Откъс от книгата на монахиня Магдалена Разговори с децата“, посветен

Откъс от книгата на монахиня Магдалена „ Разговори с децата “, отдаден на Любовта

(The Holy Family with Angels (1645) by Rembrandt, Hermitage Museum)

Любовта е велико знамение и кой е заслужен да приказва за нея? И въпреки всичко се осмеляваме. Бог е Един, тъй като Бог е Любов. Отец споделя божествеността със Сина и Светия Дух посредством обич. Лицата в Бога живеят във и едно за друго. Втората Христова заповед е „ като първата ”; това е заповед за обич сред индивидите, само че тя е директно обвързвана с Божията обич. Целта Му, заповядвайки ни да се обичаме един други, е хората „ да бъдат едно, както сме и Ние [Отец, Син и Дух Свети] ”. Любовта възстановява още веднъж наранената Адамова природа. Всяка дребна победа по пътя към тази цел отваря сърцето все по-широко. Разрешаването на кавгите на детската площадка, припомнянето на децата да споделят лакомствата си, надживяването на ревност-та сред братята и сестрите – като се изключи че тези неща са значими на психическо равнище, те ни засягат и на най-дълбокото равнище на нашето битие като хора, както и на равнище човечество като цяло. Решаването им по най-хубавия вероятен за нас метод е от голямо значение за връзките на децата с Бога, даже Той да не бъде споменаван.

Момче (10 г.) (за сестра си): Тя би трябвало доста да ме обича; въпреки всичко аз съм й зложелател.

Сестра Магдалена: Когато ни е мъчно да обичаме някого, би трябвало да помолим Бога да ни помогне да обичаме този човек и да се молим за него.

Момчето: Да, но в случай че са създали нещо в действителност грубо?

С. М.: Това е техен грях. Но наш грях е да не им извиним.

Момчето: Ами в случай че някой убие децата ти?

С. М.: Бог ще разбере, че ни е нужно повече време да им извиним. А може да се наложи и да страним от някого, с цел да сме сигурни. Но би трябвало да се опитваме да не храним горчиви усеща. Бог може да ни помогне. На кръста Той се е молил за тези, които са Го разпнали.

Друго дете: Все едно по-добре е да простиш, другояче Бог няма да ти елементарни греховете.

С. М.: Не може, в случай че ние не го създадем, тъй като, в случай че не се опитваме да прощаваме на неприятните хора, тогава не можем да забележим по какъв начин Бог ни обича даже когато сме неприятни. Няма да знаем какво значи прошката. Няма да можем да я оценим. Накрая ще считаме, че не се нуждаем от нея.

„ Любовта в никакъв случай не отпада ” (1 Кор. 13:8). Това не значи, че тя съществува автоматизирано, че е статична и присъща за божествеността. Бог не обича единствено тъй като съществува, като че ли е „ заставен ” от Своята природа. Любовта е естествена за Него, само че тя е постоянно свободна, динамична и персонална сила, а не нещо „ механично ”. Божията обич е непрекъсната, тъй като никаква враждебна сила, от каквато и да е степен, не може да я понижи. Такава обич, в никакъв случай неотпадаща, е нашата цел и упражнявайки обич, ние можем да я реализираме.

Дори дребните деца могат да схванат значимостта на любовта като аршин за Христов почитател. Веднъж едно ново дете, което не беше известно измежду другите, се причисли към група деца, които добре се разбираха между тях, а те с всичко демонстрираха на новодошлото дете какъв брой им е добре дружно. Да поговорим за това, че би трябвало да сме „ положителни ”, не беше задоволително, тъй като държанието на новодошлото дете не беше постоянно благожелателно. Но децата се повлияха, когато им споделих по този начин: „ Това момче излезе от стаята, само че в действителност вие го прогонихте. Разказвам ви разкази за деца християни; по този начин ли би трябвало да постъпват децата християни? Ако прогонвате новите, ще спра. Защо? Защото, в случай че не сме положителни с някого, Иисус Христос е споделил, че все едно не сме положителни с Него. Току-що прогонихте Христа. А Той ни е споделил също, че хората ще познаят, че сме Христови, в случай че се обичаме едни други. Това момче е ново. Може би ще реши да не идва на Църква повече и виновността ще е ваша ”.

Позволих си да бъда доста строга, тъй като децата имаха към момента целия следобяд пред тях да се опитат да намерят метод да се извинят на момчето.

Човек не може да накара никого да обича. Любовта намира свободния човек. Любовта е най-личната от всички сили. „ Дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви ” (Мат. 6:21; Лука 12:34). В този смисъл, любовта не може да бъде „ преподавана ”. Любовта на Господа, любовта на светците, нашата лична обич, претърпяна от едно дете, би трябвало да е задоволителна, с цел да го „ научи ” на обич. Живот, учреден на полезностите на любовта, който може да бъде забелязан при съответни хора, спомага най-вече у детето да се развие опцията да обича.

Стремежът да обичаме е несъзнателен у нас; уповавам се, че от единствено себе си се схваща, че ние задоволяваме този блян у децата си посредством отношението си към тях и че не считаме любовта им към нас за наше право. „ Не децата са длъжни да събират благосъстояние за родителите, а родителите за децата ” (2 Кор. 12:14).

Стремежът за обич не е елементарен за нашата паднала природа; може да стартираме с малко.

Момиче (13 г.): Наистина ненавиждам брат си. Толкова доста ме нервира. Вечно се караме.

С. М.: Дори и по този начин да е, би трябвало да се молиш за него, да се научиш да го обичаш, да се опиташ да го схванеш. Тогава ще започнеш да обичаш всички в сърцето си. А това е доста по-здравословно от подхранването на ненавист. Така сама се тровиш. Освен това си мисля, че надълбоко в себе си брат ти те обича; в никакъв случай няма да разреши някой да се възползва от тебе. Спомни си единствено по какъв начин те отбрани предходната седмица, когато…

Момичето: Добре, признавам му това!

С. М.: Опитай се да не мислиш за него като за зложелател, даже когато те нервира. Съвсем не предлагам кавги, само че в случай че се стигне до такава степен, мислете за себе си повече като за краткотрайно сблъскали се боксови съперници. Те се ръкуват в края на мача. А каквото и да чувстваш, моли се за него всяка вечер.

Ако обичаме някого, ние сме приели в себе си различен живот, а до известна степен и живота на тези, които ни припомнят на този човек. Много свети учители, в това число св. ап. Йоан, в края на живота си са обобщили същността на своето обучение в един израз: любов един към различен.

Откъс от: Разговори с децата. Споделянето на вярата, Монахиня Магдалена, превод: Людмила Митева, ИК Омофор 2012

Картина: The Holy Family with Angels (1645) by Rembrandt, Hermitage Museum - en.wikipedia.org