Театърът опустя: Отиде си Красимир Спасов
Отиде си Красимир Спасов - доайенът на българската театрална постановка. Той умря на 82 години. Тъжната новина оповестиха от театър " Българска войска ". Поклонението пред него ще се състои на 17 януари, сряда от 12:30 ч. в Ритуална зала на Централните Софийски гробища.
Красимир Спасов е роден на 26 юли 1941 година във Варна. Завършва „ Режисура за трагичен спектакъл “ във ВИТИЗ (НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов “). Той се трансформира в един от най-значимите театрални режисьори в България. Неговата театрална хармония остава безконечна, даже през най-големите промени неговите визии не престават да са непоклатими и точно за това той се трансформира в извънредно значима фигура за българския спектакъл.
От 1985 година до през днешния ден името му е трайно обвързвано с спектакъл „ БЪЛГАРСКА АРМИЯ “. Тук той слага едни от най-важните си театрални спектакли. Постановките му „ Много звук за нищо “ и „ Колко е значимо да бъдеш сериозен “ не престават да събират многочислени фенове към този момент над 25 години. Други негови представления са „ Вкус на мед “ от Шийла Дилейни, „ Тартюф “ от Молиер, „ В полите на Витоша “ от П. К. Яворов, „ Албена “ от Йордан Йовков, „ Една нощ с теб “ от Майкъл Уелър, „ Любов, обич, обич “ от Майк Бартлет. Последната си режисура той слага точно е Театър „ БЪЛГАРСКА АРМИЯ “ – „ Мизантроп “ от Молиер.
Няма спектакъл в България, в който Красимир Спасов да не е поставял. През годините е осъществил над 100 постановки на пиеси от български, съветски, западноевропейски и американски създатели, сред които: „ Дон Жуан или любовта към геометрията “ от М. Фриш, „ Обърни се с яд обратно “ от Дж. Осбърн, „ Стъклената менажерия “ и „ Трамвай Желание “ от Т. Уилиямс, „ Заровеното дете “ и „ Истинският запад “ от С. Шепард, „ Американски бизон “ от Д. Мамет, „ Полет над кукувиче гнездо “ от К. Киси, „ Любовникът “ и „ Лека болежка “ от Х. Пинтър, „ Танго “ и „ Стриптийз “ от Сл. Мрожек, „ Двама на люлката “ от У. Гибсън, „ Мъртвешки танц “ от А. Стринберг, „ Хеда Габлер “ от Х. Ибсен, „ Антол “ от А.Шницлер, „ Престъпление и наказване “ по Достоевски, „ Последните “ и „ Васа Железнова “ от М. Горки, „ Вуйчо Ваньо “ и „ Чайка “ от А. П. Чехов, „ Нощта на трибадите “ от П. Енквист, „ Емиля Галоти “ от Г. Лесинг, „ Солунските съзаклятници “ от Г. Данаилов, „ Веселите Унидзорки “, „ Мяра за мяра “ и „ Много звук за нищо “ от У. Шекспир, „ Игра на любовта и случая “ от Пиер Мариво, „ Елизабет, кралицата девственицата “ в Театър „ БЪЛГАРСКА АРМИЯ “.
Неговият гений се разгръща и в киното, където прави дава забележителни кино лентата. За единият от тях, „ Забравете този случай “, получава премията на кинокритиката и премия за най-успешен дебют в киното на Националния кинофестивал през 1984 година Другият му филм е „ О, Господи къде си? “, като и двата са показани в чужбина.
Освен българската сцена, Спасов покорява и интернационалната. Неговите познания, възгледи и невъобразима обич към театъра доближават до Русия, Америка, Македония, Германия, Украйна, Латвия: Театър на Ленинския комсомол, Петербург, Русия – „ Краят остава за вас “ (1997) от Георги Данаилов; Театър „ Естудио “, Хавана, Куба – „ Сако от велур “ (1980) от Станислав Стратиев; Драматичен спектакъл Битоля, Македония – “Стъклената менажерия ”(1997); Битоля, Македония – „ Васа Железнова “ (1999) от М. Горки; 2001 година - Битоля, Македония – „ Развратникът “ (2001) от Е. Е. Шмит.
Красимир Спасов се трансформира в един от най-обичаните преподаватели в НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов “. Благодарение на него се раждат изключителни режисьорски генерации, които са основата на театъра в България в наши дни. Той е преподавател в академията, в театъра и в живота. Неговите истории, познания и опит живеят сред театралните стени.
През 2012 година получава премия на Съюза на артистите в България „ Икар “ за „ Цялостно творчество “, а през 2021 година трупата на Театър „ БЪЛГАРСКА АРМИЯ„ му присъжда премия „ Аскеер “ за „ Цялостен принос в театралното изкуство “. Носител е и на многочислени интернационалните награди.
Красимир Спасов е роден на 26 юли 1941 година във Варна. Завършва „ Режисура за трагичен спектакъл “ във ВИТИЗ (НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов “). Той се трансформира в един от най-значимите театрални режисьори в България. Неговата театрална хармония остава безконечна, даже през най-големите промени неговите визии не престават да са непоклатими и точно за това той се трансформира в извънредно значима фигура за българския спектакъл.
От 1985 година до през днешния ден името му е трайно обвързвано с спектакъл „ БЪЛГАРСКА АРМИЯ “. Тук той слага едни от най-важните си театрални спектакли. Постановките му „ Много звук за нищо “ и „ Колко е значимо да бъдеш сериозен “ не престават да събират многочислени фенове към този момент над 25 години. Други негови представления са „ Вкус на мед “ от Шийла Дилейни, „ Тартюф “ от Молиер, „ В полите на Витоша “ от П. К. Яворов, „ Албена “ от Йордан Йовков, „ Една нощ с теб “ от Майкъл Уелър, „ Любов, обич, обич “ от Майк Бартлет. Последната си режисура той слага точно е Театър „ БЪЛГАРСКА АРМИЯ “ – „ Мизантроп “ от Молиер.
Няма спектакъл в България, в който Красимир Спасов да не е поставял. През годините е осъществил над 100 постановки на пиеси от български, съветски, западноевропейски и американски създатели, сред които: „ Дон Жуан или любовта към геометрията “ от М. Фриш, „ Обърни се с яд обратно “ от Дж. Осбърн, „ Стъклената менажерия “ и „ Трамвай Желание “ от Т. Уилиямс, „ Заровеното дете “ и „ Истинският запад “ от С. Шепард, „ Американски бизон “ от Д. Мамет, „ Полет над кукувиче гнездо “ от К. Киси, „ Любовникът “ и „ Лека болежка “ от Х. Пинтър, „ Танго “ и „ Стриптийз “ от Сл. Мрожек, „ Двама на люлката “ от У. Гибсън, „ Мъртвешки танц “ от А. Стринберг, „ Хеда Габлер “ от Х. Ибсен, „ Антол “ от А.Шницлер, „ Престъпление и наказване “ по Достоевски, „ Последните “ и „ Васа Железнова “ от М. Горки, „ Вуйчо Ваньо “ и „ Чайка “ от А. П. Чехов, „ Нощта на трибадите “ от П. Енквист, „ Емиля Галоти “ от Г. Лесинг, „ Солунските съзаклятници “ от Г. Данаилов, „ Веселите Унидзорки “, „ Мяра за мяра “ и „ Много звук за нищо “ от У. Шекспир, „ Игра на любовта и случая “ от Пиер Мариво, „ Елизабет, кралицата девственицата “ в Театър „ БЪЛГАРСКА АРМИЯ “.
Неговият гений се разгръща и в киното, където прави дава забележителни кино лентата. За единият от тях, „ Забравете този случай “, получава премията на кинокритиката и премия за най-успешен дебют в киното на Националния кинофестивал през 1984 година Другият му филм е „ О, Господи къде си? “, като и двата са показани в чужбина.
Освен българската сцена, Спасов покорява и интернационалната. Неговите познания, възгледи и невъобразима обич към театъра доближават до Русия, Америка, Македония, Германия, Украйна, Латвия: Театър на Ленинския комсомол, Петербург, Русия – „ Краят остава за вас “ (1997) от Георги Данаилов; Театър „ Естудио “, Хавана, Куба – „ Сако от велур “ (1980) от Станислав Стратиев; Драматичен спектакъл Битоля, Македония – “Стъклената менажерия ”(1997); Битоля, Македония – „ Васа Железнова “ (1999) от М. Горки; 2001 година - Битоля, Македония – „ Развратникът “ (2001) от Е. Е. Шмит.
Красимир Спасов се трансформира в един от най-обичаните преподаватели в НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов “. Благодарение на него се раждат изключителни режисьорски генерации, които са основата на театъра в България в наши дни. Той е преподавател в академията, в театъра и в живота. Неговите истории, познания и опит живеят сред театралните стени.
През 2012 година получава премия на Съюза на артистите в България „ Икар “ за „ Цялостно творчество “, а през 2021 година трупата на Театър „ БЪЛГАРСКА АРМИЯ„ му присъжда премия „ Аскеер “ за „ Цялостен принос в театралното изкуство “. Носител е и на многочислени интернационалните награди.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ