Отливът на туристи у нас е заради агресивното сваляне на цени в Турция
Откакто има Министерство на туризма, правя оценка политиката на страната в нашия отрасъл еднопосочно позитивно, споделя Лъчезар Тодоров
Интервю на „ 24 часа “
Има ли отлив на туристи тази година?
- Да, вижда се спад на някои от задграничните пазари (например Германия) и при някои от туроператорите („ ТУИ Англия ”). При други има растеж – да вземем за пример Полша. Броят на българските туристи, които посещават хотелите на нашата група, остава постоянен, като в някои от тях има и растеж. Като цяло упованията ни са за по-слаб сезон от миналогодишния - с към 5-7% по-малко туристи и 7-9% спад в приходите. Това е естествена динамичност на бизнеса.
- На какво се дължи спадът?
- Спадът се изяснява от нашите сътрудници най-много с нападателната ценова политика на Турция, което дружно с големия брой кревати, с които разполагат курортите там, притегля главната част от летовниците от обичайните за България пазари – Западна Европа и Русия. Оказва въздействие и хубавото време в множеството европейски страни, което, естествено, лимитира броя на искащите да подхващат по-далечно пътешестване. В последните четири седмици виждаме растеж на резервациите, само че се колебая той да може да компенсира насъбраното закъснение.
- Изненадващо ли е понижението на туристите?
- Като цяло да. Темпът на резервации доникъде на януари бе постоянен. Големият спад пристигна по-късно, явно заради мощните ценови оферти на другите дестинации. Турция безусловно издърпа обичайни клиенти освен от България, само че и от други дестинации като Испания и Португалия.
- Подцениха ли хотелиерите конкуренцията на дестинации като Турция, Гърция и други?
- Винаги деликатно следим прилежащите страни и се стараем продуктът, който предлагаме, да бъде на най-високо равнище, да е по-добър от съпоставимия подобен и на конкурентна цена. Но има и справедливи условия, които не ни разрешават да се съревноваваме дейно – цените на труда, електрическата енергия, питателните артикули и доста други са разнообразни. Не оказва помощ и мощната обезценка на турската лира, тъй като, когато приходите са в твърда валута, а разноските в евтина локална, е много по-лесно да бъдеш ценово нападателен.
- Кои дестинации се оказаха съперници на България?
- Светът през днешния ден е дребен и с помощта на мощната конкуренция в авиотранспорта има доста допустими цени за отмора и в далечни дестинации като Карибите, Малдивите и така нататък Целият свят е в конкуренция и не би трябвало да го забравяме, когато търсим мястото на България като привлекателна дестинация.
- Достатъчно положителни ли са базата и услугите, които оферират българските хотелиери?
- Базата е доста друга. Както и предоставяните услуги. Има отлични места и други, в които не бих се върнал в никакъв случай. Затова конкуренцията отсява по-добрите. За да стоиш добре на пазара, би трябвало непрестанно да обновяваш и разнообразяваш продукта.
- Имат ли учредения изказванията, че цените на съпътстващи услуги като чадъри, шезлонги и други са високи?
- Не бих споделил, че цената на съпътстващите услуги е определяща за решението на туристите да изберат място за своята отмора. България е една от дестинациите с ниска цена на съпътстващите услуги. Законът подсигурява и концесионните контракти задължават шефовете на плажове да дават не по-малко от половината територия за гратис и свободно плажуване, като по едно и също време с това се обезпечават нужните услуги по разчистване, защита и здравно-спасителна активност.
Не е прелестно, когато на нас - ангажираните в този отрасъл (инвеститори, държавни чиновници, работещи), се вменяват купчина „ несгоди ” - от замърсяване на морската вода, неправилно схващане на туризма като бетониране на природата до поддръжка на моралния крах на нашите посетители.
- Достатъчно съответна ли е политиката на страната в туризма? Нужна ли е повече реклама, или поддръжка за хотелиерите? Може ли страната да субсидира някои услуги?
- Туристическият отрасъл е главно частен. Държавата има нелеката задача да контролира, само че без това да е прекалено. Трябва да координира напъните на държавни и общински институции и предприятия и частния бранш, тъй че клиентът да получи оптимално добра услуга. Очакванията от страната са високи - когато всичко е добре, да не се меси, а когато нещата не вървят - да е помислила за всичко авансово. В този смисъл държавната политика не може да е задоволителна и сигурно мнозина ще спорят дали е въобще съответна.
Това, което се случва в последните няколко години, откогато съществува независимо Министерство на туризма, аз правя оценка еднопосочно позитивно като последователен опит за направа и осъществяване на държавна политика. Министерството се интересува от проблемите на бизнеса и ни чува. В рамките на закона и бюджета се пробват да вземат решение и нашите проблеми. Дали е задоволително? Не, в никакъв случай не е. Но по този начин е в туризма – каквото и да вършим, може да е по-добре.
Да, нужни са повече пари за реклама. Но може би би трябвало и различен механизъм за обезпечаването на тази сума и за нейното консумиране. Това може да стане посредством паритетно присъединяване на всички от сектора в рекламата или посредством преразпределение на туристическия налог. Като отрасъл сме създали нашите оферти и се надяваме дружно със съответните институции да намерим вярното решение.
Директната държавна дотация би помогнала да повишим конкурентоспособността на сектора. Като най-малко ще ни сложи в равни условия с Турция. /24chasa.bg
Интервю на „ 24 часа “
Има ли отлив на туристи тази година?
- Да, вижда се спад на някои от задграничните пазари (например Германия) и при някои от туроператорите („ ТУИ Англия ”). При други има растеж – да вземем за пример Полша. Броят на българските туристи, които посещават хотелите на нашата група, остава постоянен, като в някои от тях има и растеж. Като цяло упованията ни са за по-слаб сезон от миналогодишния - с към 5-7% по-малко туристи и 7-9% спад в приходите. Това е естествена динамичност на бизнеса.
- На какво се дължи спадът?
- Спадът се изяснява от нашите сътрудници най-много с нападателната ценова политика на Турция, което дружно с големия брой кревати, с които разполагат курортите там, притегля главната част от летовниците от обичайните за България пазари – Западна Европа и Русия. Оказва въздействие и хубавото време в множеството европейски страни, което, естествено, лимитира броя на искащите да подхващат по-далечно пътешестване. В последните четири седмици виждаме растеж на резервациите, само че се колебая той да може да компенсира насъбраното закъснение.
- Изненадващо ли е понижението на туристите?
- Като цяло да. Темпът на резервации доникъде на януари бе постоянен. Големият спад пристигна по-късно, явно заради мощните ценови оферти на другите дестинации. Турция безусловно издърпа обичайни клиенти освен от България, само че и от други дестинации като Испания и Португалия.
- Подцениха ли хотелиерите конкуренцията на дестинации като Турция, Гърция и други?
- Винаги деликатно следим прилежащите страни и се стараем продуктът, който предлагаме, да бъде на най-високо равнище, да е по-добър от съпоставимия подобен и на конкурентна цена. Но има и справедливи условия, които не ни разрешават да се съревноваваме дейно – цените на труда, електрическата енергия, питателните артикули и доста други са разнообразни. Не оказва помощ и мощната обезценка на турската лира, тъй като, когато приходите са в твърда валута, а разноските в евтина локална, е много по-лесно да бъдеш ценово нападателен.
- Кои дестинации се оказаха съперници на България?
- Светът през днешния ден е дребен и с помощта на мощната конкуренция в авиотранспорта има доста допустими цени за отмора и в далечни дестинации като Карибите, Малдивите и така нататък Целият свят е в конкуренция и не би трябвало да го забравяме, когато търсим мястото на България като привлекателна дестинация.
- Достатъчно положителни ли са базата и услугите, които оферират българските хотелиери?
- Базата е доста друга. Както и предоставяните услуги. Има отлични места и други, в които не бих се върнал в никакъв случай. Затова конкуренцията отсява по-добрите. За да стоиш добре на пазара, би трябвало непрестанно да обновяваш и разнообразяваш продукта.
- Имат ли учредения изказванията, че цените на съпътстващи услуги като чадъри, шезлонги и други са високи?
- Не бих споделил, че цената на съпътстващите услуги е определяща за решението на туристите да изберат място за своята отмора. България е една от дестинациите с ниска цена на съпътстващите услуги. Законът подсигурява и концесионните контракти задължават шефовете на плажове да дават не по-малко от половината територия за гратис и свободно плажуване, като по едно и също време с това се обезпечават нужните услуги по разчистване, защита и здравно-спасителна активност.
Не е прелестно, когато на нас - ангажираните в този отрасъл (инвеститори, държавни чиновници, работещи), се вменяват купчина „ несгоди ” - от замърсяване на морската вода, неправилно схващане на туризма като бетониране на природата до поддръжка на моралния крах на нашите посетители.
- Достатъчно съответна ли е политиката на страната в туризма? Нужна ли е повече реклама, или поддръжка за хотелиерите? Може ли страната да субсидира някои услуги?
- Туристическият отрасъл е главно частен. Държавата има нелеката задача да контролира, само че без това да е прекалено. Трябва да координира напъните на държавни и общински институции и предприятия и частния бранш, тъй че клиентът да получи оптимално добра услуга. Очакванията от страната са високи - когато всичко е добре, да не се меси, а когато нещата не вървят - да е помислила за всичко авансово. В този смисъл държавната политика не може да е задоволителна и сигурно мнозина ще спорят дали е въобще съответна.
Това, което се случва в последните няколко години, откогато съществува независимо Министерство на туризма, аз правя оценка еднопосочно позитивно като последователен опит за направа и осъществяване на държавна политика. Министерството се интересува от проблемите на бизнеса и ни чува. В рамките на закона и бюджета се пробват да вземат решение и нашите проблеми. Дали е задоволително? Не, в никакъв случай не е. Но по този начин е в туризма – каквото и да вършим, може да е по-добре.
Да, нужни са повече пари за реклама. Но може би би трябвало и различен механизъм за обезпечаването на тази сума и за нейното консумиране. Това може да стане посредством паритетно присъединяване на всички от сектора в рекламата или посредством преразпределение на туристическия налог. Като отрасъл сме създали нашите оферти и се надяваме дружно със съответните институции да намерим вярното решение.
Директната държавна дотация би помогнала да повишим конкурентоспособността на сектора. Като най-малко ще ни сложи в равни условия с Турция. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ