Откакто Илон Мъск придоби социалната платформа Twitter през 2022 г.

Откакто Илон Мъск закупи обществената платформа Twitter през 2022 година и я преименува на X, от ден на ден европейци или минават към различни обществени медии (след което постоянно се връщат към съществуващите заради по-голямата им потребителска база), или разискват нуждата от европейска обществена платформа.

Понастоящем най-популярните са основани в Съединени американски щати или Китай и постоянно са обект на рецензии от европейските политици поради практиките си за ръководство на данни и нездравословните им резултати.

Въпреки това, до момента нито една частна европейска опция на обществените медийни платформи не е станала толкоз известна, колкото съществуващите (забележителни са Mastodon), което ускорява напъните на деятелите в тази посока, оповестява Euronews.

Последната самодейност приканва за подпомагане Европейска комисия, която да изготви всъщност още един законодателен акт и да помогне за основаването на европейска обществена медийна платформа, „ финансирана от обществото “, което евентуално значи, че парите на данъкоплатците ще бъдат включени най-малко до известна степен: „ тя ще съставлява опция на актуалните платформи и ще действа като услуга за обществото, ще се финансира от и ще бъде под негов контрол “; „ ще може да остане безпристрастна и самостоятелна от политически напън, като подсигурява правата на всички хора без разлика “.

На 4 март Европейска комисия записва така наречен Европейска гражданска самодейност за европейска платформа за обществени медии. В същински европейски, многоетапен жанр, институцията утвърди започването на събиране на подписи в границите на идващите 6 месеца, в продължение на 12 месеца, през които би трябвало да бъдат събрани над 1 милион подписи от минимум 7 страни членки на Европейски Съюз.

На процедура това значи, че деятелите имат до 1,5 година, с цел да съберат подписите, а в случай че Европейска комисия реши да предприеме дейности, правенето и одобряването на законодателния акт евентуално ще отнеме минимум една година.

По-късно ще бъде нужна процедура за възлагане на социална поръчка, което също ще отнеме много време. Колко в последна сметка ще е належащо на европейците, с цел да пуснат такава платформа, остава неразбираемо. Не е ясно и дали ще бъде основана напълно нова платформа или дали съществуващите могат да бъдат финансирани с бюджет от данъкоплатците.

Не е ясно също дали Европейски Съюз е подготвен да отвори портфейла си, с цел да финансира лесна за прилагане, конкурентоспособна в международен мащаб платформа, която може да се самофинансира без чести финансови инжекции от Европейски Съюз.

За съпоставяне, преди 20 години, през 2005 година, Фейсбук имаше инвестиция от 13 милиона $, а две години по-късно, през 2007 година, Microsoft добави еквивалента на към 373 милиона $ по днешни цени, което даде на Фейсбук обща имплицитна стойност от към 15 милиарда $ (23,3 милиарда $ през 2025 г.).

Инициаторите на концепцията изясняват, че създаването и употребата на платформата ще коства 1 евро на жител годишно, което възлиза на минимум 450 милиона евро годишно.

„ Пълните разноски за създаването и действието на платформата, разпределени сред всички жители на Европейски Съюз, които употребяват интернет връзка, ще са към 1 евро годишно (само 0,08 евро месечно), сума, която не би трябвало да бъде финансово тежка за никого и е налична за Европейски Съюз и неговите страни “, допълват уредниците.