Положителна тенденция: нито една от орбиталните мисии, изпратени към Марс през последните 20 години, не се е провалила
Отдавна са минали времената от повредата на задачата на НАСА “Марс Клаймит Орбитър ” през 1999 година, когато са комплицирани имперските мерни единици с метрични. След това американската галактическа организация се реформира и през 2001 година изпраща към Червената планета орбиталната роботизирана станция “Марс Одисей ”. Тя работи до ден сегашен.
Следващата орбитална задача е “Марс Експрес ” на ЕКА – изстреляна през 2003-та благодарение на съветска ракета “Союз ”, тя идва към Марс на Коледа същата година. След “Марс Одисей ”, “Марс Експрес ” е втората най-стара и към момента настояща роботизирана експедиция към Червената планета.
През 2005 година Щатите още веднъж реализират триумф – с “Марс Риконисънс Орбитър ”. Това е задачата с най-мощната камера в околомарсианска орбита, способна да разграничава даже дребни скали на марсианската повърхнина. “Марс Риконисънс Орбитър ” оказва незаменима помощ при подбирането тук-там за спускаемите експедиции, както и при издирването на останките от разрушили се такива.
През 2013 година НАСА изпраща “Мейвън ”, само че този път американците не се устремяват към Червената планета сами. Индийците също изстрелват своята “Марсианска орбитална задача ”. И двете експедиции съумяват, като Индия се трансформира в първата страна, изпратила безпроблемно уред към Марс от раз, без предишен опит.
Следващият стартов прозорец, който се открива през 2016 година, е доста забавен – тогава ЕКА и Русия изстрелват взаимната си задача “ЕкзоМарс – Трейс Газ Орбитър ”. На борда ѝ работи български уред – “Люлин-МО ”. Пристигането към Марс през октомври’16 е още веднъж безпроблемно.
И в този момент през 2021 година Китай и ОАЕ (с помощ от САЩ) се трансформират в най-новите страни, открили орбитално наличие към Червената планета.
Изводът е, че напредъкът в областта на компютърните технологии във връзка с софтуера, само че и на хардуера, към този момент дава своя плод. Провали на орбитални експедиции към този момент няма.
За страдание същото към момента не може да се каже за спускаемите задачи. Да, говорейки единствено и само за американските опити, статистиката е в интерес на НАСА и през последните 20 години станахме очевидци на сполучливите кацания на “Спирит ”, “Опортюнити ”, “Феникс ”, “Кюриосити ” и “ИнСайт ”.
Но през декември 2003 година английският уред “Бийгъл 2 ”, който е доставен на Червената планета като второстепенен товар към “Марс Експрес ”, не съумява да се свърже със Земята след кацането си. През 2016 година вторият европейски опит за кацане, на демонстратора “Скиапарели ”, също не се увенчава с мечтаното благоденствие, откакто моторите му се изключват по-рано от плануваното. “Скиапарели ” въпреки всичко изпраща от атмосферата на Марс скъпи научни данни, тъй че задачата може да се класифицира като “частичен неуспех ” или “частичен триумф ”.
И, несъмнено, дано не забравяме за трагичната загуба през 2011 година на възвръщаемата спускаема задача на Русия до луната Фобос – “Фобос-Грунт ”.
Истинските тествания през 2021 година занапред предстоят. На 18-ти февруари ще кацне американският марсоход “Пърсъвиърънс ”, а през май или юни следва спускането и на към момента неименувания китайски самоходен уред. Рисковете са доста огромни – “Пърсъвиърънс ” е най-тежката спускаема задача, изпратена в миналото към Марс, а що се касае до китайците – те в никакъв случай не са опитвали кацане на Червената планета.
През идващите дни и месеци ще разберем дали наклонността при спускаемите задачи ще се обърне. Стискаме палци!
Искате ли да имате навременен и бърз достъп до новините? Освен страницата на КОСМОС БГ във Facebook, присъединете се към канала на уеб страницата в Телеграм – линк тук. Разполагаме и с чат група, налична на този линк.
