Отиващата си 2022 г. ще остане в съзнанието ни не

Отиващата си 2022 година ще остане в съзнанието ни освен с историческото зимно Световно по футбол. То просто е една поредна спирка във все по-комерсиализиращия се състезателен свят. Какво ще остане от този опит, какво ще произлезе, накъде ще задуха футболният вятър - занапред ще забележим. 2022 година забива своя чеп със сбогуванията на огромни персони в спорта. Някои от най-големите в историята.

В такива моменти тривиално и клиширано си споделяме, че събития като това са част от живота ни, „ част от играта “, все в миналото настъпват. Да се радваме, че сме били очевидци, съвременици на тези герои, а не че ги изпращаме в този момент. Направеното от тях остава вечно. А и технологиите през днешния ден ни разрешават с по няколко клика на телефона или компютъра да се връщаме към звездните им мигове, когато желаяме.

Идват нови идоли.

И все пак величията, които изпратихме или изпращаме от огромната сцена, ще липсват.
Роджър Федерер Роджър с огромния си противник и другар Рафа Надал. Матадора скоро ще го последва.

Беше потрес, беше като неприятно пробуждане денят, в който Маестрото разгласи, че поставя край. Не единствено поради травмите и интервенциите, попречили му да играе в последните две години, освен поради възрастта (41 г.), знаем, че това в действителност е край. Той е мъж на думата и в никакъв случай не би се завърнал за един финален „ тур за аплодисменти “. На подобен се надявахме, сред другото–  още една година, в която да забележим Роджър за последно в Мелбърн, Лондон, Ню Йорк и останалите места, на които Маестрото рисуваше.

Краят в никакъв случай не е съвършен, няма по какъв начин да бъде.

Федерер държеше най-големите върхове на тениса, само че към този момент бе изпреварен от огромните си противници Рафа Надал и Новак Джокович.

В спорта обаче в никакъв случай не е било и няма да бъде единствено до купите и върховете. Ако беше по този начин, никой нямаше да стъпва на стадионите на тимове, които в никакъв случай нищо не са печелили или са го правили доста рядко. Но я вижте даже най-нагледните образци от Висшата лига, Бундеслигата, Ла Лига и Серия А.

Федерер е може би най-големият тенис кумир, хващал в миналото ракетата. По ред аргументи. Той е мощно харизматичен, за което помагаше стилът му на игра – атакуващ, зрелищен, радващ публиката и експертите. Роджър постоянно атакуваше, не изневеряваше на маниера си даже когато губеше от противници като Надал и Джокович, особено нагодили играта си, с цел да го победят.

Името на Федерер означаваше разпродадени арени и цели шампионати. Той носеше купища пари на уредници, организации и спонсори, само че и самият той, несъмнено, осребри триумфа – считан е за един от спортните милиардери.

Маестрото в действителност бе маестро. Специалистите сравняваха дейностите, придвижванията му с тези на балетист – толкоз изящни бяха. Сякаш стъпваше на пръсти с цялата изящност, която някой в тениса би могъл да има. Да, на корта – без значение дали корав, „ червен “, или трева, швейцарецът правеше неща като никой различен.

Роджър Федерер ще бъде запомнен като благородник, нещо, което способства за харизмата му, за това да има войска от почитатели. След като имаше случаи, в които сме го виждали да плаче неутешимо при загуби на финали (от своя другар Рафа Надал например), Роджър израсна до такава степен, че на лицето му да се четат единствено нюанси при триумф и проваляне. Победа – необятна, топла усмивка, вдигнати ръце към публиката, помахване и прибиране в съблекалнята. Идва нов мач. Загуба – горчива усмивка, лека горест и мрачевина в очите, вдигната ръка към почитателите, помахване и прибиране в съблекалнята. Никога не търсеше аргументи в странични фактори, отдаваше дължимото на противника. Той е един от тези, допрени от ориста, на които приличаше да одобряват и извървят пътя на съзряването като в онази остаряла азиатска максима, че човек би трябвало да приема триумфа и неуспеха по един същ метод. Смирено. Федерер беше всичко това. Друг подобен няма да има. За въздействието му върху всички нас говореше реакцията на... Рафа Надал по време на сбогуването след последния мач на Федерер на „ Лейвър къп “. Матадора плачеше неутешимо и държеше остарелия си конкурент и другар за ръката. Това са моментите, поради които все по-комерсиалният спорт още ни вълнува и пали.
Краят на Голямата тройка
2022-ра е годината, в която дефинитивно се сбогувахме с Голямата тройка на мъжкия тенис. Федерер напусна кортовете, а с превъзходството на Джокович и Надал е свършено. Рафа завоюва два от шампионатите от Големия шлем за годината, само че се видя, че силите му са на изчерпване. Контузиите не простят, както и възрастта, а има още един фактор – раждането на първородния наследник на Надал и половинката му Мария. По-скоро близо, в сравнение с надалеч е денят, в който и той ще ни помаха за довиждане.

Джокович финален от тримата ще слезе от огромната сцена – най-малко по този начин наподобява. През 2022 година той прибави единствено един „ Мейджър “ – от „ Уимбълдън “, само че пък не взе участие в Австралия и Съединени американски щати поради нежеланието си да се имунизира. Загубата му на финала на Мастърса в Париж от 19-годишния Холгер Руне е емблематична и показателна.

Бъдещето е на тенисисти като Яник Синер, Руне и Карлос Алкарас, който даже съумя да стане №1 тази година. В близко бъдеще няма да има такава доминация, каквато съумяха да упражнят Федерер и компания. Челото на мъжкия тенис ще е доста „ по-шарено “ – както в женския.
Серина Уилямс Серена Уилямс може и да не е изиграла последния си мач на професионално равнище.

Което ни води към другото огромно отричане през годината в спорта – на някогашната №1 в света и рекордьорка по трофеи в „ Откритата епоха “. Серина Уилямс. Тук има едно изискване – още по време на US Open, а и по-късно, американката позволи опцията да се завърне следващата година. Това е повода да ѝ отделяме по-малко място, а другояче следите ѝ в историята на тениса са не по-малко значими от тези на Федерер.

Дори да не разбирате доста от тенис, доста евентуално е да сте гледали кино лентата „ Методът Уилямс “, в който основният акцент пада върху бащата на сестрите Уилямс и неговата роля за построяването им.

Дали сте си сметка през какво са минали. Какво е да израснеш в Комптън, един градовете с най-висока престъпност в Америка, и да стигнеш до върховете на елитарен спорт като тениса. То не е като да станеш фамозен музикант или състезател по американски футбол. Комптън има традиция и в двете посоки, само че тенис!?

Това е главната причина Серина Уилямс да е толкоз значима. Тя и сестра ѝ Винъс демонстрираха, че произходът към този момент няма значение. Ако към гения и естествените си дадености прибавиш твърдоглавие и труд, няма какво да те спре.

Серина се трансформира в един от знаците на Американската фантазия в спорта. Някои от тенисистките, които я побеждаваха в последните години, са се учили от нея или най-малкото са следвали образеца ѝ.

Нататък тя би могла да бъде водач или да има сполучлив бизнес във всичко. Но дали сме видели всичко от нея на кортовете? По-добре да е по този начин, тъй като се видя, че времето ѝ е отминало, през днешния ден при дамите господстват състезателки от различен вид. И има нещо, което Серина не може да отстрани – контузиите. Те не простят, колкото и да са напреднали медицината и технологиите. Вижте Федерер и Надал.
Последно танго за Лео Меси и Кристиано Роналдо Лео Меси

Не, те още не се отхвърлят, само че Мондиалът в Катар е последният им. Почти изключено е да забележим даже един от двамата след по-малко от четири години в Съединени американски щати, Канада и Мексико. На Световното през 2026 година Роналдо ще е на 41 година А Меси – на 39 година
Кристиано Роналдо

Аржентинецът към този момент съобщи, че катарският шампионат е финален за него. Кристиано пращи от здраве и постоянно се споделя, че тялото му е по-младо от действителните години, само че този сезон се вижда, че кариерата му е към своя край. Колкото и да не му се желае.

Така – дано се порадваме още на двама от най-великите в историята. И след тях футболистите към този момент са доста разнообразни – освен тенисистите.

А през 2022 година с футбола се сбогуваха двама огромни – Франк Рибери, някогашен ас на Франция и „ Байерн “ (Мюнхен), и величието на Испания и „ Барселона “ Жерар Пике.

Казаното нагоре за Меси и Роналдо в цялостна степен важи и за „ футболен проектант “ като Лука Модрич. На своите 37 година и той няма да е на идващото Световно.
Себастиан Фетел Себастиан Фетел завърши с Формула 1, само че е прекомерно евентуално да го забележим в други моторни съревнования.

Четирикратният международен първенец във Формула 1 и водач на „ Астън Мартин “ Себастиан Фетел ще приключи своята кариера в края на годината. Страхотна кариера, спор няма.

Германецът направи своя дебют във Формула 1 в Гран При на Съединени американски щати през 2007 година Още преди края на втората си година стигна до първата си победа – в Гран При на Италия.

Тогава той стана най-младият победител в подготовка и съревнование във Формула 1, като върхът за най-млад победител в конкуренция бе владеене на германеца до 2016 година, когато бе усъвършенстван от Макс Верстапен. Рекордът за най-млад победител в подготовка към момента си е на Фетел.

Германецът също по този начин е и най-младият международен първенец в историята на Формула 1 със своята първа купа от 2010 година След това той стана №1 още три пъти – в следващи години.

В своята кариера Фетел има извоювани 53 победи, 57 полпозишъна, 122 подиума, 3076 точки и 38 най-бързи обиколки в 289 старта. Освен за „ БМВ-Заубер “ и „ Торо Росо “ Фетел се е състезавал още за „ Ред Бул “ (2009–2014 г.), „ Ферари “ (2015–2020 г.), а това е вторият му и очевидно финален сезон в „ Астън Мартин “.

Още един път – без всички тях няма да е същото. Но подобен е кръговратът на живота и спорта надлежно. Всяко потомство има своите герои. Част от личностите на този материал бяха нашите. Все още са, постоянно ще бъдат.

----

Този текст е оповестен в последния брой на сп. " Клуб Z " от декември 2022 година Препечатваме го с незначителна актуализация.
Още по темата