Отец Александър Лашков е завършил Духовната семинария в Черепиш, Духовната

Отец Александър Лашков е приключил Духовната семинария в Черепиш, Духовната академия в София и Музикалната академия в Пловдив. Работил е като диригент и музикален възпитател, композира църковна музика, създател е на шест православни литургии. През 1992 година приема нравствен ранг, а от 1993-та е духовник в софийския храм „ Света Троица ”. В „ Пътят към храма “, книга първа (Изд. „ Нов човек “, 1999) са включени негови проповеди и беседи, множеството от които излъчени по радио „ Свободна Европа ” или изнесени в храма, където създателят служи. Споделяме посланието на отец Александър Лашков, писано в навечерието на Парламентарните избори през април 1997 година, което звучи по този начин настоящо и през днешния ден – 25 години по-късно.  

(„ Что есть истина? “. Христос и Пилат, 1890, Николай Николаевич Ге (1831-1894)

Христос и властолюбците

Който желае сред Вас да бъде властник, дано Ви бъде слуга; и който желае сред вас да бъде пръв, нека Ви бъде плебей. (Марк 10:43-44)

С тези думи се обръща Христос към Своите възпитаници, когато те възроптали срещу братята Яков и Йоан. На път за Йерусалим, където Спасителят отивал, с цел да отпразнува Своята последна Пасха, двамата братя се доближили до него и Го помолили да ги удостои с най-високата чест в Своето небесно царство, като им даде да седнат – единият отдясно, а другият отляво на престола на славата Му. Това намерено предпочитание за състезание провокирало ревността на другите възпитаници и те мощно възнегодували. Тогава Христос изрекъл горецитираните думи и разкрил нови взаимоотношения и нови показа за властта и шампионата в редиците на Своите почитатели и Своето царство: който желае да бъде пръв сред индивидите, би трябвало да е подготвен да им служи – искрено и жертвено.

Властолюбието е изключително мощна пристрастеност, може би най-силна от всички други. Родено от гордостта и подхранвано от алчността, то завладява напълно душата на индивида. Властолюбецът се опива от властта като от опиат. Възможността да се разпореждаш със орисите – а в тоталитарните режими и с живота на другите – и да се обогатяваш безгранично и без­контролно изпълва душата на властолюбеца с възприятие за великолепие и всемогъщество. Той става надменен и стартира да изпитва пренебрежение към другите, а ламтежът и алчността му надминават всевъзможни лимити. Такива хора изгубват възприятие за действителност и изцяло се самозабравят. „ Горко вам – обръща се към тях св. оракул Исайя, – които притурете къща към къща, които присъединявате равнища към равнища, така че за другите не остава място, като че ли единствено вие сте заселени на земята ” (Ис. 5:8). Повече характерности надали са нужни; всички ние добре познаваме тези хора, защото те се разпореждаха и гавреха с нас цели 50 години, трансформирайки страната ни в „ котловина на смъртната сянка ” (Пс. 22:4) и в „ низост на запустението ” (Мат. 24:15).

В напълно друга светлина вижда Христос търсещите пър­венство. Той не осъжда този човешки блян, само че от тези, които желаят да поучават, да управляват и ръководят, изисква да трансфорат тази своя активност в служене на другите, да я подчинят не на своите ползи, а на ползите на общест­вото. Давайки Себе Си за образец, Христос ни припомня: „ Защо­то и Син Човечески не пристигна, с цел да Му служат, само че да послужи и даде душата Си откуп за мнозина ” (Марк 10:45).

В светлината на Христовото обучение високият държавен и публичен пост не е място и опция за обир и богатеене, а за безкористно и безрезервно служене на ближните, т.е. на обществото и отечеството. И колкото е по-високо това място в държавната подчиненост, толкоз по-високи са изисква­нията към този, който го заема. Той безусловно би трябвало да пожертва себе си за другите, тоест да се лиши от персонален живот, да не търси нищо за себе си и да се посвети напълно на тези, които управлява…

Намираме се пред съдбоносен избор – може би най-съдбовният в новата ни история.* (Парламентарните избори на 20 април 1997 година – Б.ред.) Преценявайки качествата на тези, които ще упълномощим да държат кормилото на държавния транспортен съд, дано наред с професионализма и уменията им да пожелаваме от тях и висок християнски морал. Защото както е правилно, че властта развращава всички безбожници, триж по-вярно е, че доста мъчно тя може да поквари откровено вярващия държав­ник, същинския християнин, който във всичките си мисли, решения и дейности се управлява от възвишения образец на Господа Иисуса Христа.

И дано Бог да благослови избора ни и да избави България! Амин.

12 април 1997 година

От: „ Пътят към храма “, Книга 1, Свещ. Александър Лашков, изд. „ Нов човек “, 1999 година
Източник: 
Картина: „ Что есть истина? “. Христос и Пилат, 1890, Николай Николаевич Ге (1831-1894), ru.wikipedia.org