Откакто стана министър-председател на Италия, Джорджа Мелони е нещо като

Откакто стана министър-председател на Италия, Джорджа Мелони е нещо като изненада за скептиците от Брюксел.

Като водач на крайнодясна партия " Италиански братя " мнозина чакаха тя да бъде огнено сходство на унгарския Виктор Орбан. Но вместо това тя се стреми към друга цел - да стане първият водач на популистката десница, който ще сътвори същински паневропейски съюз.

И в случай че успее, това може да промени политическата игра в Брюксел вечно.

Във вътрешнополитически проект Мелони смекчи предходния си антиевропейски език. А що се отнася до външната политика, тя е уверено проукраинска. Мелони посети Киев и се разгласи срещу проруските изказвания на тогавашния си съдружен сътрудник Силвио Берлускони. Италианският министър председател е в положителни връзки и с други европейски водачи и даже съумя да се разбере с президента на Съединените щати Джо Байдън - необичайност за популистките десни европейски водачи. Изненадващо, министър председателят е и несъмнено антикитайски надъхан, като неотдавна разгласи, че Италия ще се отдръпна от самодейността на Пекин " Един пояс, веднъж ".

Понастоящем тази маневра се отплаща, като рейтингът на утвърждение на Мелони в Италия доближава 57%. Здравите ѝ, или най-малко не искрено враждебни, връзки с Брюксел ѝ донесоха и компромисни победи по основни въпроси като миграцията.

Накратко, нейното приемане на континента е доста по-различно от постоянно мразовитото посрещане на други популистки десни водачи като Орбан, полския министър-председател Матеуш Моравецки, безконечния претендент на френската съпротива Марин Льо Пен или някогашния словенски министър-председател Янез Янша.

И всичко това се дължи на обстоятелството, че Мелони е подхванала радикално друга тактика, макар че се намира в същата част на политическия набор.

Останалите могат да бъдат наречени " дребни националисти " - употребявайки " дребни " в смисъл, че техният шовинизъм е фокусиран тясно върху ползите на личните им страни. И въпреки че този дребен шовинизъм може да ги направи сполучливи вкъщи, той на процедура направи невероятно основаването на единна дясна общоевропейска коалиция.

Тези дребни националисти могат да се усмихват и да си махат един на различен колкото си желаят, само че защото постоянно слагат преди всичко личните си страни, те в никакъв случай не биха могли да бъдат същински ефикасни в Брюксел, а и в никакъв случай не са желали, защото гледат на Европейски Съюз по-скоро като на скука, в сравнение с като на нещо, което си коства да бъде реформирано.

Но Мелони е избрала различен метод и един къс взор към нейната история може да изясни за какво.

При избирането ѝ за евродепутат доста се изписа за младежкото въодушевление и́ по " Властелинът на пръстените " на Толкин. Но тази история, в която се споделя за голям брой разнообразни нации (елфи, джуджета и хора), които се сплотяват, с цел да се опълчват на едно зло, явно е изиграла роля в метода, по който министър-председателят гледа на света през днешния ден. Това не е празна нечиста сделка, защото самата Мелони удостовери, че прави връзка сред народите от Средната земя и тези в Европа.

Това, от своя страна, дефинира вярата ѝ в това, което може да се назова, за разлика от дребния шовинизъм, " западен шовинизъм ". Този западен шовинизъм, чиято цел е оцеляването и процъфтяването на западната цивилизация, за разлика от съсредоточаването единствено върху личната страна, е нов за европейската сцена. И като подобен той има шанса да преработи напълно метода, по който действа политиката на Европейски Съюз.

Макар че дребните националисти постоянно сипят обиди по адрес на Брюксел и Вашингтон, Мелони ясно схваща, че без поддръжката и на двете страни Италия няма да има късмет през идващия век. И от поддръжката ѝ за Украйна до поддръжката ѝ за обичайните хрумвания за фамилията в Италия и отдръпването ѝ от китайската самодейност " Един пояс, веднъж ", всички нейни дейности могат да бъдат обяснени през тази призма.

Циниците могат да настояват, че италианския министър председател прави това просто с цел да оцелее политически, а не от съществени западни националистически убеждения. Този мотив обаче се проваля, когато се вземе поради политиката ѝ по отношение на паневропейската концепция, защото партията на Мелони е член на политическата група на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР) в Европейския парламент, а не на крайнодясната група " Идентичност и народна власт ".

По същия метод, нейният метод към ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и способността ѝ да работи в тясно съдействие с нея, нещо неповторимо за популистката десница, може да ѝ донесе резултати по различен метод - бъдеща дясноцентристка коалиция в Брюксел.

Мелони вижда Европейски Съюз не като опасност, а като обединител на Запада; нейната цел е промяна, а не опустошение. В резултат на това умерените групи като Европейската национална партия, а може би даже и центристите, могат да намерят коалиция със засилена ЕКР за жизнеспособна опция след изборите през идната година. Нейният външен министър към този момент загатна за такава опция, както и самата Мелони, когато се срещна с чешкия министър-председател и член на ЕНП Петер Фиала по-рано тази година.

Голяма коалиция от дясноцентристи и левоцентристи ръководи Народното събрание от самото му основаване. Затова една чисто дясноцентристка коалиция в духа на популисткия западен шовинизъм на Мелони би била земетресение в политиката на Европейски Съюз. И защото идващите избори в блока стартират да се разгарят, Брюксел би трябвало да обърне внимание на това./БГНЕС

--------------------------------------------------------

Антъни Дж. Константини за „ Политико “