Космическата 2018 година: какво да очакваме?
От всички “празнични публикации ”, прогнозата за идната година провокира максимален читателски интерес. Това е предстоящо, защото всеки желае да знае какво ще се случи следващата година. Затова в този момент взех решение да стартира с нея, а обзорите на изминаващата 2017-та да оставя за по-късно, защото месец декември ще е извънредно забавен и може да има значими събития даже по празниците.
От друга страна аз съм неприятен прогностик. А и множеството галактически анализатори са неприятни прогностици. Причината по тази причина е, че нужното изискване, с цел да се изпълнят предстоящите галактически планове, е “ако всичко мине по проект ” – израз, който от време на време дублирам до погнуса. Но за множеството организации и частни галактически компании нещата рядко минават по проект – някои се сблъскват с механически усложнения и отлагания, а други – даже с по-сериозни спънки.
Един от въпросите, които всяка година си задаваме по това време, е: “Дали през идната година ще сме очевидци на пилотиран полет, извършен от частна галактическа компания? ” Тази дъвка я дъвчем непрестанно, а развиване в позитивна посока към момента не сме видели. Замислете се единствено – СпейсЕкс изстреля за пръв път сполучливо първата версия на “Фолкън 9 ” през 2010 година, а от 2012 насам корабите “Драгън ” доставят потребен товар до “Международната галактическа станция ” и назад. Ракетата “Атлас 5 ” лети от по-дълго време, а тя ще изстрелва галактическите кораби “Старлайнър ” на Боинг. СпейсЕкс и Боинг са двете компании, на които се разпореждат най-вече очаквания за пилотирани полети и след толкоз години е обикновено да се питаме: какъв брой още ще чакаме?
Но виновността за забавянията в комерсиалната пилотирана стратегия лежи не в Илон Мъск, нито в управлението на Боинг, а в самата НАСА, която до този миг остава главен искащ да купува места на новите галактически кораби. Както СпейсЕкс, по този начин и Боинг чакат първите безпилотни тествания на новите кораби да стартират по някое време през 2018 година, а през втората половина на годината да стартират и пилотираните. Имам известни подозрения, че това може да се случи и допускам, че първите пилотирани стартове ще бъдат изместени по-нататък за 2019 година, каквито са и упованията измежду галактическата общественост. И двете компании не престават да се мъчат да удовлетворят суровите условия на НАСА – организация, която е жертва на свръхбюрократична просвета, зародила в условия на две тежки произшествия на галактически совалки, довели до неприятна гласност. Колебливата и плашлива НАСА се чуди с какво още да натовари частниците, заели се с нелеката задача да транспортират екипаж и има настройки, че организацията ще изиска по време на първите безпилотни проби на новите кораби да бъдат направени инспекции в орбита. Важно условие, което превозвачите би трябвало да изпълнят, е да обезпечат отбрана на корабите при положение на конфликт с галактически парчета – само че това може да докара до в допълнение утежняване на “Драгън 2 ” и “Старлайнер ”. При всички положения нещата се развиват извънредно тромаво. През 2018-та година ще следим с огромен интерес до каква степен ще стигнат Боинг и СпейсЕкс и дали въобще ще има значително развиване.
Тези две компании не са единствените с упоритости за пилотирани галактически задачи и нищо чудно да бъдат изпреварени от частниците, искащи да развият галактически туризъм – като Блу Ориджин и Върджин Галактик. През 2017-та година двете компании се развиха по друг метод. Блу Ориджин беше колосално отчаяние, тъй като компанията не организира безусловно никакви полети. През 2016-та година бяха осъществени значими тествания на суборбиталната ракета “Ню Шепърд ” и галактическата капсула, само че последният полет до този миг си остава през октомври 2016-та. Имаше настройки тази година Блу Ориджин да продължи да изстрелва ракетата и в един миг да прати хора. Нищо сходно не се случи. Пълно мъртвило, до момента в който компанията се преориентира към тестванията на моторите на новата си тежкотоварна ракета “Ню Глен ”, която се чака да почне да лети през 2020 година. Това докара до подозрения, че суборбиталният бизнес фактически е приоритет за Блу Ориджин. При всички положения Блу Ориджин ни разочароваха прекалено много през тази година и не знам какво Безос е възнамерявал за 2018-та. Очакваме да забележим дали компанията ще живне тогава и дали ще има полети.
Приятната изненада тази година беше Върджин Галактик, които възобновиха полетите на кораба “СпейсШипТу ”. Бяха извършени голям брой планиращи тествания в пилотиран режим … и това продължи до месец август. След това – нищо. Ричард Брансън обещаваше галактически полети до края на 2017-та, само че е видно, че това е нереалистично. Очакваше се тая есен да има по един изпитателен полет на всеки три седмици. Все още нищо. Не е изключено да ни изненадат прелестно през декември. Ще забележим. Има настройки, че да няколко седмици Върджин Галактик ще стартират ракетни полети и в един миг човек ще доближи космоса. Дано…
Дотук с пилотираните упования. Преминавам към идната област – тази на профилираните дребни ракети за извеждане на дребни спътници. 2017-та беше извънредно забавна, защото бяха извършени дебютните полети на ракетите на фирмите Вектор и Рокет Лаб. През 2018-та година чакаме да забележим какво ще е по-нататъшното развиване на тези компании, както и дебюта на Върджин Орбит – дъщерна компания на Върджин Галактик, която също създава дребни ракети. Преди броени седмици беше показана първата създадена ракета на Върджин, подготвена за тестов полет. Дано през 2018-та година работата на компанията потръгне.
В региона на междупланетните полети: чакаме още една забавна година за “Джуно ” и проучването на Юпитер. През 2018-та година “ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър ”, взаимна задача сред Европа и Русия за проучването на Марс, би трябвало да завърши с корекциите на орбитата и да стартира главната си научна активност. През лятото чакаме японската задача “Хаябуса ” и американската “Озирис-Рекс ” да доближат до крайните си цели: надлежно метеоритите Рюгу и Бену – тъй че предстоят горещи и натоварени със събития летни месеци.
След траяло две години отсрочване, през май 2018 година към Марс би трябвало да излети спускаемият уред “ИнСайт ”. Ако всичко мине наред, в края на ноември 2018-та той ще кацне на марсианската повърхнина в региона на Elysium Planitia. “ИнСайт ” ще учи вътрешната конструкция на Червената планета. Това е стационарен уред, не е снабден с марсоход.
Дай Боже, след толкоз доста отлагания, през 2018 година да забележим и изстрелването на “БепиКоломбо ” – взаимна задача сред Япония и Европейската галактическа организация (ЕКА), която ще пътува към Меркурий. Пристигането към планетата е планувано за 2025 година.
Относно проучванията на Луната: 2017-та беше разочароваща година. Нито един от конкуриращите се частни екипи не съумя да доближи до Луната и всички планове претърпяха отлагания. Китай също не изпрати задача до Луната заради повреда на тежкотоварна ракета. 2018-та година може да е по-интересна и нека да е по-успешна. Гугъл Lunar XPRize удължи крайния период – в този момент частните компании ще би трябвало да изстрелят своите задачи до края на март 2018-та година. Не е ясно дали това ще стане, още повече че някои от екипите разчитат на ракети, които към момента не са създадени – примерно Муун Експрес разчита на ракетата “Електрон ” на Рокет Лаб, която през 2017-та хвърча единствено на един пробен полет и още един тест е плануван за този месец. Въпросът “ще забележим ли частна задача до Луната следващата година ” продължава да е все по този начин настоящ, както и в края на 2017-та.
До четири месеца Индия възнамерява да се завърне на Луната – чакаме изстрелването на задачата “Чандраян 2 ”, която ще се състои от орбитален, спускаем уред и луноход. До този миг меки кацания на Луната са правили единствено Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики през 60-те и 70-те години на предишния век, както и Китай през 2013 година. Ще забележим дали Индия ще се трансформира в четвъртата страна, постигнала меко кацане на лунната повърхнина. Дано страната успее!
Китай към момента се възвръща след непредвидената и разочароваща повреда на тежкотоварната ракета, заради която наподобява, че възвръщаемата задача до Луната се отсрочва за 2019-та. Не е изключено обаче следващата година страната да стартира подготовка за кацане на противоположната страна на естествения ни сателит. Първо ще бъде изстрелян информационен сателит за тази цел, който би трябвало да се насочи оттатък лунната орбита и чак тогава ще бъде пратен спускаем уред.
Догодина СпейсЕкс би трябвало да изстреля (най-после!) своята тежкотоварна ракета “Фолкън Хеви ” за пръв път, която някой ден би могла да се употребява за пилотирани облитания на Луната.
Ако има една област, която несъмнено ще продължи да се развива, това е региона на дребните спътници. Предстои да забележим по какъв начин България ще се нарежда в тази област. През февруари 2018 година на борда на галактическия транспортен съд “Драгън ” се чака да лети дребният сателит EnduroSat-1 от вида 1U CubeSat. До този миг България е имала едвам два изкуствени спътника в историята: “Интеркосмос 22 ”, прочут като “България 1300 ” (летял през 1981 година) и BulgariaSat-1, спътника на Булсатком. Ако задачата на EnduroSat-1 e сполучлива, това ще е третият български неестествен сателит в историята и първият аматьорски радиосателит. Изпълнителният шеф на EnduroSat е Райчо Райчев, който е в основата на просветителната самодейност Space Challenges.
Другото българско предприемаческо начинание, което беше инициирано през 2017 година, е Space Sling, което цели да тества технологии за станции с изкуствена гравитация. Очакваме по-нататъшно развиване на самодейността и през 2018-та година – евентуално технологиите ще бъдат в началото тествани с дребни спътници от вида CubeSat, само че към момента чакаме удостоверение за това.
Приложението на дребните спътници до този миг постоянно е било лимитирано, най-много до околоземна орбита. От дълги години се питаме дали CubeSat-ите ще намерят и приложение в междупланетната космонавтика Отговор на този въпрос може да има през идната 2018-та година, защото когато задача “ИнСайт ” излети към Марс през месец май, с нея като второстепенен потребен товар ще се насочат и два дребни спътника от вида 6-U CubeSat – те се споделят MarCo (Mars Cube One). Очаква се спътниците MarCo да предават информация от кацащия “ИнСайт ” към Земята. Това ще е първото внедряване на CubeSat-и в междупланетните проучвания.
Относно космодрумите: по последна информация Русия ще стартира да строи стартова площадка на космодрума Восточний за ракетата “Ангара ” през 2018-та година. Очаква се да бъдат вложени 40 милиарда рубли за тази цел, а първите полети се обрисуват да са през 2021 година. Междувременно в Съединени американски щати се чака 2018-та да е годината, в която ще почнат действия на космодрума Спейспорт Америка. До края на декември Върджин Галактик ще реалокира на космодрума към 30 служащия, а следващата година – още 85. Дано жителите на Ню Мексико, с чиито финанси е издигнат космодрумът, останат удовлетворени – Върджин Галактик постоянно поддържат оптимистичен звук, даже и когато споделят “следващата година почваме работа ”. Дано в края на тази година за финален път чуем израза “следващата година ” и 2018-та да е в действителност решаващата година!
Вместо умозаключение: чака ни една много вълнуваща 2018-та година, наситена с повече събития в съпоставяне със сегашната. През 2017-та бяхме очевидци на любопитно развиване на частната галактическа промишленост и възвращаемостта на ракетната технология, само че въпреки това беше относително постна година откъм междупланетни задачи. През 2018-та ще има повече развиване в областта на междупланетната космонавтика, до момента в който частната промишленост, най-много в региона на дребните ракети и спътници, ще продължи своя постоянен растеж, почнал още от края на предишното десетилетие и продължаващ до ден сегашен.
