Често се твърди, че SOS - сигналът за бедствие, подаван

Често се твърди, че " SOS " - сигналът за злополучие, подаван от изпаднали в неволя кораби в морето - значи “Save Our Souls ” ( " Спасете душите ни " ) или „ Save Our Ship ( " Спасете транспортен съд ни " ), само че това не е напълно правилно.

Когато сигналът за злополучие " SOS " е основан за пръв път при започване на 20-ти век, той е определен главно поради присъщата си поредност в морзовата писменост: три точки / три тирета / три точки ( ▄ ▄ ▄ ▄▄▄ ▄▄▄ ▄▄▄ ▄ ▄ ▄).

Буквите не значат нищо съответно, само че са лесни за изпращане и приемане в морзовата писменост.

Ако се паникьосвате на борда на потъващ транспортен съд, последното нещо, което желаете да изпратите, е комплициран код, който би бил сложен за прослушване и елементарно би могъл да бъде пояснен неправилно от получателя.

" SOS " се свързва с фразите " Save Our Souls " или " Save Our Ship " едвам откакто е необятно публикувано. Това е образец за противоположен акроним - съществуваща дума или фраза, която е изкуствено превърната в акроним.

Преди да се вкара повсеместен сигнал за злополучие, другите страни и телекомуникационни организации използваха разнообразни сигнали - което се оказа извънредно объркващо и неефективно в глобализиращия се свят.

През 1904 година телекомуникационната компания " Маркони " се пробва да вкара кода за злополучие " CQD ", който значи " Търся ви. Бедствие! " или " Всички станции. Бедствие! " Междувременно Съединени американски щати употребявали " NC ", което означавало " Обадете се за помощ без закъснение ", а европейските кораби употребявали разнообразни кодове.

За да се подсигурява, че обречените кораби няма да се " изгубят в превода ", Международната радиотелеграфна спогодба през 1906 година предлага " корабите в неволя да употребяват следния сигнал: ▄ ▄ ▄ ▄ ▄▄▄ ▄▄▄ ▄▄▄ ▄ ▄ ▄ ▄ повтарян на къси шпации ". Предложението е признато и влиза в действие през 1908 година, макар че е належащо известно време, с цел да могат моряците по света да го вземат под внимание.

Първото документирано потребление на сигнала " SOS " от страна на Съединени американски щати е през 1909 година, когато Теодор Д. Хаубнер подава сигнал за злополучие на парахода SS Arapahoe край нос Хатерас в Северна Каролина. Въпреки това Хаубнер към момента изпраща и остарелия " CQD ", ако относително новият сигнал не бъде разпознат.

Когато на 15 април 1912 година корабът " Титаник " се сблъсква с прословутия айсберг, старши операторът на безжичната връзка Джак Филипс в началото подава сигнал за злополучие " CQD ". Неговият младши сътрудник Харолд Брайд шеговито предлага да опитат и новия сигнал " SOS ".

" Това е новото повикване и може би е последният ти късмет да го изпратиш ", споделя Брайд на Филипс, съгласно отчет на " Ню Йорк Таймс " от 1912 година Макар че викът за помощ е засечен от близките кораби, очевидно е било прекомерно късно за по този начин прехваления " непотопяем транспортен съд ".

" SOS " към момента е необятно приет като общоприет сигнал за злополучие през 21-ви век, макар че морзовата писменост от дълго време е спряла да се употребява като средство за морска връзка.

Въпреки това, в случай че сте се изгубили на ненаселен остров с малко повече от няколко кокосови ореха и вързоп палмови листа, има и по-лоши способи да повикате помощ. През 2020 година трима моряци, които били блокирани на далечен тихоокеански остров, съумели да привлекат вниманието на спасителите, като написали гигантско SOS известие по пясъчния плаж.