Над 38% от избирателите са гласували с преференция
От опцията да гласоподават с преференция са се възползвали 820 983 гласоподаватели - 38.03%, на парламентарните избори на 2 април. Това е с към 2% повече от употребяваните на изборите през октомври предходната година преференции – тогава те бяха 35.9%.
Това демонстрират оценените данни на Института за развиване на обществената среда на база окончателните резултати, оповестени от Централната изборна комисия.
На 2-и април се състояха петите парламентарни избори в последните две години. Шест обединения – ГЕРБ-СДС, Продължаваме Промяната – Демократична България, Движение за права и свободи, Възраждане, Българска социалистическа партия за България и ИТН, излъчиха представители в новия парламент.
Как работи преференцията?
Съгласно Изборния кодекс на парламентарни избори гласуващите в страната могат да посочат освен групировката, която поддържат, само че и съответен претендент от нейната листа. Това става посредством така наречен желание или преференция.
Важно допълнение е, че гласовете, подадени за дадена партия или коалиция без маркирана преференция, се броят за лидера на листата. Това са така наречен „ служебни ” преференции.
По този метод за разбърквания в партийните листи, е належащо броят на подадените преференции за даден претендент да е не по-малък от 7 на 100 от всички гласове, получени от групировката в съответния избирателен регион (ИР). Прагът за изместване на лидера в листата обаче действително е доста по-висок, заради съществуването на „ служебните ” преференции.
Колко гласоподаватели гласоподаваха с преференция?
Данните на ЦИК демонстрират, че обединенията, влезнали в Народното събрание, са получили общо 2 158 624 гласа от всички секции на територията в страната. От опцията да гласоподават с преференция са се възползвали 820 983 техни гласоподаватели или 38.03%. Това е с към 2% повече от употребяваните на изборите през октомври предходната година преференции – тогава те бяха 35.9 %.
На миналите парламентарни избори в най-голяма степен от опцията да пренареждат листите са се възползвали гласуващите за ГЕРБ-СДС. Почти половината от тях (48.98%) са изразили желание за съответни претенденти в листите на обединението. В последните години първото място постоянно се заемаше от симпатизантите на Демократична България. След обединяването с Продължаваме Промяната обаче, гласуващите за обединението и с преференция за съответен претендент стават 38.71 %, показват от Института.
В най-голяма степен преференциалното гласоподаване е употребявано в регион Благоевград – 56.56% от гласоподавателите на шестте партии, влизащи в 49-ото Народно заседание, са се възползвали от преференцията. Следват Враца – 47.88% и Варна – 47.14% (където третата в листата на ГЕРБ-СДС Славена Точева събра повече от 10 хиляди преференции).
Най-рядко преференцията е употребена от гласоподавателите в регионите Кърджали – 9.2%, Силистра – 25%, Търговище – 26.9% и Разград – 29.7%. И до момента в който в Кърджали по отношение на предишните избори, използвалите преференция понижават, в останалите три региона има нарастване по отношение на октомври 2022 година Но обичайно това са и четирите области, в които гласуващите в най-голяма степен харесват подредбата, препоръчана от партийните централи. И на тези избори в тези региони победител е Движение за права и свободи. А гласоподавателите на Движението пък в най-малка степен употребяват преференцията от нейното въвеждане до момента.
До какъв брой разбърквания докара преференцията?
Бариерата от 7% беше премината от 112 претенденти на партиите и обединенията, които получиха посланичество в Народно събрание. В този брой не са включени водачите на листи в обособените региони.
Най-много претенденти, минали 7-те %, има в листите на коалиция ГЕРБ-СДС – 43. Това е с 9 повече спрямо изборите от предходната година. Следва обединението Продължаваме Промяната – Демократична България с 22, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия с по 21 индивида. Партия Възраждане има едвам 1 претендент, който е събрал 7% или повече преференциални гласове. В ИТН пък има 4-ма такива претенденти.
Листата на ГЕРБ-СДС в регион Благоевград е тази, в която партийната дисциплинираност е сработила в най-малка степен. Там общо 5 от претендентите минават бариерата от 7% от гласовете. А преференциално за ГЕРБ-СДС са дали своят вот 78.17% от нейните симпатизанти в региона. Това е регион, в който всекидневно огромен преференциален избор получава поставяният на последно място в партийната листа Стефан Апостолов. На изборите преди 2 години (4 април 2021 г.) той даже съумя да измести лидера на листата.
На тези избори в нито един регион няма изместване на водачи на партийните листи, което ясно демонстрира по какъв начин „ служебните ” преференции извършват ролята си в отбрана на партийните водачи и любимци на политическите обединения. И тази отбрана в листите постоянно е и двойна, защото водачите имат опция да са отпред на листите в два изборни региона. Това, за жалост, предизвестено трансформира преференциалното гласоподаване в съревнование за второ място.
Може ли да се увеличи ролята на преференцията?
Преференциалното гласоподаване обезпечава мажоритарния детайл в българската изборна система. Преференцията разрешава на жителите да избират съответен претендент от партийните листи. Въпреки това в последните две години, политическите партии по-скоро не използваха тезата за преференцията в дебатите за промени на изборните правила.
Те показваха угриженост за намаляващата изборна интензивност, само че говоренето им по тематиката не включваше потреблението на преференцията като инструмент за повишение присъединяване на жителите в изборите и в политическия развой като цяло.
Същевременно ИРПС направи редица оферти за повишение на този мажоритарен детайл през годините. Някои от тях бяха свързани с понижаване на прага, нужен за пренареждане на партийните листи – от 7% на 5%; отпадане на така наречен “служебни ” преференции за първия кандидат; унищожаване на опцията за претенденти, определени с преференция, да се отхвърлят от местата си в Народното събрание (каквито случаи сме следили в предходни години).
Те са ориентирани към обосноваване на претендентите за осъществяване на дейна акция по места и ангажиране с проблемите на гласоподавателите, както и за основаването на действителна опция за гласоподавателите за излъчват хора, които са познавани и уважавани измежду техните общности.
ТЕМА преди 10 часа 1086 преди 11 часа 4508 преди 11 часа 1071
Това демонстрират оценените данни на Института за развиване на обществената среда на база окончателните резултати, оповестени от Централната изборна комисия.
На 2-и април се състояха петите парламентарни избори в последните две години. Шест обединения – ГЕРБ-СДС, Продължаваме Промяната – Демократична България, Движение за права и свободи, Възраждане, Българска социалистическа партия за България и ИТН, излъчиха представители в новия парламент.
Как работи преференцията?
Съгласно Изборния кодекс на парламентарни избори гласуващите в страната могат да посочат освен групировката, която поддържат, само че и съответен претендент от нейната листа. Това става посредством така наречен желание или преференция.
Важно допълнение е, че гласовете, подадени за дадена партия или коалиция без маркирана преференция, се броят за лидера на листата. Това са така наречен „ служебни ” преференции.
По този метод за разбърквания в партийните листи, е належащо броят на подадените преференции за даден претендент да е не по-малък от 7 на 100 от всички гласове, получени от групировката в съответния избирателен регион (ИР). Прагът за изместване на лидера в листата обаче действително е доста по-висок, заради съществуването на „ служебните ” преференции.
Колко гласоподаватели гласоподаваха с преференция?
Данните на ЦИК демонстрират, че обединенията, влезнали в Народното събрание, са получили общо 2 158 624 гласа от всички секции на територията в страната. От опцията да гласоподават с преференция са се възползвали 820 983 техни гласоподаватели или 38.03%. Това е с към 2% повече от употребяваните на изборите през октомври предходната година преференции – тогава те бяха 35.9 %.
На миналите парламентарни избори в най-голяма степен от опцията да пренареждат листите са се възползвали гласуващите за ГЕРБ-СДС. Почти половината от тях (48.98%) са изразили желание за съответни претенденти в листите на обединението. В последните години първото място постоянно се заемаше от симпатизантите на Демократична България. След обединяването с Продължаваме Промяната обаче, гласуващите за обединението и с преференция за съответен претендент стават 38.71 %, показват от Института.
В най-голяма степен преференциалното гласоподаване е употребявано в регион Благоевград – 56.56% от гласоподавателите на шестте партии, влизащи в 49-ото Народно заседание, са се възползвали от преференцията. Следват Враца – 47.88% и Варна – 47.14% (където третата в листата на ГЕРБ-СДС Славена Точева събра повече от 10 хиляди преференции).
Най-рядко преференцията е употребена от гласоподавателите в регионите Кърджали – 9.2%, Силистра – 25%, Търговище – 26.9% и Разград – 29.7%. И до момента в който в Кърджали по отношение на предишните избори, използвалите преференция понижават, в останалите три региона има нарастване по отношение на октомври 2022 година Но обичайно това са и четирите области, в които гласуващите в най-голяма степен харесват подредбата, препоръчана от партийните централи. И на тези избори в тези региони победител е Движение за права и свободи. А гласоподавателите на Движението пък в най-малка степен употребяват преференцията от нейното въвеждане до момента.
До какъв брой разбърквания докара преференцията?
Бариерата от 7% беше премината от 112 претенденти на партиите и обединенията, които получиха посланичество в Народно събрание. В този брой не са включени водачите на листи в обособените региони.
Най-много претенденти, минали 7-те %, има в листите на коалиция ГЕРБ-СДС – 43. Това е с 9 повече спрямо изборите от предходната година. Следва обединението Продължаваме Промяната – Демократична България с 22, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия с по 21 индивида. Партия Възраждане има едвам 1 претендент, който е събрал 7% или повече преференциални гласове. В ИТН пък има 4-ма такива претенденти.
Листата на ГЕРБ-СДС в регион Благоевград е тази, в която партийната дисциплинираност е сработила в най-малка степен. Там общо 5 от претендентите минават бариерата от 7% от гласовете. А преференциално за ГЕРБ-СДС са дали своят вот 78.17% от нейните симпатизанти в региона. Това е регион, в който всекидневно огромен преференциален избор получава поставяният на последно място в партийната листа Стефан Апостолов. На изборите преди 2 години (4 април 2021 г.) той даже съумя да измести лидера на листата.
На тези избори в нито един регион няма изместване на водачи на партийните листи, което ясно демонстрира по какъв начин „ служебните ” преференции извършват ролята си в отбрана на партийните водачи и любимци на политическите обединения. И тази отбрана в листите постоянно е и двойна, защото водачите имат опция да са отпред на листите в два изборни региона. Това, за жалост, предизвестено трансформира преференциалното гласоподаване в съревнование за второ място.
Може ли да се увеличи ролята на преференцията?
Преференциалното гласоподаване обезпечава мажоритарния детайл в българската изборна система. Преференцията разрешава на жителите да избират съответен претендент от партийните листи. Въпреки това в последните две години, политическите партии по-скоро не използваха тезата за преференцията в дебатите за промени на изборните правила.
Те показваха угриженост за намаляващата изборна интензивност, само че говоренето им по тематиката не включваше потреблението на преференцията като инструмент за повишение присъединяване на жителите в изборите и в политическия развой като цяло.
Същевременно ИРПС направи редица оферти за повишение на този мажоритарен детайл през годините. Някои от тях бяха свързани с понижаване на прага, нужен за пренареждане на партийните листи – от 7% на 5%; отпадане на така наречен “служебни ” преференции за първия кандидат; унищожаване на опцията за претенденти, определени с преференция, да се отхвърлят от местата си в Народното събрание (каквито случаи сме следили в предходни години).
Те са ориентирани към обосноваване на претендентите за осъществяване на дейна акция по места и ангажиране с проблемите на гласоподавателите, както и за основаването на действителна опция за гласоподавателите за излъчват хора, които са познавани и уважавани измежду техните общности.
ТЕМА преди 10 часа 1086 преди 11 часа 4508 преди 11 часа 1071
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ