Особености на японското образование: как се създават бъдещи работохолици
Отдавна сме привикнали с обстоятелството, че Япония е като че ли друга планета, със лични специфични обичаи и правила. Но какво да кажем за японското учебно заведение? Какво знаем за него, като се изключи че множеството аниме филми са отдадени на японското учебно заведение, а учебната униформа на девойките се е трансформирала в модел на японската мода?
Ето няколко дузини забавни обстоятелства за образованието в Страната на изгряващото слънце.
Детската градина в Япония е наложителна и нормално децата стартират да вървят там от 3 годишни. Още в детската градина японските деца учат основите на аритметиката и могат да четат хирагана и катакана (срични азбуки).
За да влязат в главно учебно заведение, всички деца би трябвало да устоят изпити. Тези, които не съумеят на приемните изпити, могат да отидат в подготвително учебно заведение и да опитат още веднъж идната година.
Образованието в началните и междинните учебни заведения е наложително и гратис. Образованието в гимназията и университетите е платено.
В началното учебно заведение домашни не се дават. Но в междинното учебно заведение и гимназията домашните работи са много обемни. Смята се, че японските гимназисти са най-натоварените хора в страната.
Всяко учебно заведение има своя неповторима униформа.
Веднага след влизането в учебното заведение има шкафчета за обувки.
Повечето учебни заведения имат строги правила по отношение на цвета на косата. За учениците е допустим единствено натурален цвят на косата.
В доста държавни и частни учебни заведения момчетата нямат право да носят дълги прически, позволена е единствено къса прическа.
Правилата за девойките включват: вървене без прически, козметика, лак за нокти и бижута (освен часовниците).
Учениците могат да носят чорапи единствено в бяло, черно или мрачно синьо. Ако ученикът е да вземем за пример с кафяви чорапи, в случай че опонира на учебните правила, те могат да бъдат иззети.
Типичният японски клас в учебно заведение се състои от 30-40 души.
Обикновено учениците остават в една и съща стая през цялата година, а учителите минават от клас в клас.
Учениците би трябвало да научат към 2500 знака, с цел да могат да четат и пишат на японски.
Японските деца би трябвало да се научат да четат и пишат по три разнообразни метода: верните японски знаци, японската версия на китайските знаци и латинската писменост.
Основните предмети в японските учебни заведения са математика, японски, обществени науки, занаяти, музика и физическо образование. Сега множеството съществени учебни заведения преподават и британски език. Учениците учат здравословния метод на живот, компютърните науки, музиката, изкуството, физическото образование и домашната стопанска система, както и обичайните изкуства – краснопис и хайку (вид стихотворение).
Училищата употребяват осведомителни технологии за възстановяване на образованието. Всички учебни заведения имат интернет.
Всички класове са разграничени на дребни групи. Тези групи правят разнообразни типове действия – да вземем за пример разчистване на класната стая, двора, залите и така нататък
Повечето учебни заведения предизвикват учениците да се причислят към един от двата клуба – състезателен клуб (футбол, кендо, бейзбол, джудо, тенис, лека атлетика, плуване, волейбол, ръгби) или културен клуб (калиграфия, математика, наука). Членовете на клуба се срещат след учебно заведение и прекарват времето дружно.
В японските учебни заведения няма чистачки. След като завършат часовете, учениците сами всекидневно почистват класните стаи, коридорите, мият тоалетни и подреждат зоната към учебното заведение.
В Япония децата вървят в начално учебно заведение 6 години, в приблизително – 3 години, в гимназия – също 3 години, а по-късно, в случай че желаят, отиват в университет за 4 години.
Учебната година в Япония стартира през април. Учениците учат в триместър: първият – от април до края на юли, вторият – от началото на септември доникъде на декември и третият – от януари доникъде на март. Така наречените летни ваканции в Япония траят единствено месец и половина (в взаимозависимост от училището) и се падат в най-горещия месец – август.
На учениците се дават домашни задания за летните и зимните празници. Обикновено по време на празниците множеството от свободното време учениците се занимават с домашните или вземат участие в учебни клубове.
Обикновено образователният ден продължава от 8:30 до 15:00 часа. Преди в Япония имало единствено един почивен ден, само че през 1992 година държавното управление направило промени и ги нараснало на два. В някои учебни заведения не съблюдават това предписание и организират часове и в събота.
В учебното заведение рядко има заместници. Ако учителят по някаква причина не е пристигнал, учениците учат независимо и се държат безшумно. От време на време различен преподавател може да ревизира класа.
Плуването е част от образователната стратегия. Много учебни заведения в Япония имат свои лични басейни, където децата се учат да плуват на минимално разстояние. Учениците, които не са съумели да се научат, би трябвало да създадат това през лятото.
Всяко учебно заведение има диетолог, който следи здравословното хранене на учениците и сформира менюто. На учениците не е разрешено да носят закуски в учебното заведение, от време на време даже медикаменти – като близалки за болки в гърлото, тъй като сладкишите се смятат за безполезна храна.
Учениците нямат право да употребяват мобилни телефони. Могат да ги употребяват на паркинга, преди или след входа на учебното заведение. Ако учителят забележи телефон по време на час, той сигурно ще го конфискува.
За да се премине на последващо равнище на обучение, би трябвало да се положат изпити. Също по този начин би трябвало да се поставят изпити в края на всеки триместър и в средата на първия и втория триместър.
В Япония няма учебен рейс. Учениците идват пеш, карат колело или употребяват публичен превоз. Учениците в началното учебно заведение вървят в дребни групи. По-големите може да карат кола.
Колкото по-добри са резултатите от приемния изпит в университета, толкоз по-голяма е вероятността да се получи поддръжка от огромна компания, която ще заплаща за образованието. В следствие студентът стартира работа в тази компания, а таксите за образование се приспадат от заплатата му.
В Токио и Йокохама е въведен вечерен час – 22:00 часа. Деца под 18 години след 22 часа нямат право да посещават кино и игралните автомати.
