придвижване на НАСА [2], който работи с марсохода Кюриосити.
Според Васавада любопитните структури, открити от “Кюриосити ” са доста дребни – към милиметър-два необятни и пет милиметра дълги. Те фактически са неповторими и екипът възнамерява да придвижи марсохода към тях, с цел да ги изследва по-подробно.
Марсоходът “Кюриосити ” снима тази фотография на марсианска канара благодарение на камерата MAHLI на 2-ри януари 2018 година Photo credit: NASA/JPL-Caltech/MSSS
Но дали тези новооткрити структури са с геологичен или биологичен генезис?
Засега учените от НАСА не могат да кажат.
Относно вероятността те да са ихнофосили: “Не го отхвърлям като опция ”, счита Васавада. “Но няма да се хвърлим напряко на това в началото пояснение ”. Според учения може да се откри геологична причина – структурите наподобяват ъгловати, ориентирани са в разнообразни направления, което би могло да значи, че по някакъв метод са свързани с кристалите на скалите. Васавада обаче предизвестява, че и това е единствено едно от множеството вероятни пояснения.
Екипът на “Кюриосити ” дискутира върху произхода на структурите, само че има късмет в никакъв случай да не се стигне до разгадаването на мистерията дали са с организмов или геологичен генезис. Как би могъл един робот на Марс да разграничи кристализационен от биологичен развой?
“Твърде огромно предизвикателство даже и на Земята е да се разграничи сред двете неща, в случай че не сме в положение да сложим тези структури в лаборатория и да потърсим наличието на органична материя ”, споделя Васавада. “Разполагаме с много лимитирани качества да установим дали обещано нещо е биологично или не ”.
Тези ихнофосили са снимани на Земята в региона Сийзър Крийк, Охайо. Photo credit: Curtis Davies
Междувременно структурите ще бъдат изучени от камерите MAHLI и Chemcam, както и от спектрометъра APXS.
“Снимките от “Кюриосити ” фактически изострят нашето любознание ”, изяснява Паскал Лий, планетарен академик от Марсианския институт и института СЕТИ. Но разполагайки единствено с фотографски материал, ученият счита, че “строго минералният генезис е най-вероятното пояснение ”.
И въпреки всичко признава, че на пръв взор новооткритите структури припомнят за биотурбация – развой, при който живите организми в седиментите трансформират тяхната конструкция.
Но какви биха били следствията за науката, в случай че се окаже, структурите в действителност са фосили? Това би означавало, че еволюцията на живота на Марс е надминала едноклетъчния стадий и са се появили многоклетъчни организми. А това е извънредно изказване, счита Лий и припомня думите на Карл Сейгън: “Изключителните изказвания се нуждаят от изключителни доказателства ”.
Поради тази причина още изследвания ще са нужни – в това число проучвания, които биха разрешили да се отсеят по-тривиалните пояснения и чак тогава да се стигне до извънредно пояснение.
В науката този принцип се назовава “Бръснач на Окам ”: в началото се търси най-простото допустимо или най-вероятното пояснение. Или както е в тази ситуация: има структури на Марс, които, снимани с камерите на “Кюриосити ”, наподобяват на фосили, само че не са фосили, а са зародили посредством кристализация или посредством различен по-прост геологичен път. Другото пояснение – че става въпрос за фосили, изисква по-сериозни доказателства – би трябвало да се удостовери сигурно какви организми са предизвикали въпросните структури. За страдание на този стадий не разполагаме с безапелационни доказателства за съществуването на Марс даже на бактериален живот, а какво остава за многоклетъчен.
Проблемът с бръснача на Окам е, че в случай че постоянно търсим най-простото пояснение, има възможност да пренебрегнем голям брой други годни хипотези. Освен това, тъй като едно пояснение е по-вероятно от други пояснения, не следва наложително, че то е вярното в безспорен смисъл.
Затова е хубаво да напомним, че е значимо да сме скептици, само че в същото време би трябвало да внимаваме да не се превърнем в циници. Разглеждайки въпроса за живота на Марс (или където и да е в космоса), все по-възможно е, както ученият Милан Чиркович от астрономическата обсерватория в Белград писа предходната година и както беше отразено в КОСМОС БГ (линк): Откриването на извънземен живот евентуално ще е муден и поетапен развой, а не миг на Еврика.
Като предписание научните открития се изявяват постепенно и последователно, процесът е поетапен и рядко има ясни и безапелационни откровения. Няма никаква причина да чакаме, че откритието на извънземен живот ще е нещо по-различно от общоприетия теоретичен развой. Ще мине дълго време, преди да можем да заявим изрично “Да, има ” или “Да, няма ”.
