Откакто хората бродят по земята, смъртта е била част от

Откакто хората бродят по земята, гибелта е била част от човешките общества и култури. Това е неминуем аспект от съществуването, с който всички се срещаме един ден, само че отношението ни към гибелта и методът, по който е изобразявана, варират доста в другите култури и история. Понякога тя се чества като тип избавление, различен път е посрещана като извънредно наказване. Представите на хората за прекарването на гибелта са повлиявали на метода, по който тя бива олицетворявана във вярванията, религиите, фолклора и изкуството в продължение на хиляди години. Тези олицетворения ни дават неповторим и вълнуващ взор към метода, по който другите култури и хора са мислили за гибелта с течение на времето.

Заинтригувани ли сте? Прочетете, с цел да видите по какъв начин гибелта е била изобразявана през вековете.

Танатос
Танатос, синът на Никс, богиня на нощта и Ереб, господ на тъмнината, бил гръцкият господ на гибелта и по-точно на мирната гибел и отвеждал смъртните надалеч от царството на живите със същата деликатност и тишина като родителите си.

Яма
Индуистката персонификация на гибелта идва под формата на господ Яма, нормално изобразяван яздещ бик. Яма е както делегат на гибелта, по този начин и съдник на дейностите на индивида по време на будния му, умишлен живот.

Банши
Банши, в този момент постоянно срещана в историите за ужаси по света, в действителност е родом от Ирландия. Думата " банши " произлиза от ирландския термин baintsíde, което жестоко се превежда като " жена от приказната могила ". В старите ирландски митове тя била предвестител на гибелта.



Мрачният жътвар
Със сигурност най-емблематичното и неотложно разпознаваемо изображение на гибелта е Мрачният жътвар. Сенчестата фигура, постоянно покрита с мрачно покривало и въоръжена с коса и от време на време фенер, е известно изображение на гибелта в Европа от Средновековието насам.

Ла Калавера Катрина
Честванията на Деня на мъртвите в Мексико са известни по целия свят. Често срещан воин в парадите и представленията е Ла Калавера Катрина, което се превежда като „ Черепът Катрина “. Историята на Катрина може да бъде проследена до ацтеките, само че цветното изображение на гибелта, което познаваме през днешния ден е непосредствено въодушевено от картина на Хосе Гуадалупе Посада, мексикански художник от XIX-ти век.

Шинигами
В японската национална митология шинигами са духове, не безусловно злонамерени или зли, които придумват хората към гибелта и подземния свят, когато е време да преминат.

Крал Янло
В китайския будизъм крал Янло е владетелят на десетте царе на пъкъла. Крал Янло освен ръководи пъкъла, само че и управлява присъдите на всички новопочинали, които идват в царството му.

Санта Муерте
Санта Муерте или Девата на Светата гибел е доста сходна на Ла Катрина. Изобразявана е в Мексико и други страни от Централна Америка, Санта Муерте е национална светица, която символизира освен гибелта, само че и изцелението и безвредно прекосяване от този свят в идващия.

Архангел Азраел
Архангел Азраел е основният ангел на гибелта в исляма. Той и многото ангели на гибелта под него се явяват пред умиращите, с цел да отведат душите им в идващия свят и според от добротата им се демонстрират или като красиво творение, или като извънредно страшилище.

Сан Паскуалито
Фолклорният светец на гибелта в Гватемала, Сан Паскуалито, е прочут още като краля на гробището. Въпреки че през днешния ден той нормално се изобразява по сходен метод на Мрачния жътвар на външен тип, в началото той приличал испанския светец Пасхал Байлон.

Мот
Мот, от време на време именуван Мавет, е едно от най-старите олицетворения на гибелта в света, в началото уважаван от античните ханаанци в Близкия изток.



Гилтай
В остарелия литовски фолклор гибелта била наречена Гилтай, остаряла, заплашителна жена, която донася неприятна гибел. Гилтай обаче не постоянно била такава. Когато била млада, тя била нежна и красива жена, която донасяла лека гибел на хората, до момента в който не била затворена в ковчег за седем години.

Дулахан
Дулахан, друго въплъщение на гибелта от ирландския фолклор, нормално се разказва като носещ главата си под мишницата и яздещ край къщите на хора на смъртно легло. След като Дулахан извика името на индивида, че той умира неотложно.

" Старецът и гибелта "
Смъртта, както е изобразена в една картина от Просвещението на Джоузеф Райт от 1774 година, приема простата форма на гол скелет, ужасяваща за стареца частично заради своя натурализъм и частично заради нежеланието на индивида да бъде изведен от света на живите.

Хел
Хел е богинята на гибелта от скандинавската митология. Понякога представяна като остаряла и изтощена, различен път като млада и красива, Хел е дъщерята на Локи и ръководи подземния свят, именуван също Хел.

Смърт по време на черната чума
Смъртта приела доста нови олицетворения по време на черната чума през Средновековието. Заедно с мрачния жътвар, други скелетни и по-злонамерени форми, олицетворение на гибелта почнали да се появяват.

Смъртта на Ингмар Бергман
Едно от най-известните модерни изображения на гибелта идва от новаторския филм на шведския режисьор Ингмар Бергман от 1957 година „ Седмият щемпел “. Във кино лентата, чието деяние се развива по време на черната чума, гибелта е показана като нереален мъж, облечен в черно, който играе шах с рицар - една игра на живот или, по-точно, гибел.

Морана
Морана е богиня на зимата, гибелта и прераждането и носи доста имена в другите славянски култури. В доста райони съществуват обичаи, които включват изгаряне на плашило на Морана.

" Неканеният посетител "
В своята картина „ Неканеният посетител “ от 1844 година немският художник реалист Адолф Менцел употребявал нормалния европейски троп за гибелта като скелет, само че модернизира изображението, като сложил гибелта в съвременно и професионално облекло, което предполагало, че тя е, въпреки и натрапен, почитан посетител.



По темата