Електронното управление - пример за недалновидността на държавата
Откакто Бойко Борисов влезе във властта през 2009 година, от време на време електронното държавно управление е обявявано за приоритет на държавното ръководство. Какво обаче действително се случва дотук – Българската стопанска камара (БСК) пусна систематично обобщение в рубриката си " Стига към този момент ".
Според данните на БСК, България е изхарчила за 14 години – от 2002 до 2016 година, към 2 милиарда лв. за електронно ръководство. За съпоставяне Естония, която е образец в региона и сега е ръководител на Европейски Съюз, е похарчила единствено 50 млн. лв.! 70% от изхарчените от Естония средства са за хардуер, като са употребявани основно софтуерни стратегии с отворен код, с цел да не се заплаща в допълнение.
Какъв е резултатът – единствено 19% от административните органи в България оферират електронни услуги. За съпоставяне процентът в Естония е 100 на 100 т.е. няма нито една естонска администрация без електронно ръководство. Българската администрация събира от жителите общо 5985 типа документи или удостоверения, с цел да дава услугите си. В Естония има единна платформа (X-Road) за продан на данни както сред обособените административни звена, по този начин и сред администрацията и жителите.
Практическите измерения на ситуацията с електронното ръководство са следните – в България трябват приблизително 453 часа, с цел да се подготвим и платим налозите си, което е 9 пъти повече време, в сравнение с в Естония. В България приблизително трябват 23 дни, с цел да си осигуриш нужните документи и разрешителни за започване на бизнес, както и 262 дни приблизително за включване в електроразпределителната мрежа, което е 3 пъти повече време, в сравнение с в Естония. В Естония ти би трябвало 1 ден, с цел да си осигуриш нужните документи за старт на бизнес. Освен това:
- 41 дни са нужни в България за приемане на действен лиценз – 2,5 пъти повече, в сравнение с в Естония;
- 16% от времето си българските мениджъри отделят за справяне с бюрократични разпореждания – 2,4 пъти повече, в сравнение с в Естония;
- процедурите за създаване на склад в България са съвсем два пъти повече от тези в Естония;
На 29 ноември тази година Държавната организация " Електронно ръководство " пусна на 29.11.2017 година системата за електронно връчване. Вече всеки българин може да си направи пощенска кутия на държавен сървър и през нея да получава документи и услуги по електронен път. На този уебсайт администрациите би трябвало да създадат профили на електронните си услуги, а жителите ще могат да си създадат кутия за електронно връчване на документи. За да стане това обаче, би трябвало да имат или електронен автограф, или личен код от Национален осигурителен институт.
Всичко това води и до следните резултати във връзка с развиването на страната. В България единствено 7% от жителите и бизнеса са общували по електронен път с администрацията, а в Естония процентът е 70 на 100. В България 34% от хората в никакъв случай не са употребили компютър, а в Естония - единствено 8%.
Според данните на БСК, България е изхарчила за 14 години – от 2002 до 2016 година, към 2 милиарда лв. за електронно ръководство. За съпоставяне Естония, която е образец в региона и сега е ръководител на Европейски Съюз, е похарчила единствено 50 млн. лв.! 70% от изхарчените от Естония средства са за хардуер, като са употребявани основно софтуерни стратегии с отворен код, с цел да не се заплаща в допълнение.
Какъв е резултатът – единствено 19% от административните органи в България оферират електронни услуги. За съпоставяне процентът в Естония е 100 на 100 т.е. няма нито една естонска администрация без електронно ръководство. Българската администрация събира от жителите общо 5985 типа документи или удостоверения, с цел да дава услугите си. В Естония има единна платформа (X-Road) за продан на данни както сред обособените административни звена, по този начин и сред администрацията и жителите.
Практическите измерения на ситуацията с електронното ръководство са следните – в България трябват приблизително 453 часа, с цел да се подготвим и платим налозите си, което е 9 пъти повече време, в сравнение с в Естония. В България приблизително трябват 23 дни, с цел да си осигуриш нужните документи и разрешителни за започване на бизнес, както и 262 дни приблизително за включване в електроразпределителната мрежа, което е 3 пъти повече време, в сравнение с в Естония. В Естония ти би трябвало 1 ден, с цел да си осигуриш нужните документи за старт на бизнес. Освен това:
- 41 дни са нужни в България за приемане на действен лиценз – 2,5 пъти повече, в сравнение с в Естония;
- 16% от времето си българските мениджъри отделят за справяне с бюрократични разпореждания – 2,4 пъти повече, в сравнение с в Естония;
- процедурите за създаване на склад в България са съвсем два пъти повече от тези в Естония;
На 29 ноември тази година Държавната организация " Електронно ръководство " пусна на 29.11.2017 година системата за електронно връчване. Вече всеки българин може да си направи пощенска кутия на държавен сървър и през нея да получава документи и услуги по електронен път. На този уебсайт администрациите би трябвало да създадат профили на електронните си услуги, а жителите ще могат да си създадат кутия за електронно връчване на документи. За да стане това обаче, би трябвало да имат или електронен автограф, или личен код от Национален осигурителен институт.
Всичко това води и до следните резултати във връзка с развиването на страната. В България единствено 7% от жителите и бизнеса са общували по електронен път с администрацията, а в Естония процентът е 70 на 100. В България 34% от хората в никакъв случай не са употребили компютър, а в Естония - единствено 8%.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ