Как се е появил животът на Земята: Учени смятат, че са се доближили до отговора
От всички въпроси, на които науката се пробва да отговори, един от най-важните е въпросът по какъв начин се е зародил животът на Земята. В момента има три съществени теории, които изясняват това и въз основа на тези теории учените считат, че са се доближили до разгадаването на една от главните мистерии на нашата планета, написа Daily Mail.
Три съществени теории за произхода на живота на Земята:
Първата доктрина се назовава доктрина за първичния бульон и допуска, че химическите градивни детайли на живота са се образували в дребни резервоари на ранната Земя от съществени газове и метали;Втората доктрина, наречена доктрина за панспермията, допуска, че метеоритите са донесли живи микроби на Земята, които са се популяризирали по планетата;Трета доктрина се назовава доктрина за псевдопанспермията и допуска, че астероиди или комети са донесли главните градивни детайли на живота на Земята, а не самите живи същества. Тези молекули се откриват в ранните морета и дават начало на едноклетъчни организми.
Специалисти в региона на астробиологията и химията считат, че най-вероятното пояснение за появяването на живот на Земята е композиция от първата и третата доктрина.
Според Греъм Кукс от университета Пърдю, Съединени американски щати, молекулите на живота на Земята включват протеини и нуклеинови киселини (РНК и ДНК). Независимо дали тези молекули са основани на Земята или другаде, химичните реакции, които водят до тяхното формиране, ще бъдат едни и същи.
Кукс счита, че градивните детайли на живота биха могли да зародят вследствие на композиция от теорията за псевдопанспермията и теорията за първичния бульон. Метеоритите, съдържащи градивните детайли на живота, се блъснаха в отсрочените аминокиселини и други молекули в античните резервоари на Земята и по този метод основата за живота на планетата стартира да се образува под формата на протеини - най-малко това демонстрират лабораторните опити. Но дали е по този начин в реалност, няма цялостна сигурност.
В същото време Ясухиро Оба от Университета на Хокайдо, Япония, счита теорията за псевдопанспермията за по-вероятна, макар че признава нейните дефекти. Създаването на аминокиселини в лабораторни условия, които имитират ранната Земя, е едно нещо, споделя Оба, само че напълно друго е да се пораждат същински живи същества. Друг проблем е, че учените не знаят тъкмо каква е била действителната среда на ранната Земя.
Оба и сътрудниците му са разкрили, че главните органични молекули могат да се образуват в космоса. Тези молекули, наречени нуклеозоми, се комбинират с фосфати и захари, с цел да образуват нуклеотиди, от които е построена ДНК, тъй че те са надалеч от същински живи същества. Те обаче са нужни за живота.
Според Об, процесите, които са основани в лабораторията, могат да доведат до образуването на молекулярни прародители на живота и това усъвършенства разбирането на ранните стадии на химическата еволюция в космоса.
Учените също са разкрили, че аминокиселините могат да се образуват в изискванията на космоса, само че е мъчно да се каже сигурно, че теорията за псевдопанспермията изяснява по-добре появяването на живота на Земята, в сравнение с теорията за първичния бульон. Оба обаче не изключва опцията за композиция от тези теории.
Що се отнася до теорията за панспермията, тя е доста по-проста от другите две теории и с нейна помощ най-лесно може да се изясни появяването на живота на Земята. Според японския атробиолог Юко Кавагуши, съгласно тази доктрина астероид (или метеорити) се е откъснал от някаква планета, прелетял е през космоса и е кацнал на Земята. Учените към този момент са открили, че преместването на бактерии през космоса е допустимо по подобен метод, че те да оцелеят 2-8 години. В същото време такива бактерии могат да останат непокътнати. Но от кое място тъкмо в този случай са пристигнали тези микроби към момента не е ясно.
Учените са съгласни, че градивните детайли на живота са съществували на Земята преди да се появи самият живот. И тези съставни елементи са пристигнали на Земята от космоса или към този момент са съществували на Земята. Бъдещите огромни проучвания на произхода на живота на нашата планета би трябвало да дадат отговор на този въпрос, считат откривателите.
Превод: GlasNews.bg
Три съществени теории за произхода на живота на Земята:
Първата доктрина се назовава доктрина за първичния бульон и допуска, че химическите градивни детайли на живота са се образували в дребни резервоари на ранната Земя от съществени газове и метали;Втората доктрина, наречена доктрина за панспермията, допуска, че метеоритите са донесли живи микроби на Земята, които са се популяризирали по планетата;Трета доктрина се назовава доктрина за псевдопанспермията и допуска, че астероиди или комети са донесли главните градивни детайли на живота на Земята, а не самите живи същества. Тези молекули се откриват в ранните морета и дават начало на едноклетъчни организми.
Специалисти в региона на астробиологията и химията считат, че най-вероятното пояснение за появяването на живот на Земята е композиция от първата и третата доктрина.
Според Греъм Кукс от университета Пърдю, Съединени американски щати, молекулите на живота на Земята включват протеини и нуклеинови киселини (РНК и ДНК). Независимо дали тези молекули са основани на Земята или другаде, химичните реакции, които водят до тяхното формиране, ще бъдат едни и същи.
Кукс счита, че градивните детайли на живота биха могли да зародят вследствие на композиция от теорията за псевдопанспермията и теорията за първичния бульон. Метеоритите, съдържащи градивните детайли на живота, се блъснаха в отсрочените аминокиселини и други молекули в античните резервоари на Земята и по този метод основата за живота на планетата стартира да се образува под формата на протеини - най-малко това демонстрират лабораторните опити. Но дали е по този начин в реалност, няма цялостна сигурност.
В същото време Ясухиро Оба от Университета на Хокайдо, Япония, счита теорията за псевдопанспермията за по-вероятна, макар че признава нейните дефекти. Създаването на аминокиселини в лабораторни условия, които имитират ранната Земя, е едно нещо, споделя Оба, само че напълно друго е да се пораждат същински живи същества. Друг проблем е, че учените не знаят тъкмо каква е била действителната среда на ранната Земя.
Оба и сътрудниците му са разкрили, че главните органични молекули могат да се образуват в космоса. Тези молекули, наречени нуклеозоми, се комбинират с фосфати и захари, с цел да образуват нуклеотиди, от които е построена ДНК, тъй че те са надалеч от същински живи същества. Те обаче са нужни за живота.
Според Об, процесите, които са основани в лабораторията, могат да доведат до образуването на молекулярни прародители на живота и това усъвършенства разбирането на ранните стадии на химическата еволюция в космоса.
Учените също са разкрили, че аминокиселините могат да се образуват в изискванията на космоса, само че е мъчно да се каже сигурно, че теорията за псевдопанспермията изяснява по-добре появяването на живота на Земята, в сравнение с теорията за първичния бульон. Оба обаче не изключва опцията за композиция от тези теории.
Що се отнася до теорията за панспермията, тя е доста по-проста от другите две теории и с нейна помощ най-лесно може да се изясни появяването на живота на Земята. Според японския атробиолог Юко Кавагуши, съгласно тази доктрина астероид (или метеорити) се е откъснал от някаква планета, прелетял е през космоса и е кацнал на Земята. Учените към този момент са открили, че преместването на бактерии през космоса е допустимо по подобен метод, че те да оцелеят 2-8 години. В същото време такива бактерии могат да останат непокътнати. Но от кое място тъкмо в този случай са пристигнали тези микроби към момента не е ясно.
Учените са съгласни, че градивните детайли на живота са съществували на Земята преди да се появи самият живот. И тези съставни елементи са пристигнали на Земята от космоса или към този момент са съществували на Земята. Бъдещите огромни проучвания на произхода на живота на нашата планета би трябвало да дадат отговор на този въпрос, считат откривателите.
Превод: GlasNews.bg
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ