Митовете за емоционалната интелигентност
Откакто излезе книгата на Даниел Голман „ Емоционална просветеност “, терминът стана извънредно известен и постоянно употребен в съвсем всяка сфера. Въпреки че тази идея постоянно се загатва на срещи, публикации и образования, съществуват редица неправилни схващания по отношение на прочувствената просветеност, като се стартира още с думите „ страст “ и „ просветеност “. Ето четири постоянно срещани мита:
Емоционалната просветеност е тип просветеност
Концепцията за просветеност се появява във времето, когато стартират първите широкомащабни проби на човешките качества, постоянно в подтекста на военната работа. Един извод от тестванията за когнитивно показване е, че хората имат самостоятелни мощни страни в избрани области, само че в това време има действителна разлика сред хората, която отразява скоростта, потенциала и координацията на мисловните процеси. Тази цялостна разлика в последна сметка беше наречена „ фактор g “ (или обща интелигентност). Повечето проби за просветеност се концентрират върху скоростта, потенциала и координацията, измервайки това, което се назовава „ течна просветеност “.
През 80-те години на предишния век няколко откриватели (по-специално Робърт Стърнбърг и Хауърд Гарднър) създават теории, които допускат, че не съществува индивидуален главен разсъдък, а по-скоро няколко от тях, които водят до разликите сред хората в способността им да се ориентират в света. Концепцията за прочувствена просветеност е плод на това придвижване.
Емоционалната просветеност е тип просветеност
Концепцията за просветеност се появява във времето, когато стартират първите широкомащабни проби на човешките качества, постоянно в подтекста на военната работа. Един извод от тестванията за когнитивно показване е, че хората имат самостоятелни мощни страни в избрани области, само че в това време има действителна разлика сред хората, която отразява скоростта, потенциала и координацията на мисловните процеси. Тази цялостна разлика в последна сметка беше наречена „ фактор g “ (или обща интелигентност). Повечето проби за просветеност се концентрират върху скоростта, потенциала и координацията, измервайки това, което се назовава „ течна просветеност “.
През 80-те години на предишния век няколко откриватели (по-специално Робърт Стърнбърг и Хауърд Гарднър) създават теории, които допускат, че не съществува индивидуален главен разсъдък, а по-скоро няколко от тях, които водят до разликите сред хората в способността им да се ориентират в света. Концепцията за прочувствена просветеност е плод на това придвижване.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ




