Живот във форума
Отдавна виртуалното пространство се е трансформирало в място, където можем да съществуваме във втора, паралелна действителност. При някои хора даже тази действителност е съумяла да измести същинското другарство, само че в този момент ще си приказваме за онази част от Интернет пространството, в която съществуваме в една виртуална общественост, под друго име, с различен образ, може би и с друго, напълно друго от всекидневието си държание... там сме или такива, каквито сме, само че се опасяваме да покажем същинското си лице пред останалите, или играем някаква роля, или пък сме такива, каквито бихме желали да бъдем в действителността... Става дума за Интернет форумите. Нека надникнем какво се случва в тях и с какво ни притеглят те…
Неслучайно избрах това заглавие – тъй като това, което вършим там, е точно да живеем втори живот. Там - във форума, можем да мечтаем, да споделяме, да се оплакваме, да потърсим помощ, да срещнем хора, сходни на нас, със сходни ползи, полезности, или проблеми. Там можем да открием другари и да си позволим да вършим неща, които не бихме посмели да правим в действителността.
Отношенията на съфорумците наподобяват всяка друга група, в която има водачи, изпъкващи измежду останалите членове, подкрепящи и балансиращи групата, както и съпротива – така наречен „ злобари ”. Понякога се разиграват „ кавги ”, раждат се другарства, които се придвижват и в действителния живот, случват се любови, има систематизиране на функциите, разделения сред членовете на подгрупички... от всичко по малко.
Моят форумен профил. Виртуалният свят ти дава опцията да бъдеш подобен, какъвто си поискаш - до момента в който в действителния си кръстен от родителите си и изглеждаш по този начин, както си се родил не по своя воля, то във форума имаш свободата да избереш името си, метода, по който да изглеждаш, въобще да си изградиш стремежи имидж – един тип да се премоделираш. Понякога можеш даже и самичък да не се познаеш, защото си показал черти от себе си, които даже не си подозирал, че съществуват. Защото нещо в действителността те е карало да ги потискаш. Във форума обаче се чувстваш свободен.
Свобода, анонимност, сигурност. Това са трите основни момента, присъщи за форумното Интернет пространство, които вършат присъединяване ни там по този начин примамливо. Анонимността ни подсигурява свободата и сигурността, защото можем да споделим това, което желаеме с останалите, да изразим свободно мнението си по даден въпрос, да кажем нещо, което считаме за значимо или ни тежи, да бъдем чути, без да бъдем забелязани. Гласът ни да отекне в съзнанието на други хора без последици. Без боязън, че ще бъдем отхвърлени, или подиграни. Без терзания по какъв начин ще ни гледат, тъй като не ни виждат. Скрити сме зад измисленото си име, образ и зад облика, който сами сме основали, само че никой не знае кой стои зад екрана, в действителност.
Отдушник на проблемите. Форумът е и мястото, където можем да изплачем болката си, да разкажем истории от живота си, които не сме споделяли с други, даже с най-близките си, там можем да изразим възприятията си, страховете си, да излеем всичката мъка, които сме събирали скрито в себе си, да потърсим съвет, помощ, или просто схващане и поддръжка. А най-често имаме потребност само да бъдем изслушани, да се освободим от вътрешното напрежение да таим нещата, които желаеме да опишем някъде и те да останат там – отвън нас. А шерването на общ проблем ни носи успокоението, че не сме единствени, че и други изминават същия път, изпитват същото като нас и посредством тях можем да си „ сверим часовника ” накъде вървим, или да преминем по-леко през обещано тестване в живота ни, получавайки опора от себеподобни. Това са конгреси за взаимопомощ и поддръжка. В тях постоянно вземат участие и експерти, които ви дават информация или насоки по какъв начин да преодолеете казуса си.
Принадлежност. Да принадлежим към група е естествена човешка нужда – въпреки всичко сме обществени същества и без значение в каква група участваме, значимото е да се усещаме нейни членове. Форумът ни дава опцията за такова онлайн участие, както и удобството да се включваме, когато имаме свободно време или предпочитание за това, от вкъщи или офиса си – или там, където се намираме. А в един мобилен свят сходно улеснение е от огромно значение.
Разговори по въпроси от социална значителност. Проследяването на настоящите събития, които са значими за обществото, е нещо, от което множеството хора се интересуват и част от тях биха желали да чуят мнението и на другите, да видят отгласа по дадена тематика, да обменят гледни точки. Форумът е място, на което това би могло да се случи бързо и елементарно – единствено с няколко кликвания. Тази опция ни дава чувството освен че следим събитията, само че че по един или различен метод участваме в тях.
Хоби и забавление. Ако имате характерно занимание или интерес, форумът е пространство за приемане и продан на информация, както и за диалог с хора, които споделят вашите влечения и имат какво да опишат за тях, без значение дали става дума за музика, кулинария, мода, спорт или развъждане на домашни любимци... водещ тук е ползата към дадена тематика и област, желанието ви да научите повече, или да визиите личните си познания, да се забавлявате и да прекарате прелестно времето, което сте отделили за себе си.
Нещата от живота. Интернет форумът може да е и просто метод за превъзмогване на скуката и да си отдъхнете от нормалните ежедневни отговорности. Вашето малко бягство от действителността, няколко часа, прекарани в приятни диалози по общи тематики, без изключително бездънен смисъл. Ей по този начин, за утеха. Понякога това е добър метод да се рестартираме и разтоварим от дълбоките си размишления, грижи, паники...
С времето участието в Интернет конгрес може да се трансформира в табиет – с включването на компютъра или сред изпълняването на няколко служебни задания, понякога поглеждате какво става „ там ”, кой се е появил, каква тематика е пуснал, какво е споделил... или какво са ви дали отговор на вас. И стига да не се е трансформирало според и да не пренебрегвате отговорностите си, поради форумните полемики, в това няма нищо неприятно. Защото прекомерното отнемане от виртуалното другарство, за сметка на действителното такова, е нещо, от което от ден на ден би трябвало да се пазим. Не бива да забравяме, че при действителния контакт обменът на информация е доста по-ефективен, защото единствено една дребна част от връзката се реализира посредством думите. Във виртуалния свят всичко останало се губи – образен контакт, жестове, интонация..., т. е. всичко човешко, което прави общуването толкоз богато и съдържателно. Не бива да забравяме, че колкото и близки да усещаме съфорумците си, в случай че не ги познаваме персонално, в реалност не знаем кой стои против нас, нито какво можем да чакаме от него. Затова, в случай че решим да пренесем виртуалното другарство в действителността, известна доза нерешителност няма да е непотребна, най-малко до момента в който не се уверим, че хората, с които сме разговаряли обстойно и нашироко, са такива, за каквито са се представяли и че можем да им се доверим.
А в случай че сме решили да сложим граници сред форумната ни принадлежност и действителните контакти, без да ги смесваме, можем умерено да стартираме деня си с чаша кафе и бърз обзор на новите полемики в обичания ни Интернет конгрес.
Неслучайно избрах това заглавие – тъй като това, което вършим там, е точно да живеем втори живот. Там - във форума, можем да мечтаем, да споделяме, да се оплакваме, да потърсим помощ, да срещнем хора, сходни на нас, със сходни ползи, полезности, или проблеми. Там можем да открием другари и да си позволим да вършим неща, които не бихме посмели да правим в действителността.
Отношенията на съфорумците наподобяват всяка друга група, в която има водачи, изпъкващи измежду останалите членове, подкрепящи и балансиращи групата, както и съпротива – така наречен „ злобари ”. Понякога се разиграват „ кавги ”, раждат се другарства, които се придвижват и в действителния живот, случват се любови, има систематизиране на функциите, разделения сред членовете на подгрупички... от всичко по малко.
Моят форумен профил. Виртуалният свят ти дава опцията да бъдеш подобен, какъвто си поискаш - до момента в който в действителния си кръстен от родителите си и изглеждаш по този начин, както си се родил не по своя воля, то във форума имаш свободата да избереш името си, метода, по който да изглеждаш, въобще да си изградиш стремежи имидж – един тип да се премоделираш. Понякога можеш даже и самичък да не се познаеш, защото си показал черти от себе си, които даже не си подозирал, че съществуват. Защото нещо в действителността те е карало да ги потискаш. Във форума обаче се чувстваш свободен.
Свобода, анонимност, сигурност. Това са трите основни момента, присъщи за форумното Интернет пространство, които вършат присъединяване ни там по този начин примамливо. Анонимността ни подсигурява свободата и сигурността, защото можем да споделим това, което желаеме с останалите, да изразим свободно мнението си по даден въпрос, да кажем нещо, което считаме за значимо или ни тежи, да бъдем чути, без да бъдем забелязани. Гласът ни да отекне в съзнанието на други хора без последици. Без боязън, че ще бъдем отхвърлени, или подиграни. Без терзания по какъв начин ще ни гледат, тъй като не ни виждат. Скрити сме зад измисленото си име, образ и зад облика, който сами сме основали, само че никой не знае кой стои зад екрана, в действителност.
Отдушник на проблемите. Форумът е и мястото, където можем да изплачем болката си, да разкажем истории от живота си, които не сме споделяли с други, даже с най-близките си, там можем да изразим възприятията си, страховете си, да излеем всичката мъка, които сме събирали скрито в себе си, да потърсим съвет, помощ, или просто схващане и поддръжка. А най-често имаме потребност само да бъдем изслушани, да се освободим от вътрешното напрежение да таим нещата, които желаеме да опишем някъде и те да останат там – отвън нас. А шерването на общ проблем ни носи успокоението, че не сме единствени, че и други изминават същия път, изпитват същото като нас и посредством тях можем да си „ сверим часовника ” накъде вървим, или да преминем по-леко през обещано тестване в живота ни, получавайки опора от себеподобни. Това са конгреси за взаимопомощ и поддръжка. В тях постоянно вземат участие и експерти, които ви дават информация или насоки по какъв начин да преодолеете казуса си.
Принадлежност. Да принадлежим към група е естествена човешка нужда – въпреки всичко сме обществени същества и без значение в каква група участваме, значимото е да се усещаме нейни членове. Форумът ни дава опцията за такова онлайн участие, както и удобството да се включваме, когато имаме свободно време или предпочитание за това, от вкъщи или офиса си – или там, където се намираме. А в един мобилен свят сходно улеснение е от огромно значение.
Разговори по въпроси от социална значителност. Проследяването на настоящите събития, които са значими за обществото, е нещо, от което множеството хора се интересуват и част от тях биха желали да чуят мнението и на другите, да видят отгласа по дадена тематика, да обменят гледни точки. Форумът е място, на което това би могло да се случи бързо и елементарно – единствено с няколко кликвания. Тази опция ни дава чувството освен че следим събитията, само че че по един или различен метод участваме в тях.
Хоби и забавление. Ако имате характерно занимание или интерес, форумът е пространство за приемане и продан на информация, както и за диалог с хора, които споделят вашите влечения и имат какво да опишат за тях, без значение дали става дума за музика, кулинария, мода, спорт или развъждане на домашни любимци... водещ тук е ползата към дадена тематика и област, желанието ви да научите повече, или да визиите личните си познания, да се забавлявате и да прекарате прелестно времето, което сте отделили за себе си.
Нещата от живота. Интернет форумът може да е и просто метод за превъзмогване на скуката и да си отдъхнете от нормалните ежедневни отговорности. Вашето малко бягство от действителността, няколко часа, прекарани в приятни диалози по общи тематики, без изключително бездънен смисъл. Ей по този начин, за утеха. Понякога това е добър метод да се рестартираме и разтоварим от дълбоките си размишления, грижи, паники...
С времето участието в Интернет конгрес може да се трансформира в табиет – с включването на компютъра или сред изпълняването на няколко служебни задания, понякога поглеждате какво става „ там ”, кой се е появил, каква тематика е пуснал, какво е споделил... или какво са ви дали отговор на вас. И стига да не се е трансформирало според и да не пренебрегвате отговорностите си, поради форумните полемики, в това няма нищо неприятно. Защото прекомерното отнемане от виртуалното другарство, за сметка на действителното такова, е нещо, от което от ден на ден би трябвало да се пазим. Не бива да забравяме, че при действителния контакт обменът на информация е доста по-ефективен, защото единствено една дребна част от връзката се реализира посредством думите. Във виртуалния свят всичко останало се губи – образен контакт, жестове, интонация..., т. е. всичко човешко, което прави общуването толкоз богато и съдържателно. Не бива да забравяме, че колкото и близки да усещаме съфорумците си, в случай че не ги познаваме персонално, в реалност не знаем кой стои против нас, нито какво можем да чакаме от него. Затова, в случай че решим да пренесем виртуалното другарство в действителността, известна доза нерешителност няма да е непотребна, най-малко до момента в който не се уверим, че хората, с които сме разговаряли обстойно и нашироко, са такива, за каквито са се представяли и че можем да им се доверим.
А в случай че сме решили да сложим граници сред форумната ни принадлежност и действителните контакти, без да ги смесваме, можем умерено да стартираме деня си с чаша кафе и бърз обзор на новите полемики в обичания ни Интернет конгрес.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ