Бракът не е само щастие, а винаги страдание ♥ Лев ТОЛСТОЙ
Откъс от дневника на Толстой от 1899 година, по времето, когато писателят живее в Ясна поляна и работи над романа си „ Възкресение ”
Главната причина за фамилните несгоди е, че хората са възпитани в мисълта, че бракът дава благополучие. Половото увлечение примамва към брака, приел тип на заричане, вяра за благополучие, поддържан от публичното мнение и литературата; само че бракът не е единствено благополучие, а постоянно страдалчество, с което човек заплаща за угаждане на половото си желание; страдалчество под формата на злочестина, иго, задоволеност, отвращение; всевъзможен жанр духовни и физически пороци на брачна половинка, които би трябвало да понасяш – завист, нелепост, машинация, суетност, пиене, мързел, лакомия, разврат - всички пороци, които е изключително мъчно да понасяш не у себе си, а у другия, и да страдаш от тях, като от собствени; а също и пороци физически, безсрамие, нечистоплътност, смрад, рани, умопомрачения… и прочие, които е още по-трудно да понасяш…
Всичко това, или най-малко нещо от него, постоянно ще съществува и всекиму ще е тежко да го понася. Онова, което би трябвало да заплатиш – грижа, задоволство, помощ, всичко това се приема за даденост. Всичките дефекти – те не са даденост, а от тях страдат толкоз повече, колкото повече са очаквали благополучие от брака.
Главна причина за страданията е тая, че се чака това, което в никакъв случай не се случва, а не се чака туй, което се случва постоянно.
И по тази причина избавлението от тия премеждия е само в това, да не чакаш наслади, а да чакаш неприятното, да се готвиш да го понасяш.
Нима не е таман в това най-главното за щастието въобще? Нима хората таман от това не са най-често нещастни, изключително богатите? Вместо да осъзнаят себе в ситуацията на плебей, който е задължен да се труди за себе си и останалите по този начин, както желае неговият стопанин, хората си фантазират, че ги чакат всевъзможен жанр наслади и че тяхната работа е в това, да се възползват от тях.
Как освен това да не бъдеш трагичен? Тогава всичко, и трудът, и трудностите, и заболяванията, нужни за живота, се трансформират в непредвидени страшни бедствия.
Затова бедните са по-малко нещастни – те знаят, че им предстоят труд, битка, трудности, и по тази причина ценят всичко, което им дава наслада. Богатите, очаквайки единствено наслада, във всички спънки виждат бедствия и не виждат и не ценят ония богатства, от които се употребяват.
Блажени нисшите, тъй като те ще намерят разтуха, гладните – те ще се заситят, и горко вам, богати…
13 октомври 1899, Ясна поляна
Снимка: Tolstoy in his study in 1908, Wikipedia
