Легендата за проклятието на диаманта Хоуп
От епохи съществува вярване, съгласно което всеки, който има диаманта Хоуп, неизбежно ще бъде сполетян от някакво злощастие. Това може и да наподобява наивно, само че в случай че се срещнем, даже незадълбочено, с историята на неговите притежатели, ще се убедим, че учредения за сходни вярвания има.
Един от най-известните скъпоценни камъни в света носи името на собствен притежател - лондонския банкер Хенри Хоуп. Характеризира се със стоманеносин цвят и извънреден искра. Теглото му е 45.52 карата, или към 9 грама, и е оценен на 250 милиона $ - което го прави третия най-ценен елмаз в света.
От 1952 година насам той се намира в сбирката от минерали и скъпоценни камъни на Музея по естествена история при Смитсоновия институт във Вашингтон. Но през годините е имал много любопитна орис и постоянно е сменял своите притежатели и локации.
Историята на диаманта " Хоуп " стартира преди към 1.1 милиарда години в недрата на Земята. Подложени на интензивна топлота и налягане, въглеродните атоми образуват извънредно мощни връзки между тях, кристализирайки във формата на елмаз, написа IFL Science.
Предполага се, че е бил открит през XVII век в местността Голконда, Индия, където през вековете са открити редица забележителни скъпоценности.
През 1666 година той попада в ръцете на френския търговец Жан-Батист Таверние. От Индия той го придвижва в Европа и съумява да го продаде на френския крал Луи XIV. И нещастията не закъсняват.
Таверние умира от ужасна гибел - раздран е от кучета, а Кралят-Слънце навяхва крайници си, в резултат на което получава гангрена и умира. Наследникът на диаманта Луи XVI го подарява на брачната половинка си Мария-Антоанета.
Времената на последните крале на Франция преди Френската гражданска война са били рискови, изключително за кралски особи, окичени с скъпи бижута. В размириците на революционен Париж, през септември 1792 година тълпата разграбва имуществото на монарсите и плячкосва скъпоценностите. На идната година Луи XVI и Мария Антоанета са екзекутирани в класическия жанр на революцията - с гилотина.
Следващата част от историята на диаманта " Хоуп " е не доста ясна. Поне до септември 1812 година, когато е документирано, че синкав елмаз със същия размер и форма е владеене на лондонския търговец Даниел Елиасон, а малко по-късно е закупен от банкера Хери Хоуп. Банкерът умира от загадъчна болест, а наследниците му са разорени.
През 2005 година кристалографи употребяват компютърен разбор, с цел да потвърдят изрично, че диамантът, появил се през 1812 година в Лондон, е същият драгоценен камък, който е бил владеене на обреченото френско кралско семейство.
През XIX и началото на XX век той е търгуван от редица богати персони. Една от най-известните е Евелин Маклийн - американска наследница, чийто брачен партньор Едуард го купува през 1911 година от бижутериите Cartier в Ню Йорк за 180 000 $.
Макар че диамантът се употребява с репутацията на анатемосан, Маклийн гордо го носи на всички места със себе си. И нещастните събития не закъсняват: синът ѝ умира в автомобилна злополука, щерка ѝ се самоубива. Евелин изпада във финансов колапс, развива съществени душевен проблеми и се пристрастява към морфин. Следва бракоразвод със брачна половинка ѝ, който по-късно умира в психиатрична клиника.
Затова евентуално през днешния ден е по-добре, че злополучно известният и необичаен драгоценен камък не е ничие персонално владеене. Макар и едва ли разумен човек да би повярвал, че неодушевен предмет може да аргументи толкоз беди на някого. Вероятно неговата история е комбинация от исторически полуистини, сензационни известия в медиите и обезверената потребност на хората да търсят пояснения за безсмислени нещастия.
Един от най-известните скъпоценни камъни в света носи името на собствен притежател - лондонския банкер Хенри Хоуп. Характеризира се със стоманеносин цвят и извънреден искра. Теглото му е 45.52 карата, или към 9 грама, и е оценен на 250 милиона $ - което го прави третия най-ценен елмаз в света.
От 1952 година насам той се намира в сбирката от минерали и скъпоценни камъни на Музея по естествена история при Смитсоновия институт във Вашингтон. Но през годините е имал много любопитна орис и постоянно е сменял своите притежатели и локации.
Историята на диаманта " Хоуп " стартира преди към 1.1 милиарда години в недрата на Земята. Подложени на интензивна топлота и налягане, въглеродните атоми образуват извънредно мощни връзки между тях, кристализирайки във формата на елмаз, написа IFL Science.
Предполага се, че е бил открит през XVII век в местността Голконда, Индия, където през вековете са открити редица забележителни скъпоценности.
През 1666 година той попада в ръцете на френския търговец Жан-Батист Таверние. От Индия той го придвижва в Европа и съумява да го продаде на френския крал Луи XIV. И нещастията не закъсняват.
Таверние умира от ужасна гибел - раздран е от кучета, а Кралят-Слънце навяхва крайници си, в резултат на което получава гангрена и умира. Наследникът на диаманта Луи XVI го подарява на брачната половинка си Мария-Антоанета.
Времената на последните крале на Франция преди Френската гражданска война са били рискови, изключително за кралски особи, окичени с скъпи бижута. В размириците на революционен Париж, през септември 1792 година тълпата разграбва имуществото на монарсите и плячкосва скъпоценностите. На идната година Луи XVI и Мария Антоанета са екзекутирани в класическия жанр на революцията - с гилотина.
Следващата част от историята на диаманта " Хоуп " е не доста ясна. Поне до септември 1812 година, когато е документирано, че синкав елмаз със същия размер и форма е владеене на лондонския търговец Даниел Елиасон, а малко по-късно е закупен от банкера Хери Хоуп. Банкерът умира от загадъчна болест, а наследниците му са разорени.
През 2005 година кристалографи употребяват компютърен разбор, с цел да потвърдят изрично, че диамантът, появил се през 1812 година в Лондон, е същият драгоценен камък, който е бил владеене на обреченото френско кралско семейство.
През XIX и началото на XX век той е търгуван от редица богати персони. Една от най-известните е Евелин Маклийн - американска наследница, чийто брачен партньор Едуард го купува през 1911 година от бижутериите Cartier в Ню Йорк за 180 000 $.
Макар че диамантът се употребява с репутацията на анатемосан, Маклийн гордо го носи на всички места със себе си. И нещастните събития не закъсняват: синът ѝ умира в автомобилна злополука, щерка ѝ се самоубива. Евелин изпада във финансов колапс, развива съществени душевен проблеми и се пристрастява към морфин. Следва бракоразвод със брачна половинка ѝ, който по-късно умира в психиатрична клиника.
Затова евентуално през днешния ден е по-добре, че злополучно известният и необичаен драгоценен камък не е ничие персонално владеене. Макар и едва ли разумен човек да би повярвал, че неодушевен предмет може да аргументи толкоз беди на някого. Вероятно неговата история е комбинация от исторически полуистини, сензационни известия в медиите и обезверената потребност на хората да търсят пояснения за безсмислени нещастия.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ