Ива Митева пред bTV: Отказът за доставка на допълнителни машини е извиване на ръце
Отказът на „ Сиела-Норма “ да достави спомагателни машини за изборите при заложената цена от 6,5 млн. лева е опит за извиване на ръце. Това съобщи в първото си телевизионно изявление ръководителят на 45-ото Народно заседание Ива Митева.
В „ Тази събота “ тя описа, че дисертацията ѝ за смесената изборна система е научно проучване и то няма нищо общо с политиката. Допълни, че листите на „ ИТН “ към момента не са подготвени и тя не знае дали ще бъде част от тях за идните избори.
Машинното гласоподаване
Митева уточни, че се надява ЦИК да разбере истината по отношение на цената на спомагателните машини за идния избор и за какво компанията снабдител „ Сиела норма “ е отказала сигури поръчаните бройки при заложената цена от 6,5 млн. лв..
По думите ѝ поръчаните машини за предходните избори са коствали 43 млн., а цената е избрана Министерския съвет.
„ Никой не знае по какъв начин се е стигнало до тази цена. ЦИК просто е подписала един контракт и е гласувала тази цена. Разбирам, че даже самите представители на „ Сиела “ не могат да обяснят по какъв начин се е стигнало до тази цена. (...) Според мен това е едно извиване на ръце от компанията, тъй като е ясно, че първите машини са доставени от тях и е обикновено и останалата част да се достави от тях “, посочи Митева.
Тя уточни, че не приема рецензиите, отправени към смяната на Изборния кодекс за този избор и 100-процентовото машинно гласоподаване.
„ Направените промени следваха от измененията на ГЕРБ, направени през 2020 година Те не бяха толкоз основни. Най-съществената беше смяната, обвързвана с гласуването на българските жители в чужбина. По отношение на машинното гласоподаване, то е въведено през 2019 година, тогава и самият Борисов заявяваше, че би трябвало да се вкара и е нелепост да се гласоподава и с хартии, и с машини “, разяснява ръководителят на 45-ото Народно заседание.
Представители на „ Сиела норма “ бяха поканени за коментар в предаването, към този момент от компанията отхвърлят обществени участия.
Мажоритарният избор
Преди дни Митева стана лекар в Института за страната и правото на Българска академия на науките с дисертация за въвеждането на смесена изборна система.
В труда си тя предлага 1/3 от депутатите да се избират мажоритарно, останалите 2/3 – съразмерно, с кандидатски листи и преференции.
„ Това е докторски труд, това е научно проучване и то няма нищо общо с политиката, която има „ ИТН “. Не съм предала хората, дали своят вот на референдума, тъй като докторантурата съм я почнала 2015 година, доста преди референдума да се състои. Докторантурата си я приключих през октомври 2020 година – преди да знам дали ще вземам участие в „ ИТН “, изясни тя.
Митева посочи, че в нейната дисертация мажоритарният избор е водещ детайл. Тя добави, че всичките ѝ сътрудници от партията на Слави Трифонов са я поздравили са академичното достижение. Като част от гражданската квота на политическата мощ, Митева добави, че не знае по какъв начин ще бъдат подредени листите и дали ще взе участие в тях.
Добави, че в случай че бъде поканена – ще се включи.
Животът на 45-ото Народно заседание
Относно късия живот на 45-ото Народно заседание, Митова сподели, че той е дал старт на възраждането на парламентаризма макар дребното време. Допълни, че е имало и по-кратки парламенти, работили към 10 дни.
„ Кратките Народни събрания постоянно са били във времена на рецесия, когато сме в подобен стадий би трябвало да минем през този интервал, би трябвало тази сила да се излее. Мисля, че това беше положителният вид, в случай че бяхме траяли в една естествена конюнктура на законодателен развой, нещата щяха да тръгнат по различен път “, добави тя.
По думите ѝ не е имала миг на председателския стол, в който да е изгубила „ почва под краката си “. Сподели, че са ѝ били нужен няколко дни, с цел да свикне с позицията. Най-критичният миг в работата ѝ е бил, когато е трябвало да гласоподават Закона за правосъдната власт и Кодекса за общественото обезпечаване.
„ Ако бяхме приели тези закони на едно съвещание, аз щях да се срамя, че съм била народен представител. Беше уязвимост на Народното събрание, че нямахме време по-задълбочено да разгледаме поправките в Закона за правосъдната власт, те са доста значими, само че не могат да се гледат за един ден. Същото се отнася и за Кодекса за обществено обезпечаване “, добави Митева.
В „ Тази събота “ тя описа, че дисертацията ѝ за смесената изборна система е научно проучване и то няма нищо общо с политиката. Допълни, че листите на „ ИТН “ към момента не са подготвени и тя не знае дали ще бъде част от тях за идните избори.
Машинното гласоподаване
Митева уточни, че се надява ЦИК да разбере истината по отношение на цената на спомагателните машини за идния избор и за какво компанията снабдител „ Сиела норма “ е отказала сигури поръчаните бройки при заложената цена от 6,5 млн. лв..
По думите ѝ поръчаните машини за предходните избори са коствали 43 млн., а цената е избрана Министерския съвет.
„ Никой не знае по какъв начин се е стигнало до тази цена. ЦИК просто е подписала един контракт и е гласувала тази цена. Разбирам, че даже самите представители на „ Сиела “ не могат да обяснят по какъв начин се е стигнало до тази цена. (...) Според мен това е едно извиване на ръце от компанията, тъй като е ясно, че първите машини са доставени от тях и е обикновено и останалата част да се достави от тях “, посочи Митева.
Тя уточни, че не приема рецензиите, отправени към смяната на Изборния кодекс за този избор и 100-процентовото машинно гласоподаване.
„ Направените промени следваха от измененията на ГЕРБ, направени през 2020 година Те не бяха толкоз основни. Най-съществената беше смяната, обвързвана с гласуването на българските жители в чужбина. По отношение на машинното гласоподаване, то е въведено през 2019 година, тогава и самият Борисов заявяваше, че би трябвало да се вкара и е нелепост да се гласоподава и с хартии, и с машини “, разяснява ръководителят на 45-ото Народно заседание.
Представители на „ Сиела норма “ бяха поканени за коментар в предаването, към този момент от компанията отхвърлят обществени участия.
Мажоритарният избор
Преди дни Митева стана лекар в Института за страната и правото на Българска академия на науките с дисертация за въвеждането на смесена изборна система.
В труда си тя предлага 1/3 от депутатите да се избират мажоритарно, останалите 2/3 – съразмерно, с кандидатски листи и преференции.
„ Това е докторски труд, това е научно проучване и то няма нищо общо с политиката, която има „ ИТН “. Не съм предала хората, дали своят вот на референдума, тъй като докторантурата съм я почнала 2015 година, доста преди референдума да се състои. Докторантурата си я приключих през октомври 2020 година – преди да знам дали ще вземам участие в „ ИТН “, изясни тя.
Митева посочи, че в нейната дисертация мажоритарният избор е водещ детайл. Тя добави, че всичките ѝ сътрудници от партията на Слави Трифонов са я поздравили са академичното достижение. Като част от гражданската квота на политическата мощ, Митева добави, че не знае по какъв начин ще бъдат подредени листите и дали ще взе участие в тях.
Добави, че в случай че бъде поканена – ще се включи.
Животът на 45-ото Народно заседание
Относно късия живот на 45-ото Народно заседание, Митова сподели, че той е дал старт на възраждането на парламентаризма макар дребното време. Допълни, че е имало и по-кратки парламенти, работили към 10 дни.
„ Кратките Народни събрания постоянно са били във времена на рецесия, когато сме в подобен стадий би трябвало да минем през този интервал, би трябвало тази сила да се излее. Мисля, че това беше положителният вид, в случай че бяхме траяли в една естествена конюнктура на законодателен развой, нещата щяха да тръгнат по различен път “, добави тя.
По думите ѝ не е имала миг на председателския стол, в който да е изгубила „ почва под краката си “. Сподели, че са ѝ били нужен няколко дни, с цел да свикне с позицията. Най-критичният миг в работата ѝ е бил, когато е трябвало да гласоподават Закона за правосъдната власт и Кодекса за общественото обезпечаване.
„ Ако бяхме приели тези закони на едно съвещание, аз щях да се срамя, че съм била народен представител. Беше уязвимост на Народното събрание, че нямахме време по-задълбочено да разгледаме поправките в Закона за правосъдната власт, те са доста значими, само че не могат да се гледат за един ден. Същото се отнася и за Кодекса за обществено обезпечаване “, добави Митева.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ