Отдавна е известно, че философията - това е изкуството да

Отдавна е известно, че философията - това е изкуството да се понасят непознатите несгоди. Най-големият мъдрец, за който в миналото съм чувал, е една жена. Докарали я в лондонската болница с гангрена на крайници. Лекарят я прегледал незабавно. Той бил непосредствен човек.

- Трябва да се отреже кракът - споделил й той.

- Но не целият, нали?

- За страдание - целият - дал отговор лекарят.

- Няма ли различен излаз?

- Това е единственият късмет за избавление.

- Е, какво да се прави, добре най-малко, че не е главата - споделила дамата.

...
Философията по никакъв начин не е комплицирана просвета. Основното й предписание е: каквото и да ви сполети - е все празна работа, стига самичък да не й придавате значение. Лошото е единствено, че в девет от 10 случая това не ни се удава.

- Нищо не може да ми навреди - твърди Марк Аврелий - без единодушието на седящия в мен дявол.

Нещастието е в това, че на този наш дявол не постоянно може да се разчита. Много постоянно той не се оправя със своите отговорности.

- Ти отново не слушаш и аз ще ти дам да схванеш - заплашва бавачката четиригодишния нарушител.

- Няма да ми дадеш - възразява дребният непослушник, стиснал крепко с двете си ръце стола, - ето аз съм седиал.

Без подозрение неговият дявол твърдо е решил, че нещастието в лицето на бавачката няма да му аргументи зло. Но нещастието - уви! - се оказва по-силно от демона и палавникът се убеждава самичък в това.
Зъбът няма да ни боли, в случай че нашият дявол (или, казано иначе, мощната воля) се държи крепко за стола и твърди: това няма да го бъде! Но рано или късно демонът се предава и тогава ние вием от болежка. Идеята е ясна и на доктрина тя е превъзходна. Вие с наслада сте подготвени да я следвате. Внезапно вашата банка стопира заплащанията. Вие си казвате:

- Всъщност това няма значение.

Месарят и хлебарят обаче са на друго мнение и устройват в антрето ви скандал след скандал.
Пиете третостепенно вино, като си внушавате, че е отлежало шампанско. На другата заран черният дроб ви потвърждава противоположното.
Нашият дявол има положителни планове, само че не помни, че това напълно не е задоволително.

...
Ето още един от обичаните доводи на философията: нищо няма значение, тъй като най-вече след 100 години нас няма да ни има на тоя свят. А това, което в действителност ни е належащо, е философия, която би била в положение да ни поддържа, до момента в който сме живи. Никак не ме тревожи стогодишния ми юбилей; тревожи ме идното заплащане на сметките. Ако всички събирачи на подоходния налог, критици, инспектори от газовата компания и тям сходни се махнат и ме оставят на мира, самичък бих станал мъдрец. Аз съм подготвен да допускам, че всичко на тоя свят е празна работа, само че те не са подготвени. Заплашват ме, че ще пресечен газа и приказват за приканване в съда. Аз ги увещавам, че след 100 години всичко това ще ни бъде напълно безразлично, само че те дават отговор, че ставало дума не за идващото столетие, а за сметката за миналогодишния април. Не желаят и да чуят за моя дявол - той не ги интересува. Честно казано, малко ме радва, че след 100 години, както настояват философите, аз ще бъда мъртъв. Повече ме топли вярата, че те ще умрат. Освен това за 100 години някои неща могат да се трансформират за положително. Възможно е и да не пожелая да умра. Виж, в случай че зная, че ще умра на следващия ден, преди те да съумеят да изпълнят опасността си и да пресечен газа или водата, преди да ми връчат призовката, с която ме плашат, може би - не съм напълно сигурен - бих се радвал, че по този начин успешно съм ги изиграл. Жената на един нарушител отишла една вечер при него в пандиза и видяла, че яде печено сирене.

- Какво лековерие, Едуард, да ядеш вечер сирене - укорила го любещата брачна половинка. - Много добре знаеш, че това е нездравословно за теб. Утре целият ден ще се оплакваш от черния дроб.

- Хич няма да се сетя за такова нещо - прекъснал я Едуард, - не съм толкоз лековерен, както ти смяташ. Утре ще ме обесят, и то призори.

У Марк Аврелий има редове, които постоянно ме объркваха, преди да схвана в какво е работата. В записка под линия е казано, че смисълът им не е явен. Това го знаех и без бележката. Опитайте се да обясните защо става дума там! Възможно е тези редове да са цялостни със смисъл; допустимо е и нищо да не значат. Мнозинството откриватели се придържа към второто, а малцинството твърди, че в тях има смисъл, само че той надали в миналото ще бъде разгадан. Моето мнение е, че Марк Аврелий просто е претърпял един превъзходен ден. Върнал се е вкъщи доста удовлетворен от себе си, без самичък да знае за какво.

- Трябва още в този момент да запиша това - си е споделил той, - до момента в който го помня.

Струвало му се, че никой в никакъв случай не е казвал нещо по-забележително. Възможно е даже да е пролял няколко сълзи, размишлявайки за положителните си действия, и след това незабелязано да е задремал. На сутринта е не запомнил всичко, а написаното е останало по простъпка в книгата. Мисля, че това е единственото правдоподобно пояснение и то ме утешава.

...
Никой не може да бъде мъдрец когато и да е.
Философията ни учи по какъв начин да носим своя кръст, което множеството хора съумяват да правят и без нейната помощ. Марк Аврелий е бил император на Рим, а Диоген е живял като ерген и не е плащал за квартирата си. На мен ми е нужна философията на женения банков служител със седмична заплата от трийсет шилинга и на ратая, който устоя осемчленно семейство с не постоянно сигурното заплащане от дванайсет шилинга. Бедите на Марк Аврелий са били на първо място непознати беди.

Избрани фрагменти от „ Философията и демонът ", „ Празни мисли на един празен човек ", изд. Народна Култура
Илюстрация ~ Jerome K. Jerome (1859 -1927) by John Henry Amshewitz, quotehd.com