Библейско чудо или магията на „ама разбира се, че е безплатно!“
Открай време българинът е набожен човек, уповаващ се на вярата си, сражаващ се за нея. Запазвал я е през вековете и тя го е запазвала за вековете. Кой да допусна обаче, че дотам този по този начин ярък християнин (нашенецът) може да се издигне над материята и по древен образец да извърши знамение!
Помните ли проповедта на Иисус, упомената в евангелията – на която се събира голям брой хора – над 5000 индивида. Вместо да ги отпрати да си вървят, с цел да се нахранят, Иисус прави знамение и с 5 хляба и 2 риби съумява да нахрани всички. Дори отнасят и 12 коша с останки.
Както наподобява, малко повече от 2000 години по-късно чудото е повторено. И то не къде да е, а на нашето – българско Черноморие. Оказва се, че изпълнените с доброта и религия сърца на родните бизнесмени са по този начин благородни, че могат от соя и палмово масло да сътворяват сирене и кашкавал, а с едни макарони да ви нагостят и заран, и обед, че и вечер. Сутрин са сладки, по-късно – забъркани с дресинг. И се появяват като че ли от нищото, сякаш един път са изядени, пък след това се появяват още веднъж и още веднъж в нечия друга паница. Вероятно някой песимист би споделил, че предприемчивите готвачи събират недоядените макарони от чиниите и ги плясват с дресинга в ново корито, остъргвайки засъхналото и маскирайки лигите и изпопадалите от устите на екскурзианта по-рано късчета. Ужасно! Що за нечестивец би споделил сходно нещо, вместо боязливо да склони глава пред чудото? Боязливо и смирено… и то не тъй като белезите по кокалчетата на готвача (който съмнително наподобява на злия близнак на Станка Златева) описват истории за това какъв брой предходни клиенти са се усъмнили в неговите чудодейни качества, а тъй като доказателството е пред очите ни. Ето, вижте: неизядената печена скумрия се появява като чисто нова плакия, полята с доматен сос. Варените картофи от нощес през днешния ден са картофено пюре. Бобът за гарнитурата се трансформира в фасул супа. Това са секрети, разкрити „ от кухнята “, от сподвижниците на някои от тези готвачи-чудодейци, от техните „ апостоли “, един тип.
Защо не вземем образец от хора, като гърците да вземем за пример, или италианците, които обичат да се хвалят с всичко и да го трансформират в туристическа атракция? Да сложим табелки пред тези морски заведения за хранене, а от министерството на културата да събират такса вход на чужденците за опцията да се допрян до едно модерно библейско знамение. Ще станем известни. Можем да създадем добавка към вица за поляка и евреина. Не се сещате за кой анекдот става дума? По времето на Папа Йоан-Павел II един поляк се похвалил пред приятеля си евреин: „ Видя ли, едно наше момче стана Папа…?! “, а евреинът му дал отговор смирено и богатство: „ Е, да. Пък едно наше момче преди време стана Господ… “ Спокойно можем към този момент да сложим и трети воин във вица: български бизнесмен, притежател на заведение на морето или пък неговия оракул – готвача.
А помните ли друго едно знамение, разказано в Библията – превръщането на вода във вино? И тук може да се поспори за „ авторските права “. Макар че би трябвало да признаем – превръщането на всякакви вещества във вино е по-малко известно знамение у нас и е приоритет повече на производителите, а това е напълно друга тематика. Собствениците на заведения заобикалят да трансформират „ неща “ във вино, тъй като то е безакцизна стока и облагата от „ чудото “ нормално е греда и половина. Но акцизните (разбирайте „ спиртните “) питиета – това е напълно друго нещо. Те са сериозен източник на „ чудеса “. От Митниците всяка година наблюдават пилигримския път на чудодейците. Проследяват по какъв начин към началото на зимния сезон цели тирове с медицински алкохол се насочат към ски курортите. Лятото пък летят към морето. И като всяко знамение, и това оставя след себе си загадки – като да вземем за пример за какво камионите са цялостни и с етикети на всякакви алкохолни марки, и какво по дя***те значи, когато барманът каже: „ Гледай в този момент – след първото никой не усеща разликата “!
И въпреки сребролюбието да не е доста известно измежду светите хора, въпреки всичко и те (обитавайки човешко тяло, което би трябвало да се храни) имат потребност от най-малко мънички приходи. Затова се оказва, че някои от безплатните неща не са напълно безвъзмездни. Да кажем – желаете кафе и то е гратис, единствено че… по какъв начин да се изразим – не става за пиянство, пък хубавото еспресо – е, то е платено. И то добре платено. А, когато всичко ви е гратис, но напълно всичко в близост, та чак се чудите къде е уловката – с усмивка ви сервират новината, че паркингът се заплаща. Е, единствено едни 15-20 лева дневно – к‘во му плащаш! Но пък, вижте – в случай че бяхте пристигнали пешком – напълно друга работа, нали – щеше да ви е гратис. А и е по-здравословно да се върви пешком.
Да не забравяме и че това си е напълно законен трик… по този начин де – знамение. Още от антични времена, когато патрулките таман започваха да се наблюдават от Министерство на вътрешните работи, мнозина разбираха какъв брой положителни сърца имаха тогавашните контролни органи. Съгрешилите биваха пускани единствено с едно отзивчиво предизвестие и покана да почерпят кафе и нито дума не можеше да става за рушвети. А, когато отиваха до прилежащото кафене, с цел да купят въпросното кафе, разбираха с лека изненада, че то коства 50 лева Тогава мнозина неверници се усъмняваха, че може би униформените са били комбина с продавачите по някаква причина, само че кой може да потвърди сходни небивалици? И по този начин – до ден сегашен, когато пионерските стъпки на тези откриватели се претворяват на каузи от техните почитатели. А, споделят, че в България традициите не се почитали.
Сигурно се чудите в този момент по какъв начин всички тези тайнства са стигнали до нас, че да ви ги разкажем. На някои незабавно хрумна да кажат, че чудодейните работодатели се отнасяли зле с служащите си и те ги изпортили. А за какво не погледнете от различен ъгъл? Като същински апостоли те просто популяризират историята, с цел да се чете и преразказва и да се знае какви чудеса има и какви хора живеят по нашите земи.
И по този начин – лято е и оптимизъм дебне отвред. Чудо върху знамение – единствено чакат да им се насладите. Време е да събирате багажа за отпуската. Лек път и Бог да ви пази!
P.S. И никакви родоотстъпнически нелепости да не слушам, че в Гърция или някъде другаде било по-хубаво. Не е правилно! Там е скучно и жалко. Там с една риба могат да ви нахранят единствено един път. Там ще изгубите рефлекса си постоянно да сте нащрек и ще се отпуснете. От досада и успокоение мозъците ще ви закърнеят.
Помните ли проповедта на Иисус, упомената в евангелията – на която се събира голям брой хора – над 5000 индивида. Вместо да ги отпрати да си вървят, с цел да се нахранят, Иисус прави знамение и с 5 хляба и 2 риби съумява да нахрани всички. Дори отнасят и 12 коша с останки.
Както наподобява, малко повече от 2000 години по-късно чудото е повторено. И то не къде да е, а на нашето – българско Черноморие. Оказва се, че изпълнените с доброта и религия сърца на родните бизнесмени са по този начин благородни, че могат от соя и палмово масло да сътворяват сирене и кашкавал, а с едни макарони да ви нагостят и заран, и обед, че и вечер. Сутрин са сладки, по-късно – забъркани с дресинг. И се появяват като че ли от нищото, сякаш един път са изядени, пък след това се появяват още веднъж и още веднъж в нечия друга паница. Вероятно някой песимист би споделил, че предприемчивите готвачи събират недоядените макарони от чиниите и ги плясват с дресинга в ново корито, остъргвайки засъхналото и маскирайки лигите и изпопадалите от устите на екскурзианта по-рано късчета. Ужасно! Що за нечестивец би споделил сходно нещо, вместо боязливо да склони глава пред чудото? Боязливо и смирено… и то не тъй като белезите по кокалчетата на готвача (който съмнително наподобява на злия близнак на Станка Златева) описват истории за това какъв брой предходни клиенти са се усъмнили в неговите чудодейни качества, а тъй като доказателството е пред очите ни. Ето, вижте: неизядената печена скумрия се появява като чисто нова плакия, полята с доматен сос. Варените картофи от нощес през днешния ден са картофено пюре. Бобът за гарнитурата се трансформира в фасул супа. Това са секрети, разкрити „ от кухнята “, от сподвижниците на някои от тези готвачи-чудодейци, от техните „ апостоли “, един тип.
Защо не вземем образец от хора, като гърците да вземем за пример, или италианците, които обичат да се хвалят с всичко и да го трансформират в туристическа атракция? Да сложим табелки пред тези морски заведения за хранене, а от министерството на културата да събират такса вход на чужденците за опцията да се допрян до едно модерно библейско знамение. Ще станем известни. Можем да създадем добавка към вица за поляка и евреина. Не се сещате за кой анекдот става дума? По времето на Папа Йоан-Павел II един поляк се похвалил пред приятеля си евреин: „ Видя ли, едно наше момче стана Папа…?! “, а евреинът му дал отговор смирено и богатство: „ Е, да. Пък едно наше момче преди време стана Господ… “ Спокойно можем към този момент да сложим и трети воин във вица: български бизнесмен, притежател на заведение на морето или пък неговия оракул – готвача.
А помните ли друго едно знамение, разказано в Библията – превръщането на вода във вино? И тук може да се поспори за „ авторските права “. Макар че би трябвало да признаем – превръщането на всякакви вещества във вино е по-малко известно знамение у нас и е приоритет повече на производителите, а това е напълно друга тематика. Собствениците на заведения заобикалят да трансформират „ неща “ във вино, тъй като то е безакцизна стока и облагата от „ чудото “ нормално е греда и половина. Но акцизните (разбирайте „ спиртните “) питиета – това е напълно друго нещо. Те са сериозен източник на „ чудеса “. От Митниците всяка година наблюдават пилигримския път на чудодейците. Проследяват по какъв начин към началото на зимния сезон цели тирове с медицински алкохол се насочат към ски курортите. Лятото пък летят към морето. И като всяко знамение, и това оставя след себе си загадки – като да вземем за пример за какво камионите са цялостни и с етикети на всякакви алкохолни марки, и какво по дя***те значи, когато барманът каже: „ Гледай в този момент – след първото никой не усеща разликата “!
И въпреки сребролюбието да не е доста известно измежду светите хора, въпреки всичко и те (обитавайки човешко тяло, което би трябвало да се храни) имат потребност от най-малко мънички приходи. Затова се оказва, че някои от безплатните неща не са напълно безвъзмездни. Да кажем – желаете кафе и то е гратис, единствено че… по какъв начин да се изразим – не става за пиянство, пък хубавото еспресо – е, то е платено. И то добре платено. А, когато всичко ви е гратис, но напълно всичко в близост, та чак се чудите къде е уловката – с усмивка ви сервират новината, че паркингът се заплаща. Е, единствено едни 15-20 лева дневно – к‘во му плащаш! Но пък, вижте – в случай че бяхте пристигнали пешком – напълно друга работа, нали – щеше да ви е гратис. А и е по-здравословно да се върви пешком.
Да не забравяме и че това си е напълно законен трик… по този начин де – знамение. Още от антични времена, когато патрулките таман започваха да се наблюдават от Министерство на вътрешните работи, мнозина разбираха какъв брой положителни сърца имаха тогавашните контролни органи. Съгрешилите биваха пускани единствено с едно отзивчиво предизвестие и покана да почерпят кафе и нито дума не можеше да става за рушвети. А, когато отиваха до прилежащото кафене, с цел да купят въпросното кафе, разбираха с лека изненада, че то коства 50 лева Тогава мнозина неверници се усъмняваха, че може би униформените са били комбина с продавачите по някаква причина, само че кой може да потвърди сходни небивалици? И по този начин – до ден сегашен, когато пионерските стъпки на тези откриватели се претворяват на каузи от техните почитатели. А, споделят, че в България традициите не се почитали.
Сигурно се чудите в този момент по какъв начин всички тези тайнства са стигнали до нас, че да ви ги разкажем. На някои незабавно хрумна да кажат, че чудодейните работодатели се отнасяли зле с служащите си и те ги изпортили. А за какво не погледнете от различен ъгъл? Като същински апостоли те просто популяризират историята, с цел да се чете и преразказва и да се знае какви чудеса има и какви хора живеят по нашите земи.
И по този начин – лято е и оптимизъм дебне отвред. Чудо върху знамение – единствено чакат да им се насладите. Време е да събирате багажа за отпуската. Лек път и Бог да ви пази!
P.S. И никакви родоотстъпнически нелепости да не слушам, че в Гърция или някъде другаде било по-хубаво. Не е правилно! Там е скучно и жалко. Там с една риба могат да ви нахранят единствено един път. Там ще изгубите рефлекса си постоянно да сте нащрек и ще се отпуснете. От досада и успокоение мозъците ще ви закърнеят.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ