Легенди за мистериозни бели създания от горите на Западна Вирджиния
От времето на индианците, жителите на Западна Вирджиния (САЩ) от време на време срещат в локалните гори странни същества, които даже нямат особено име.Те се наричали или просто бели същества, или бели вълци, а по-късно и бели кучета.Чероките ги свързват с доста антична легенда за Белия вълк – мистериозно и голямо творение, надарено с огромна мощ. Външно, това създание им се явявало под формата на доста огромен вълк, който бил доста по-силен от елементарен вълк.По създание, това бил предвестител на гибелта. Ако индианец види голям бял вълк, безмълвно вървящ сред дърветата, това означавало бърза гибел за него или на един от роднините му.
Но, странни огромни бели вълци или кучета се виждали от европейските заселници, за които индианските легенди не били по-опасни от приказката за Червената шапчица.Понякога хората се сблъсквали със създание, по-скоро като дива котка, в сравнение с като вълк или куче, само че с необикновен снежнобял цвят и големи размери. Разказвало се, че белите същества могат да одобряват формата на всеки звяр.В книгата си “Чудовища от Западна Вирджиния ”, писателката Розмари Елън Гайли ги разказва по следния метод:
“Те са покрити с дълга и рошава снежнобяла или съвсем бяла четина. Имат големи челюсти с огромни зъби. Понякога те се движат на два крайници, а не на четири. А от време на време имат доста повече крайници от четири.Техните плашещи крясъци звучат като писъци на жена (може би тук някой е чул виковете на лисица). Те са кръвожадни и в случай че те видят, могат да те нападат без благосклонност. Но, те не предизвикват физическа щета, макар че хората могат да усетят, че зъбите им пронизват плътта им. Веднага след нападението, хората не виждат рани и никаква кръв, или даже драскотини.Тези животни обаче могат фактически да убиват други животни. Те раздират труповете им, прегризват гърлата им, пият кръвта им и си потеглят, оставяйки на мястото след себе си обезкървен мъртвец (любопитна аналогия с Чупакабра). ”Понякога тези бели мистични същества се назовават Бели дяволи и се разказват, че имат пронизващи червени очи, дълги нокти и вървят съвършено изправени на две лапи, като човек.Легенди описват, че те се виждат в гробища и са свързани с появяването на нов гроб.Често, съгласно очевидци, тези същества тичат и се движат с невероятна скорост, като че ли могат да се телепортират от едно място на друго.В уебсайтът Cryptoville, отдаден на криптоидите, като Йети или Неси, има тази история:„ Дълго време жителите на дребна общественост в Западна Вирджиния, виждали и обсъждали тези същества. Аз персонално разговарях с няколко очевидци.Един прочут ми сподели, че това е двуного творение, само че доста по-високо от човек, което бяга толкоз бързо, че никое друго живо създание не може да го настигне.Видял това създание, когато той и негов другар карали мотоциклети по пътя около железопътната линия. Те били на 15-16 години. Изведнъж видяли някакво четирикрако създание, което минавало през релсите.То вървяло изправено на двата си задни крайници, а по-късно паднало напред, стъпило на четирите си крайника и с огромна скорост избягало зад хълма.Тийнейджърите били толкоз уплашени и шокирани от това, което видели, че незабавно се прибрали и прекарали цяла вечер будни от боязън.Смятам, че свидетелството на този човек е 100 % истина. Той и приятелят му не са единствените, които са виждали тези същества толкоз близо.Когато се събрала група и почнали да претърсват мястото за незнайното творение, бързо разкрили локално скрито общество на сатанисти, които имали заслон в насаме място отвън града и където провеждали своите странни обреди. ”
В книгата “Белите създания на Западна Вирджиния – странни бели чудовища ” (White Things – West Virginia’s Weird White Monsters), създателят Кърт Маккой (Kurt McCoy) също помества страшна история. “Някакъв ловджия, отишъл в горите в западната част на страната с група другари и, когато вървяли по остаряла пътека, внезапно видели начело огромно, рошаво бяло животно, което приличало на куче. И това куче се втурнало в тяхната посока със трогателен зов.Хората се разбягали в разнообразни направления, а кучето последвало един от ловците и се хвърлило върху него. Друг ловджия се завтекъл на помощ и почнал да стреля по създанието с револвера си. Съществото го блъснало със мощ, с цел да избяга, скимтейки.Ловецът, който бил атакуван от това необичайно куче, лежал на земята със стонове на болежка и обезверени крясъци: “Той ме осакати! Измъкна ми червата! “.Но, когато ловецът почнал да се оглежда, нямало даже драскотина! Този шокиран човек уверявал, че кучето в действителност го е захапало и „ разкъсвало червата му “.В същото време, всички разбирали, че в случай че това създание е забелязано от всички в тяхната група, това несъмнено не е илюзия. И всички видяли по какъв начин атакува нещастника, преди да бъде прогонено. Освен това, трябвало да има най-малко една диря от захапване по кожата. Но, следи от нападението нямало! ”
Друг необикновен случай е записан през 1929 година. Миньорът, Франк Козул, се прибирал и вървял вечерта през гората, наоколо до град Феърмонт.Когато минавал напряко през гъсталака, той ненадейно се натъкнал на цяла група бели кучета. Те били доста огромни същества, с пухкава доста чиста бяла четина и огромна глава с огромни челюсти.Почти незабавно откакто Франк пристъпил към тях, тези същества се нахвърлили върху него и почнали да го хапят, да захапват ръцете и краката му със зъби, като че ли възнамерявали да го изядат жив.Но … зъбите им не оставяли никакви следи по кожата на мъжа, като че ли кучетата били безплътни призраци. По същия метод, той не предизвикал никакви вреди на кучетата, когато се опитал да ги отблъсне. Ръцете му минавали през телата им като през мъгла. Съществата не са издали нито един тон по време на цялата битка.В последна сметка, индивидът съумял да избяга от обкръжението на кучетата и да се отдръпна към дърветата, след което избягал у дома.Днес, истории за необикновени бели създания към момента идват от Западна Вирджиния, само че в този момент това създание се разказва по-често не като бяло куче, нито като вълк, а като бял Йети с рога на главата.
Hidden truth
Но, странни огромни бели вълци или кучета се виждали от европейските заселници, за които индианските легенди не били по-опасни от приказката за Червената шапчица.Понякога хората се сблъсквали със създание, по-скоро като дива котка, в сравнение с като вълк или куче, само че с необикновен снежнобял цвят и големи размери. Разказвало се, че белите същества могат да одобряват формата на всеки звяр.В книгата си “Чудовища от Западна Вирджиния ”, писателката Розмари Елън Гайли ги разказва по следния метод:
“Те са покрити с дълга и рошава снежнобяла или съвсем бяла четина. Имат големи челюсти с огромни зъби. Понякога те се движат на два крайници, а не на четири. А от време на време имат доста повече крайници от четири.Техните плашещи крясъци звучат като писъци на жена (може би тук някой е чул виковете на лисица). Те са кръвожадни и в случай че те видят, могат да те нападат без благосклонност. Но, те не предизвикват физическа щета, макар че хората могат да усетят, че зъбите им пронизват плътта им. Веднага след нападението, хората не виждат рани и никаква кръв, или даже драскотини.Тези животни обаче могат фактически да убиват други животни. Те раздират труповете им, прегризват гърлата им, пият кръвта им и си потеглят, оставяйки на мястото след себе си обезкървен мъртвец (любопитна аналогия с Чупакабра). ”Понякога тези бели мистични същества се назовават Бели дяволи и се разказват, че имат пронизващи червени очи, дълги нокти и вървят съвършено изправени на две лапи, като човек.Легенди описват, че те се виждат в гробища и са свързани с появяването на нов гроб.Често, съгласно очевидци, тези същества тичат и се движат с невероятна скорост, като че ли могат да се телепортират от едно място на друго.В уебсайтът Cryptoville, отдаден на криптоидите, като Йети или Неси, има тази история:„ Дълго време жителите на дребна общественост в Западна Вирджиния, виждали и обсъждали тези същества. Аз персонално разговарях с няколко очевидци.Един прочут ми сподели, че това е двуного творение, само че доста по-високо от човек, което бяга толкоз бързо, че никое друго живо създание не може да го настигне.Видял това създание, когато той и негов другар карали мотоциклети по пътя около железопътната линия. Те били на 15-16 години. Изведнъж видяли някакво четирикрако създание, което минавало през релсите.То вървяло изправено на двата си задни крайници, а по-късно паднало напред, стъпило на четирите си крайника и с огромна скорост избягало зад хълма.Тийнейджърите били толкоз уплашени и шокирани от това, което видели, че незабавно се прибрали и прекарали цяла вечер будни от боязън.Смятам, че свидетелството на този човек е 100 % истина. Той и приятелят му не са единствените, които са виждали тези същества толкоз близо.Когато се събрала група и почнали да претърсват мястото за незнайното творение, бързо разкрили локално скрито общество на сатанисти, които имали заслон в насаме място отвън града и където провеждали своите странни обреди. ”
В книгата “Белите създания на Западна Вирджиния – странни бели чудовища ” (White Things – West Virginia’s Weird White Monsters), създателят Кърт Маккой (Kurt McCoy) също помества страшна история. “Някакъв ловджия, отишъл в горите в западната част на страната с група другари и, когато вървяли по остаряла пътека, внезапно видели начело огромно, рошаво бяло животно, което приличало на куче. И това куче се втурнало в тяхната посока със трогателен зов.Хората се разбягали в разнообразни направления, а кучето последвало един от ловците и се хвърлило върху него. Друг ловджия се завтекъл на помощ и почнал да стреля по създанието с револвера си. Съществото го блъснало със мощ, с цел да избяга, скимтейки.Ловецът, който бил атакуван от това необичайно куче, лежал на земята със стонове на болежка и обезверени крясъци: “Той ме осакати! Измъкна ми червата! “.Но, когато ловецът почнал да се оглежда, нямало даже драскотина! Този шокиран човек уверявал, че кучето в действителност го е захапало и „ разкъсвало червата му “.В същото време, всички разбирали, че в случай че това създание е забелязано от всички в тяхната група, това несъмнено не е илюзия. И всички видяли по какъв начин атакува нещастника, преди да бъде прогонено. Освен това, трябвало да има най-малко една диря от захапване по кожата. Но, следи от нападението нямало! ”
Друг необикновен случай е записан през 1929 година. Миньорът, Франк Козул, се прибирал и вървял вечерта през гората, наоколо до град Феърмонт.Когато минавал напряко през гъсталака, той ненадейно се натъкнал на цяла група бели кучета. Те били доста огромни същества, с пухкава доста чиста бяла четина и огромна глава с огромни челюсти.Почти незабавно откакто Франк пристъпил към тях, тези същества се нахвърлили върху него и почнали да го хапят, да захапват ръцете и краката му със зъби, като че ли възнамерявали да го изядат жив.Но … зъбите им не оставяли никакви следи по кожата на мъжа, като че ли кучетата били безплътни призраци. По същия метод, той не предизвикал никакви вреди на кучетата, когато се опитал да ги отблъсне. Ръцете му минавали през телата им като през мъгла. Съществата не са издали нито един тон по време на цялата битка.В последна сметка, индивидът съумял да избяга от обкръжението на кучетата и да се отдръпна към дърветата, след което избягал у дома.Днес, истории за необикновени бели създания към момента идват от Западна Вирджиния, само че в този момент това създание се разказва по-често не като бяло куче, нито като вълк, а като бял Йети с рога на главата.
Hidden truth
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ