Отдавна не съм препоръчвала книги в сайта си, а сега.

Отдавна не съм препоръчвала книги в уеб страницата си, а в този момент. за отплата, ще препоръчам цели три:). Това е, тъй като предлагам не книгите, а техния създател – Йеспер Юл, който е датски фамилен психотерапевт и автор на голям брой книги в региона на връзките родител-дете и развъждането на децата. Неговата най-известна книга е „ Компетентното дете “, за чиято известност свидетелства обстоятелството, че е преведена на 18 езика. Други две негови чудесни книги са „ Да бъдеш мъж и татко “ и „ Това съм аз! А ти кой си? “.

Макар препоръчаните книги ще бъдат най-интересни за хората, които се интересуват от тематиката за родителството, добре е да се знае, че тази тематика е нещо доста повече от това, което наподобява на пръв взор – общуването сред родители и деца. Това в действителност е тематиката за това по какъв начин можем да поддържаме връзка пълноценно с всички, в това число и със самите себе си. Не един път съм чувала от мои клиенти, че откакто са научили някакви нови техники за по-доброто другарство с децата си, са почнали да ги ползват и към своя сътрудник, и били изумени, че това имало напълно същия положителен резултат. Разбира се, че ще има – пълноценното другарство се основава на едни и същи правила! А децата ни, поради своята взаимозависимост и безусловна обич към нас, в най-голяма степен имат  способността да ни подбуден да стартираме да учим нещо ново и да се променяме.

Наистина, в комплицираното взаимодействие родител – дете не е ясно кой на кого е преподавател. Това, което е ясно, е, че децата подражават на това, което виждат, а не на това, което чуват. И колкото по-малка е разликата сред нашите думи и каузи, толкоз по-психически здрави деца можем да отгледаме. Ако съветваме децата да вършат нещо, което ние самите не прилагаме в живота си, те няма да ни послушат. Най-ценното завещание, което можем да им дадем, е нашият персонален образец и точно тук е огромната компликация. Част от нея е да можем да се отнасяме към себе си и своите потребности със същата степен на почитание и схващане, както към потребностите на детето ни. Защото вътре в нас също живее едно малко дете – нашето прочувствено тяло, което, сходно на външното ни дете, също има потребност някой да го види и да се погрижи за него. Да си родител значи да си родител най-малкото на две деца – на своето „ вътрешно дете “ и на външното си дете. Голямото предизвикателство е по какъв начин да съвместим техните потребности по метод, уважаващ и двете страни.

Именно в това отношение книгите на Йеспер Юл са изключително скъпи, тъй като съдържат упътвания по какъв начин да изградим здравословни граници сред нас и другите, сред нас и децата си.

„ Да бъдеш обичан е строго самостоятелно чувство при дребни и огромни, само че за всички важи едно – не се усещаме обичани, когато някой нарушава или не зачита персоналните ни граници. Ако това се случва неведнъж и жестоко, самоуважението ни се намалява, а с него и нашата дарба да действаме градивно. Не можем нито да се погрижим уместно за себе си, нито да подобрим контакта с индивида, който нарушава границите ни. Това важи както за децата, по този начин и за възрастните.

Нужно е време, с цел да опознаем персоналните си граници. Някои от тях усещаме интуитивно, само че за други разбираме чак след доста години, а ни би трябвало и време да се научим да ги показваме по понятен за другите метод.

Поредният житейски абсурд е, че осъзнаваме персоналните си граници едвам когато някой ги прекрачи. По същия метод разбираме за съществуването на нечии граници едвам откакто се сблъскаме с тях или несъзнателно ги нарушим…

Благодарение на децата, родителите имат скъпата опция да опознаят личните си граници и да ги трансформират по този начин, че да бъдат оптимално градивни и за двете страни. Същото се случва и в една сантиментална връзка сред двама възрастни. Единствената разлика сред възрастния сътрудник и детето е, че детето има доста по-малко опит. Във всеки случай са нужни десетина години, с цел да опознаем границите си.

Колкото по-добре познаваме границите си и колкото по-личен е методът, по който ги показваме, толкоз по-голямо е удовлетворението ни от общуването с другите хора – а също и тяхното задоволство от общуването с нас.

Всекидневното взаимоотношение сред родители и деца е изпълнено с толкоз мощна и ранима любов, че във взаимния развой на образование, наименуван фамилен живот, във всеки един миг някой рискува да наруши границите на другия. Чувството за виновност е минимум, а себеуважението най-голямо, когато възрастните поемат водещата роля и „ задават тона “. “

Йеспер Юл, „ Това съм аз! А ти кой си?, с.10

С признателност към Мира – една майка, която непрекъснато се учи от детето си! Именно от нея разбрах за книгите на този превъзходен създател, а цитатът нагоре също пристигна първо посредством нея!

Камелия

Инфо: http://espirited.com