Ерекции на китове обясняват много срещи с морски чудовища
Откакто има моряци, пеещи радостни песни и възхваляващи качествата на рома, съществуват и голям брой истории за срещи със странни и фантастични чудовища – от кракени до морски змейове и русалки.
Можем да проследим случаите за кракена – смъртоносно и гигантско създание, обожаващо човешка плът – чак до 1180-та, когато крал Свере от Норвегия написа за морско страшилище. Не след дълго моряци стартират да твърдят, че звярът е бил с размера на остров, атакувал е кораби със своите колосални пипала и, с развоя на легендата, е успявал да потопи цели кораби, създавайки великански въртоп, който можел да завлече плавателния съд чак до дъното на океана.
Това съответно страшилище евентуално би могло да се изясни с гигантските калмари.
Що се отнася до срещите с останалите същества обаче - в частност морските змейове - не бихме могли да разплетем мистерията, без да разгледаме в детайли... ерекциите на китовете.
При една много прословута среща с сходен дракон датският лутерански мисионер Ханс Едж написа, че на 6 юли 1734-та той и хората на борда на кораба му са видели „ едно в действителност извънредно създание, което не приличаше на нищо, което са виждали до момента. Чудовището подвигна своята глава толкоз високо даже от гарвановото гнездо на мачтата. Тя беше дребна, а тялото му – късо и сбръчкано. Неизвестното създание използваше великански перки, с цел да се придвижва през водата. По-късно моряците видяха и опашката му. Чудовището бе по-дълго от целия ни транспортен съд. “
Самото създание е описвано като змиеподобно и надлежно – е нарисувано таман като такова:
Източник: Biodiversity Heritage Library / Flickr (Public Domain)
През 2005-та антинобеловият лауреат Чарлз Пакстън изследва по-подробно тази история, както и други сходни описания на срещи с морски змейове, с цел да потърси евентуално пояснение. Заедно със своите сътрудници той доближава до заключението (правейки съпоставки със модерни фотоси и описания), че при някои от тези срещи хората в действителност са станали очевидци на ерекция на кит.
„ Едно от по-сериозните възражения, че става дума за китоподобно създание, е че задната част на животното е разказана и нарисувана като змиеподобно. Въпреки че се знае, че китовете могат да оцелеят без задна перка, кардинално змиеподобните тела не се асоциират с бързия подтик, който би бил нужен, с цел да се изхвърли тялото високо над водата “, пишат той и сътрудниците му в Archives of Natural History.
„ За змиеподобната опашка обаче има и различно пояснение. Много от по-големите беззъби китове имат дълги и сходни на змии пениси. Ако животното в действителност се е обърнало по тил, то коремната му област е щяла да сочи нагоре и в случай че китът се е бил възбудил, то тогава нормално прибрания пенис е щял да се вижда. Пенисите на северноатлантическите южни китове и сивите китове в Тихия океан могат да доближат надлежно най-малко до 1,8 м и 1,7 м дължина, а по-наивните наблюдаващи биха могли да ги объркат с опашка. “
„ Фактът, че опашката (спрямо тялото) се е намирала на другия завършек на кораба, подсказва, че евентуално е имало повече от един мъжки кит. “
Отделен случай, който би могъл надалеч по-категорично да бъде приписан на среща с възбуден кит, е регистриран от моряци на борда на комерсиалния транспортен съд „ Паулин “ през 1875-та. Те виждат морски дракон, който разказват като „ възбяла кула “. Тази съответна змия е видяна посред група от кашалоти, „ плуващи с неистова възбуденост “.
Източник: IFLScience
