Какво става, ако децата израснат без досег до език
Откъде в действителност идва езикът и какво е належащо, с цел да се развие? Ако група деца израснат изолирани от останалия свят, без никакъв достъп до човешки език, ще основат собствен личен и в случай че да, по какъв начин би изглеждал той и какъв брой време ще им отнеме? Тези въпроси интересуват хората от епохи и спекулациите по въпроса датират най-малко от антична Гърция.
Някои ранни мислители имат вяра, че без външно въздействие детето може да развие единствено антична форма на език, която са употребили неговите прародители. В взаимозависимост от местоположението и интервала, еврейски, гръцки, египетски и санскрит са препоръчани като благоприятни условия. Днес това може да ни звучи неверно, само че античните учени съществено обмислят концепцията. Няколко източници (с друга достоверност) разказват за опити да се изолират децата от допир с езика и да се следи на какъв език биха говорили в последна сметка.
Най-ранният подобен опит идва от Херодот, който разказва опит на Псамтик I (управлявал Египет от 664-610 година прочие н. е.). Твърди се, че Псамтик слага две новородени на грижите за пастир с указания да отглежда децата в изолираност, с кози, които да обезпечават мляко при нужда и без да ги излага на човешка тирада. Целта е да се дефинира дали египтяните или фригийците са „ по-възрастните от всички хора “, като се следи дали тези изолирани деца са израснали ще проговорят египетски или фригийски език. Според легендата, когато децата са представени пред Псамтик, те протягат ръце и извикали „ бекос “, фригийската дума за самун. Това се възприема като доказателство, че фиргите, а не египтяните, са най-старите хора. Едва ли тези събития са се разгърнали тъкмо както е разказано от Херодот, само че демонстрират, че нашето въодушевление по произхода на езика датира от хиляди години.
Херодот
Друг опит, за който се твърди, че е извършен от крал Фридрих II от Сицилия, е разказан през 13 век от францисканския брат Салимбене.
Не е несъмнено обаче дали този опит фактически се случва. Ако в действителност е извършен, наподобява, че се проваля, съдейки по описанието на резултата от брат Салимбене. „ Но той се е трудил на вятъра, защото децата не биха могли да живеят без пърпорене по ръцете и жестове, наслада и милувки. “
Други източници разказват по-екстремни способи, подхванати за обезпечаване на необходимата изолираност. Твърди се, че шотландският крал Джеймс IV оставя две бебета, на грижите на няма бавачка, на изолирания остров Инчкит. Съобщава се, че Акбар Велики, император на Индия, заключва дребна група деца в специфична постройка, известна като Ганг Махал или „ глупавата къща “, където всяка форма на тирада е неразрешена.
За страдание, в допълнение към очевидните етични опасения, документите на тези ранни опити е нищожна, което затруднява на първо време определянето дали те фактически са се случили, както е разказано, и дали са дали някакви безапелационни резултати. В съвремието умишлената изолираност на безпомощни бебета за облекчаване на научното любознание, явно към този момент не се смята за допустим метод, само че „ естествените опити “, постоянно резултат от странни и тъжни условия, дават визия за вродения ни езиков потенциал. Казуси на деца, израснали в изолираност, постоянно заради занемаряване или корист, сочат неизненадващо, че тези обстановки не са тъкмо идеални за езиковото развиване.
Може би най-известният образец за това е казусът с Джини – дете, което е намерено на 13-годишна възраст, откакто прекарва съвсем целия си живот затворено в дребна стая с минимално човешко взаимоотношение и съвсем никакво излагане на човешка тирада. В момента, когато е взета и избавена от тези условия, тя не приказва. Бързо обаче стартира да имитира думи и през първата година реализира впечатляващ прогрес в образованието си да приказва и да схваща тирада. Въпреки това, тя продължава да демонстрира компликации при цялостното асимилиране на граматиката, даже доста години по-късно.
Подобни езикови компликации са следени и при други деца, изолирани от човешки контакт за продължителни интервали от време. Обикновено те не развиват мощни езикови умения и, изключително при положение на по-големи деца, доста от тях изпитват компликации при проучването на езика, даже в случай че по-късно са изложени на него. Това е препоръчано като доказателство на хипотезата за сериозния интервал – концепцията, че цялостното асимилиране на език е мъчно или невероятно след избрана възраст. В тези случаи обаче е съвсем невероятно да се разграничат резултатите от рисковата обществена изолираност от съответно неналичието на езиков принос.
Често се срещат сведения, че близнаците развиват свои лични секрети езици за връзка между тях. Вярно е, че те постоянно беседват един с различен, употребявайки неразбираема за другите тирада, в това число близки членове на фамилията. Не би било напълно вярно обаче да се приказва за него като за език в най-пълния смисъл. В случаите, когато личната тирада на близнаци е проучвана, по-голямата част от лексиката може да бъде проследена до езиците, на които са изложени децата, с промени в звуците и опростена граматика. Всъщност доста деца минават през фаза, в която речта им е неразбираема за всички, като се изключи най-близките членове на фамилията. При близнаците (а от време на време и при просто деца на сходна възраст, които са отглеждани заедно), разликата е, че те имат елементарно наличен сътрудник в сходна фаза в развиването на речта си. Добавете обстоятелството, че близнаците копират речта между тях също толкоз елементарно, колкото тази на възрастните, и този цикъл може бързо да докара до видимо основаване на нов език, който звучи като нелепости за всеки, с изключение на за самите малчугани.
Глухите деца без ранен достъп до езика на жестовете дават известна визия за случая на лингвистични ограничения без завишената степен на обществена изолираност. При липса на одобрен жестомимичен език, глухите деца и техните фамилии постоянно развиват форма на връзка, известна като „ кухненския знак “. Тези системи разрешават известна връзка с членове на фамилията, само че жестовете нормално варират от семейство до семейство и им липсва комплицираната, постоянна граматика, открита в одобрените жестомимични езици. Ранното излагане на език и на комплицирана граматика наподобяват като належащо ходило към по-късното проучване на езика. Липсата на ранно излагане на език затруднява по-късно децата в тази обстановка да научат какъвто и да е език, говорен или жестови. Интересното е, че това значи, че глухите деца, които имат ранен достъп до езика на жестовете, в последна сметка демонстрират по-високо притежаване освен на него, само че и на говоримия език като възрастни.
