Св. преподобни отци, избити в манастира Св. Сава
От VІІ век покрайнините на Йерусалим непрекъснато се подлагали на набези от хищните сарацини. Те не щадели даже мирните монашески обители, въпреки в тях да живеели пустинници, които нямали никакви земни благосъстояния.
Веднъж във време на самото всенощно свещенодействие против Връбница в лаврата " Св. Сава " пристигнал слух, че варварите в огромно голям брой се готвят да атакуван обителите. Братята решили да не се отдръпват от лаврата, тъй като били предадени всецяло на Господа и приживе били умрели за света. Те не се бояли от гибел. Почнали още по-пламенно да се молят, готвейки се да преминат в по-добрия живот.
Действително, на Велики четвъртък сарацините с огромна мощ нападнали манастира и незабавно умъртвили няколко иноци. Другите пък те събрали в черква и почнали да ги разпитват къде са скрити манастирските съкровища: " Откупете себе си и църквата си четиристотин жълтици – казвали варварите на светите отци – другояче всички ще бъдете избити! "
- Не проливайте на вятъра кръвта ни – добродушно дали отговор иноците. – Толкова злато ние в никакъв случай не сме имали. Вземете простите ни облекла. Друго имущество у нас не ще намерите.
Варварите не повярвали на думите на иноците и посредством мъчения желали да узнаят от тях къде са скрити съкровищата им.
Имало в манастира пещера, в която в миналото се подвизавал св. Сава, създателят на лаврата. Вътре в нея те затворили всички иноци и пред входа на пещерата натрупали сухи клони и запалили огромен огън. Иноците се задушили от воня и пушек, а варварите продължавали да ги питат за скритите съкровища, само че в отговор чували единствено молебствия към Бога от задушаващите се братя.
Осемнадесет души умрели в пещерата; други били посечени с меч или по различен метод мъчени до гибел. Известни на Църквата са единствено имената на Йоан, Сергий и Патракий. Паметта на всички тези иноци се чества на 20 март.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Веднъж във време на самото всенощно свещенодействие против Връбница в лаврата " Св. Сава " пристигнал слух, че варварите в огромно голям брой се готвят да атакуван обителите. Братята решили да не се отдръпват от лаврата, тъй като били предадени всецяло на Господа и приживе били умрели за света. Те не се бояли от гибел. Почнали още по-пламенно да се молят, готвейки се да преминат в по-добрия живот.
Действително, на Велики четвъртък сарацините с огромна мощ нападнали манастира и незабавно умъртвили няколко иноци. Другите пък те събрали в черква и почнали да ги разпитват къде са скрити манастирските съкровища: " Откупете себе си и църквата си четиристотин жълтици – казвали варварите на светите отци – другояче всички ще бъдете избити! "
- Не проливайте на вятъра кръвта ни – добродушно дали отговор иноците. – Толкова злато ние в никакъв случай не сме имали. Вземете простите ни облекла. Друго имущество у нас не ще намерите.
Варварите не повярвали на думите на иноците и посредством мъчения желали да узнаят от тях къде са скрити съкровищата им.
Имало в манастира пещера, в която в миналото се подвизавал св. Сава, създателят на лаврата. Вътре в нея те затворили всички иноци и пред входа на пещерата натрупали сухи клони и запалили огромен огън. Иноците се задушили от воня и пушек, а варварите продължавали да ги питат за скритите съкровища, само че в отговор чували единствено молебствия към Бога от задушаващите се братя.
Осемнадесет души умрели в пещерата; други били посечени с меч или по различен метод мъчени до гибел. Известни на Църквата са единствено имената на Йоан, Сергий и Патракий. Паметта на всички тези иноци се чества на 20 март.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ