Отива си официалният ден за борба с домашното насилие, с

Отива си формалният ден за битка с домашното принуждение, с него и статистиките по тематиката, и ровенето на аргументите, даже мотивът да споменем оная пуста спогодба от Истанбул, която не знаем защо е. Това написа във Facebook профила си писателят Радослав Бимбалов.

" Неотдавна в един мол попаднах на момче, на не повече от осем, с набити крачета и пухкави длани, свити в нервни юмручета, вървеше на две крачки пред майка си и с компактен за възрастта си глас боботеше нещо. Тя се влачеше след него, а той, раздразнителен ѝ подвикваше, чух го ясно – “айде бе, жено, какво се моташ!? ".

Вероятно невръстното хлапе не е измислило това послание към своята майка, не е мъчно да се досетим, че има непосредствен модел на подражателство, а може би освен един.

Още по-вероятно е, че това дете не е единственото, което приказва по този начин и че грубиянщината в фамилните връзки е измежду допустимите правила в българското общество, не от през вчерашния ден. Но ме е боязън, че тези дребни свити юмручета ще порастват също и ще станат огромни, твърди юмруци ", споделя в обявата си той.

" Та по този начин, какъв ден беше през днешния ден? А, да.

Днес възпитаваме утрешните насилници ", приключва текста си Бимбалов.