Откакто ровърът на НАСА Кюриозити (Curiosity) направи историческото си кацане

Нови доказателства, че на Марс може да е имало живот

Откакто ровърът на НАСА Кюриозити ( Curiosity ) направи историческото си кацане в кратера Гейл на Марс през август 2012 година, неговото изследване на композицията на скалите в региона докара учените до заключението, че по някое време в историята на Червената планета там може да е съществувал живот. Други проучвания също стигат до сходни заключения с доказателства за „ мокра епоха “ на Марс, по време на която форми на живот, в това число микробни, биха могли да оцелеят.

Най-новото изобретение по тематиката също поддържа тази доктрина. Изследване на Кюриозити на скалните масиви в кратера Гейл във височина от порядъка на 200 метра покрива времеви диапазон от жестоко десетки милиони до стотици милиони години. По време на този интервал околната среда в кратера, за който се допуска, че съставлява дъно на антично марсианско езеро, се е променяла непрекъснато, само че незадоволително, с цел да се изключи съществуването на живот по някое време в историята.

Най-новото доказателство за евентуалното съществуване на живот в античната история на Марс е откритието на детайла бор от Кюриозити – това се случва за първи път, откогато се изследва планетата. (wikipedia: бор е химичен детайл, означаван с B, от 2-ри интервал, с атомен номер 5 и атомна маса 10,811. Простото вещество бор е металоид с температура на размразяване 2079 градуса по Целзий и на шупване 4000 градуса. Той е и едно от най-твърдите субстанции в природата с неотстъпчивост 9,5 по скалата на Моос. )

Виждаме химическа комплексност, която е знак за дълга история на взаимодествие с водата. Колкото по комплицирана е химията, толкоз е по-добра за средата за живот, споделя Джон Гроцингер, член на екипа на Кюриозити и геолог от Калифорнийския софтуерен институт в Пасадена.

Наличието на бор, хематит и глинени минерали акцентират подвижността на детайли и електрони, което е добър сигнал за живот.

На базата на наблюденията на Кюриозити учените смятат, че в началото кратерът Гейл е бил езеро от прясна вода (pH неутрална ). С течение на времето тя е увеличавала своята киселинност, а малко по-късно е станала и солена.

Това се е случило в течение на милиони години, в които езерото е пресъхвало и се е запълвало още веднъж с повишение на водата под основата.. Въпреки измененията Гроцингер има вяра, че регионът е бил населен, че някои форми на микробен живот може да са били поддържани от „ подземните “ води по време на интервалите на суша.

Ако изискванията в античната история на Марс са били значително сходни на земните, то там, където има вода, има огромен късмет да има и живот. Изобилните следи от силициев диоксид, който отлично резервира микробни форми на живот на Земята, открити в пробите, взети от Кюриозити, също дават задоволителни мотиви за бъдещи задачи в търсене на следи от живот на Марс.