Откакто в нощта на 13 юни (петък) Израел извърши акт

Откакто в нощта на 13 юни (петък) Израел извърши акт на експанзия и стартира война с Иран (или специфична военна интервенция, в случай че щете), съветското интернет пространство е заето да споделя видеоклипове с присъединяване на починалия към този момент водач на Либерално-демократическата партия на Русия Владимир Жириновски от 2019 година в политическо ток-шоу по държавната телевизия " Россия-1 ".
В него Жириновски, който имаше славата на провокативен и екстравагантен политик, разяснява последните към този момент избори за президент на Украйна през 2019 година, обръща се към украинските си събеседници и споделя: " Тези избори са последните (на записа се чуват насмешливи реплики - бел. авт.). През 2024 година няма да имате избори, тъй като няма да има страна, наречена Украйна. 
Вие не вземате поради обстановката в Близкия изток. Там ще се развият такива събития, че всички ще не помнят какво е Украйна. Нещата вървят към Трета международна война. А Иран не е Виетнам, не е Северна Корея, не е Косово. Най-страшните събития ще се случат там. "
И фактически. От петък насам съветските и украинските околовоенни осведомителни запаси не помниха, че имат лична война под носа им, и превключиха напълно на Близкоизточния фронт.
Може да се отнасяте както желаете към Жириновски, само че не може да му се отхвърли, че в съответния случай степента на сбъдване на прогнозата му е доста висока - и избори в Украйна нямаше, и започнаха такива събития в Близкия изток, които накараха всички да не помнят тази страна. 
Освен това диалозите дали Украйна продължава да съществува като суверенна страна по-скоро са напуснали политологичната рамка и са в областта на философията.
Сега остава да забележим дали " най-страшните събития " ще се случат. Ще бъде същинско благополучие, в случай че останем единствено с гледането.
Всички комплицирани и плашещи събития от последните дни, седмици, месеци и десетина години имат един и същи първоизточник - отслабването на хватката на нашия хегемон - Съединените щати, заради най-разнообразен комплекс от хронични проблеми, свидетелстващи за крах (още по тематиката на стр. 9 и 10). 
Изпадналият в хюбрис държател на света, предстоящо бе осъден с оглупяване (няма хюбрис без наказание), което се разпростря и върху периферните му зони на надзор, в това число в Европа. Затова влизаме и в ера на войни, гибел и беди. 
Арогантността и надменността, с които Западът предпочиташе да не вижда народите заради интервал на релативно замогване след края на първата Студена война, го докараха до такава степен да презре победените, без да си дава сметка, че той не е победител. 
От това пренебрежение се роди самоизмамата, първо, че Русия няма да посмее да отвърне и, второ, че Русия може да бъде победена, без Съединени американски щати и Ко да се заемат сами и директно. Но не желаят, тъй като не могат. Вместо дух и воля, видяхме подлост и лукавство. 
Поради това подбудителят стартира сепаративни договаряния с Москва, а някогашните му подопечни в учудване, " изменившимся лицом ", се чудят какво и за какво им се случва. Не могат да повярват, че срещнаха воля, по-силна от тяхната. Нямат проект " Б ", както прочее нямаха и проект " А ". Планът беше, че всичко ще се подреди от единствено себе си, по силата на пожелателното им мислене. 
Сега е на дневен ред Близкият изток. 
Всичко ще бъде наред, тъй като би трябвало да бъде наред, защото ние сме мощни и постоянно побеждаваме, и другите пълзят под нас, оставяха като усещане дейностите на еврейската страна през последните години, до момента в който един ден озверелите жители на гетото в Газа не излязоха, наточени за отплата, с цел да убиват и насилват. И към този момент нищо не беше наред, и няма по какъв начин да бъде. 
Това, което последва, от дълго време надвиши като размер библейското " око за око, зъб за зъб ". Убийствата в Газа от дълго време са банализирани, както е банализирано и лицемерието, с което Западът разяснява това смъртоубийство. 
Това, че крайнодясното израелско управление реши с претекста за правото на превантивни дейности, да разшири спора и да стартира и война с Иран, която заради географската им раздалеченост може да бъде единствено " пинг-понг " война, е още едно удостоверение за отслабването на нашия хегемон. Той подбужда и оказва помощ, само че няма решимостта самичък да в профил " иранската опасност ". Хегемонът не може към този момент да взема решение проблеми, той може единствено да се опита да избяга от тях. Алюзиите с " европейския спектакъл на бойните дейности " в полугорещата фаза на Студената война-2 са самонатрапващи се. 
Между другото, в случай че се признае правото на Израел на превантивни дейности по отношение на Иран поради нуклеарната му стратегия, то би трябвало да се признае и правото на Русия на превантивни дейности по отношение на Украйна поради програмата й за участие в НАТО. Няма да го признаят, несъмнено, само че количественото натрупването на двойни стандарти неизбежно води до качествени промени в отношението към ръководещите кръгове. 
Но какво ще се случи, в случай че Иран покаже по-силна воля от тази на Израел и неявните му съдружници, в случай че сходно на Русия устои на комбинирания напън? А в случай че спорът се затегне, сходно на войната в Украйна? Ще стигнат ли силите на Запада да финансира две войни и по едно и също време да балансира по ръба на директната си интервенция? А трети спор в Азия?
Преди години американският икономист от ливански генезис Насим Талеб предложи концепцията за " черния лебед " - събития, които са мъчно прогнозируеми, само че имат големи последици за света. 
Всякакви прогнози на специалистите бяха разрушени на пух и прахуляк през последните години. Нищо към този момент не е предвидимо, тъй като остарелият ред е мъртъв, а новият не се е родил.
Към нас летят ята от " черни лебеди ".