Детето и чувството за отговорност
Отговорността допуска, че човек си дава сметка за своите дейности и последствията от тях. Отговорният човек може да се одобри за отговорен, в случай че авансово мечтаният резултат доста се е разминал с получения. Вижда в свое лице изпълнителят, който става причина за един или различен излаз на нещата, инициира измененията в персоналния си или професионален живот и може самоуверено да посрещне всичко това, което те ще провокират. Тези качества са в директна взаимозависимост от степента на развиване на самосъзнанието. При дребните деца то не е мощно развито. За тях е по-характерно да одобряват, че аргументите за всичко това, което им се случва или претърпяват идва някъде извън. Тогава, когато видят директния резултат от свое лично деяние, децата са изключително въодушевени. Могат да не престават да го вършат в продължение на доста време, без да се понижи удоволствието, което изпитват. Това е първата стъпка към осъзнаването на обстоятелството, че детето със своята интервенция трансформира нещата или ги основава. За същинска отговорност обаче му е нужна дарба да може да предвижда крайния резултат и следствията от него, т.е. би трябвало да знае след кое негово деяние се получава утвърждение, а след кое – не, и за какво – какви са аргументите то да бъде спряно, какви са заплахите и рисковете, които то крие. Така последователно детето схваща разпоредбите, нормите и границите, с които се постанова да се преценява. От тук се слагат основите на възприятието за отговорност.
Това възприятие ще предопредели значително отношението на детето към всичко, което в бъдеще ще прави в своя живот. Когато детето тръгне на учебно заведение, условията към неговата отговорност стават все по-големи. В тази възраст е хубаво то да има свои лични „ зони на отговорност “ , които са свързани с неговите движимости (дрехи, играчки, учебници и тетрадки), а за какво не и цялата стая или най-малко бюрото. То към този момент може да е отговорно за външния си тип, здраве и хигиена, да пази природата и движимостите на другите.
Не е желателно от детето да се изисква по-голяма отговорност, в сравнение с може да понесе. Като цяло, осъзнаване за цялостна персонална отговорност може да бъде реализирана във възрастта сред 18 и 25 години. Въпреки това, за някои персони и след тази възраст остава проблематично понасянето на отговорност, като това може да се трансформира в устойчива характерност, определяща надлежно държание.
От какво зависи сполучливото създаване на възприятие за отговорност? През какви стадии минава то и от какви условия бива повлияно? На тези въпроси е значимо да потърсим правилните отговори, тъй като от възприятието за отговорност зависи с каква подготвеност децата ни ще се включат в живота, до какъв брой ще са сполучливи, справящи се, ангажирани и смели в слагането на задачите пред тях.
Родителите поставят основите на това децата да изградят своя преценка за това кое е потребно, значимо, добре и хубаво да бъде правено и направено и кое не. Т.е образуването на отговорно отношение е в директна взаимозависимост от метода, по който родители и деца си споделят , от това каква е връзката сред тях. Онова, което вършат дружно и с помощта си един на различен, е главното средство или по- скоро метод да се реализира отговорност. Децата се приучават на работа посредством дилемите, които им слагат първоначално родителите, а след това и учителите. Важно изискване е тези задания да подхождат на равнището на развиване на децата и да бъдат достижими за осъществяване от тях. По този метод постигнатият триумф ще носи задоволство, ще предизвика и подтиква. Децата доста обичат да бъдат включени в взаимна активност със своите родители. Ето за какво всичко, което касае фамилията, е значимо за тях. Как и до каква степен ще им бъде разрешено да се включат, това е решение на родителите.
От тук следва да изведем още един важен фактор за образуване на отговорност у децата, а точно: стила на родителско отношение. Ако в дома царуват прекомерно непоколебим надзор, в комбиниране със забрани и ограничавания или тъкмо противоположното – „ всичко е разрешено “ и нищо не се отхвърля, то тогава не се получава нужния резултат. Не се получава, тъй като в единия случай самодейността на детето се потиска, неговата естествена спонтанност и блян към проучване, любознанието му се пречупват, а в другия случай израстват деца, които мъчно управляват своите пориви и не съумяват да отсрочат приемането на облекчаване на потребностите си. Всичко това ги прави несправящи се, елементарно губещи интерес и мъчно концентриращи вниманието си. Най- ефективен е разновидността на връзка сред родители и деца тогава, когато има ясни и точни правила, които са показани на детето, обяснени са му и са разисквани с него. Само когато детето види смисъла от въведените правила в фамилията, то ще се стреми да ги съблюдава, в противоположен случай ще бъде водено само от предпочитание да избегне някакво неприятно прекарване като наказване, порицание или ограничаване. Освен това е доста потребен образеца, който родителите дават на детето си. Децата са доста наблюдателни и сензитивни, те регистрират и най-малките несъответствия на това, което споделят мама и баща и това, което вършат. В началото тези несъответствия ще ги объркват, ще ги вкарват във вътрешен спор, само че в следствие ще станат модел на държание, а това е и първата крачка към неистина и бягство от отговорност.
Във образуването на възприятието за отговорност има няколко равнища, които подхождат на степента на преодоляване на активността от детето:
1. На първото равнище детето е в качеството на асистент на родителя. То се образова, отделя главните детайли и може да опише за това какъв резултат чака да получи.
2. На второ равнище детето се нуждае от увещание и надзор. Стимулиращо е, в случай че те се правят в спокойна атмосфера и търпеливо. Това е доста значимо равнище и изисква повече време, а за детето е обвързвано с превъзмогване на компликации и приемане на смяната.
3. На третото равнище детето може и има предпочитание да извършва активността независимо. Ако са били добре преминати предходните две равнища, то до това неизбежно сполучливо се доближава. В противоположен случай има незавършена работа и би трябвало да се върнем на нея.
Важно е да се означи, че има някои условия за постигането на възприятие за отговорност у децата:
– Самоуважение;
– Разумни ограничения;
– Продължителност и постепенност;
– Отчитане на възрастовите и самостоятелните, характерови особености на детето;
– Отчитане на персоналния му опит.
Много потребно е да бъдат оценени напъните, които детето поставя в това, което прави, и да бъде поощрявано. Ако бъдат спазени някои правила в общуването, те ще способстват с лекост и напълно естествено отговорността да премине в ръцете на детето.
– Не помагайте, в случай че детето не търси помощта ви. В устрема да се намесва, родителят дава обръщение на детето, че то не може да се оправи единствено. Това го прави нестабилно и стопира самодейността му.
– Потърсена ли е вашата помощ, то тогава безусловно намерете метод да я дадете, само че единствено толкоз, колкото е поискано от вас. Може би на детето му е нужно напълно малко и ще успее да продължи единствено.
– Постепенно, само че без демонстрация на подозрение, се оттегляйте от отговорността, която сте решили да прехвърлите на детето. Объркващо е, в случай че един път то носи отговорност, а в идващия миг някой различен се грижи вместо него.
– Не се опитвайте непременно да спестите отрицателните последствия от дейностите на детето, както и от неговото безучастие. Само по този метод то ще успее образно да разбере какво е да си виновен и ще стане по-съзнателно.
Инфо: https://psiholozi.com
