10 декара от тази култура носят 15 000 евро в Сърбия - но няма желаещи да я отглеждат
Отглеждането на хмел има столетни обичаи в Сърбия, като през годините хиляди декари от него са захранвали пивоварната индустрия на страната. Днес, обаче, производителите са малко, а вътрешното търсене е прекомерно едва. От експорт се печели добре, само че за тази цел са нужни вложения и тежка работа, написа онлайн изданието на Радио Б92.
Контекст : Само в Бачки Петровац е имало 200 хектара хмел, а във Войводина растението е заемало цели 1500 хектара в продължение на 250 години.
Без хмел няма по какъв начин да се направи същинска бира. Средният рандеман от увивното растение е към два тона от декар. Един кг коства сред 4 и 20 евро, според от това дали цветът се продава на шишарка или след обработка.
Проблемът е, че този бранш се глобализира, а с интернационалните пивовари идват и техните огромни задгранични снабдители.
Производството и продажбите на бира в България генерират над 350 милиона лв. доходи за бюджета
Пивоварната индустрия продължава да обезпечава работна претовареност за близо 25 000 души
Детайли : В момента в Бачки Петровац се гледат единствено 10 хектара хмел. " Приватизирайки локалните пивоварни, нашата страна не сложи изискването новите притежатели да купуват хмел от локални полета в производството, както изиска при трансформацията на собствеността на тютюневата индустрия. Ето за какво, с идването на задгранични преработватели, фермерите извадиха корените преди две или три десетилетия и се отхвърлиха от това растение, защото нямаха купувачи ", споделя един от локалните производители - Растислав Струхар.
Той изнася за Германия, Полша, Италия и Хърватия. Много дребни количества - мерят се в килограми, се купуват от локални крафт пивовари, само че Струхар е безапелационен, че това търсене не е задоволително, с цел да оправдае напъните.
Общият пазар на бира в България бележи спад, с едно изключение
Пред Money.bg приказва изпълнителният шеф на " Каменица " АД Владан Матич
А те не са дребни. " Това, което може би пречи на фермерите да се насочат към хмела, са огромните вложения, при започване на производството са нужни от 30 000 до 35 000 евро на хектар ", показва производителят. След това не са нужни чак толкоз доста пари, само че всяка година се ангажират доста ръчен труд и машинизация за развъждането на хмела.
Приходът обаче доближава 15 000 евро на хектар, а и Сърбия вкара подкрепяне за производителите.
В кои страни по света се употребява най-вече бира
Консумацията на бира е известна съвсем по целия свят, само че количеството варира доста според от местоположението
От друга страна : Сърбия, която не е в Европейски Съюз, съумява да резервира доста от промишленостите си посредством мощен вътрешен пазар - не за всички е елементарно да търсят разновидности за експорт. Поне за момента, обаче, огромните производители на бира в страната не са прекомерно въодушевени да стартират да търсят сръбска суровина. Така хмелът се оказва в обаян кръг.
Контекст : Само в Бачки Петровац е имало 200 хектара хмел, а във Войводина растението е заемало цели 1500 хектара в продължение на 250 години.
Без хмел няма по какъв начин да се направи същинска бира. Средният рандеман от увивното растение е към два тона от декар. Един кг коства сред 4 и 20 евро, според от това дали цветът се продава на шишарка или след обработка.
Проблемът е, че този бранш се глобализира, а с интернационалните пивовари идват и техните огромни задгранични снабдители.
Производството и продажбите на бира в България генерират над 350 милиона лв. доходи за бюджета
Пивоварната индустрия продължава да обезпечава работна претовареност за близо 25 000 души
Детайли : В момента в Бачки Петровац се гледат единствено 10 хектара хмел. " Приватизирайки локалните пивоварни, нашата страна не сложи изискването новите притежатели да купуват хмел от локални полета в производството, както изиска при трансформацията на собствеността на тютюневата индустрия. Ето за какво, с идването на задгранични преработватели, фермерите извадиха корените преди две или три десетилетия и се отхвърлиха от това растение, защото нямаха купувачи ", споделя един от локалните производители - Растислав Струхар.
Той изнася за Германия, Полша, Италия и Хърватия. Много дребни количества - мерят се в килограми, се купуват от локални крафт пивовари, само че Струхар е безапелационен, че това търсене не е задоволително, с цел да оправдае напъните.
Общият пазар на бира в България бележи спад, с едно изключение
Пред Money.bg приказва изпълнителният шеф на " Каменица " АД Владан Матич
А те не са дребни. " Това, което може би пречи на фермерите да се насочат към хмела, са огромните вложения, при започване на производството са нужни от 30 000 до 35 000 евро на хектар ", показва производителят. След това не са нужни чак толкоз доста пари, само че всяка година се ангажират доста ръчен труд и машинизация за развъждането на хмела.
Приходът обаче доближава 15 000 евро на хектар, а и Сърбия вкара подкрепяне за производителите.
В кои страни по света се употребява най-вече бира
Консумацията на бира е известна съвсем по целия свят, само че количеството варира доста според от местоположението
От друга страна : Сърбия, която не е в Европейски Съюз, съумява да резервира доста от промишленостите си посредством мощен вътрешен пазар - не за всички е елементарно да търсят разновидности за експорт. Поне за момента, обаче, огромните производители на бира в страната не са прекомерно въодушевени да стартират да търсят сръбска суровина. Така хмелът се оказва в обаян кръг.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ