Късче човешки живот върху лист хартия ~ Аугуст СТРИНДБЕРГ
„ От земята си пристигнал, в земята ще идеш “. Любовта, трансформирала се в пепел и тленното, което си отива, с цел да остане единствено загатна ~ красиво с думите на шведския драматург и публицист.
(August Strindberg, 1875)
Един лист хартия
Замина и последният фургон, претрупан с мебелировка. Младият мъж с погребален креп на шапката си обиколи още един път стаите, с цел да се увери, че нищо не е не запомнил. Не, всичко е откарано, безусловно всичко. Той излезе във вестибюла, твърдо решен да не мисли повече за претърпяното. Но какво е това? На стената във вестибюла, до телефона, е забоден лист хартия, на който са записани всякакви неща: ту усърдно нанесени с мастило, ту повърхностно надраскани с черен или червен молив. Ето я историята, разиграла се през тези две бързо отлетели години – всичко, което искаше да не помни, – записана тук. Късче човешки живот върху лист хартия.
Дръпна го. Това бе елементарен лист от тетрадка, пожълтял от времето. Сложи го, върху една издаденост на кахлената печка в хола, наведе се над него и зачете. Най-отгоре бе написано нейното име: Алис, най-хубавото от всички имена, името на неговата избраница. И номерът: 15-11. Сякаш номер на псалм, закачен в църквата преди работа. По-нататък: банката. Това е неговата работа, основата на съществованието – свещеният труд, който му дава насъщ самун, покрив и брачна половинка. Но номерът е зачеркнат! Банката банкрутира. Доста трябваше да тегли, до момента в който си откри работа в друга.
И ето, стартира се. Цветарницата и файтонджията. Годежът, а в джоба си той има доста пари.
Следват: мебелната работилница, майсторът на тапети. Свива гнездото си. Бюрото за преместване: местят се.
Касата на операта – 50-50. Току-що са се оженили и в неделя вървят на опера. Седят безмълвни, очаровани от хубостта и хармонията в приказната страна оттатък рампата. Най-хубавите минути в живота им.
Следва мъжко име. Задраскано. Приятелят. Добра се до състояние в обществото, само че не съумя да го задържи. Непоправимо злополучие, което го принуди да замине далеко по белия свят. Колко преходно е всичко!
Ето че в живота на съпрузите нахлува нещо ново. Женски почерк е записал с молив: „ Госпожата “. Коя госпожа? А, дамата в необятно палто, с отзивчив, топъл взор. Винаги влиза доста безшумно и в никакъв случай не минава през хола, а отива в спалнята право по коридора.
Под нейното име проличава: лекар Л.
Роднините. Написано е „ мама “. Тъщата. Тя тактично се държеше настрани, с цел да не безпокои младите, а в този момент, когато я викат в сложна минута, незабавно откликва, зарадвана, че от нея имат потребност.
Редят се драсканиците с молив. Черни и червени. Наемната адвокатска фирма: прислужницата е напуснала, би трябвало да се откри друга. Аптеката. Да, облаците се сгъстяват! Млекопреработвателната плантация. Там поръчват пастьоризирано мляко.
Зарзаватчията, месарят и така нататък Домакинството се води по телефона: стопанката отсъствува. Всъщност тя е вкъщи, само че е прикована към постелята.
Няма сили да прочете това, което се ниже по-долу. Пред очите му тъмнее като на удавник, силещ се да прогледне през пластовете морска вода. На листа е записано: погребалното бюро. С това е казано всичко. Голям и дребен: имат се пред тип ковчезите. А в скоби: „ От земята си пристигнал, в земята ще идеш “. И нищо повече. В земята ще идеш, с това се свършва. Така и стана.
Той повдигна пожълтелия лист, притисна го към устните си и го пъхна в джоба, на сакото си. През тези минути той още веднъж изживя две години от своя живот.
Не излезе наведен от вкъщи: не, закрачи гордо, с високо вдигната глава: нали въпреки всичко му бе съдено да бъде най-малко за малко благополучен. А толкоз хора по света по този начин и в никакъв случай не се срещат с същинското благополучие.
Превод от шведски: Вера Ганчева
Изображение: August Strindberg, 1875, commons.wikimedia.org
