Синдромът „Започвам от утре”
" От на следващия ден ще ставам по-рано и ще си лягам в точния момент. Най-после ще занеса ютията на ремонт, ще почистя главно жилището си, ще се храня здравословно, ще понижа кафето, ще въведа ред върху бюрото си, ще изхвърля ненужното, ще обърна внимание на остарялата си другарка, за която все не ми остава време, най-сетне ще стартира да чета книгата, която събира прахуляк на нощното ми шкафче, ще извозвам по-малко часове на компютъра, ще стартира да отивам на фитнес, ще свърша най-малко част от дилемите, които съм записала на листче... ” – В края на деня постоянно си споделяме това и се заканваме, че на идващия ще е друго, само че когато и той премине по график, нямащ нищо общо с планувания, по остарелия, прочут неподвижен метод, вечерта още веднъж сме в изходна позиция с куп несвършени каузи и едничкото предпочитание да ги изпълним...
Защо е толкоз мъчно?
24 часа в денонощието просто не стигат да създадем всичко, което желаеме, а даже и да ни е останало малко време, постоянно сме прекомерно изтощени и още веднъж оставяме за „ на следващия ден ”. Но на идващия ден се повтаря същото и по този начин можем да откараме месеци, даже години, без да сме осъществили отсроченото във времето... Това ни кара да се усещаме неудовлетворени, само че макар негодуванието ни, работата си остава все по този начин несвършена... и у нас от ден на ден се прокрадва чувството, че пилеем времето си и че в никакъв случай няма да реализираме това, което желаем и животът ни ще премине в отлагания „ за различен път ”. За различен ден, за друго време, за различен живот...
Най-честата причина е неприятната организация или въобще неналичието на такава. Заради нея позволяваме доста стратегически неточности, които пречат да свършим нещата в период, оставяме ги незавършени, или е за сметка на качеството им. Други пък въобще не сме ги почнали, тъй като по този начин и не стигаме до тях.
Хаос. Една от главните аргументи да не можем да се оправим във времето с набелязаните задания е хаотичността ни, а тя идва от това, че не сме подредили добре целите си. Затова, започнете с най-важните и неотложни неща, които би трябвало да свършите в къси периоди, а по-мащабните и дълготрайни оставете за по-късно, с цел да можете да им отделите нужното внимание. Съставете си проект за деня, седмицата и месеца. Също по този начин в края на всяка година бихте могли да набележите цели за идната и когато и тя отмине, да извършите равносметка на постигнатото. Дайте си най-малко едно заричане, което смятате да извършите в границите на идващите 365 дни (например да откажете цигарите или да започнете нова работа). Така ще се вдъхновите и за останалото, което ви следва.
Много дини - под една мишница. Понякога в устрема си да свършим всичко набелязано, най-после не вършим безусловно нищо като хората. Започваме едно, само че преди да сме го завършили, минаваме на идващото, връщаме се на предходното, а към този момент сме почнали и трето, четвърто... най-после по този начин се омотаваме в личната си анархия, че сме до под кривата круша във всяко начинание и, естествено, не сме удовлетворени от резултата. А това ни депресира и още повече пречи да реализираме мечтаното, тъй като губим вярата си, че можем да успеем. Затова, правете нещата едно по едно, или ги вършете редом, единствено в случай че се уверите, че това не ви пречи и не е за сметка на качеството им.
Стари привички. Макар и да ни вредят и безпределно да ни пречат, един път открити, доста мъчно ще ги променим и ще си създадем нови, по-полезни привички. И въпреки всичко не е невероятно, стига несъмнено, да не отлагаме и това „ за на следващия ден ”.
Мързел. Няма какво да си кривим душата, в някои случаи чисто и просто ни мързи да стартираме да вършим каквото и да било и избираме да го отложим за различен път и това може да се проточи, тъй като „ другият път ” по този начин и не идва. И в случай че можем да оправдаем несвършеното пред близките с отмалялост и дефицит на време, надълбоко в себе си знаем, че сме едни лъжливи лентяи
Страх и колебливост. Липсата на убеденост и страхът от неуспех могат да са спънка да сбъднем задачите си. Затова ден след ден отлагаме за по-нататък с вярата, че тогава ще добием нужната храброст и ще се престрашим да пристъпим към дейности, вместо единствено да мечтаем и да въртим в главата си това, което желаеме да превърнем в действителност.
„ Днес не ми е ден ” - Има и такива дни, в които макар цялото ни усърдие, всичко като че ли върви наобратно! Правим всичко належащо и въпреки всичко не се получава. И тогава си споделяме, че просто не ни е ден. Няма нищо съдбовно да го отложим за на следващия ден, само че в случай че в действителност става дума за на следващия ден. Буквално! Отлагането няма да ни помогне, в случай че държим да реализираме задачите си, даже и никой да не ни задължава да го вършим. Затова, помислете за нещо, което от дълго време сте желали да свършите, само че не сте намирали сили, време, средства... и го направете не на следващия ден, а точно през днешния ден. Сега...
Защо е толкоз мъчно?
24 часа в денонощието просто не стигат да създадем всичко, което желаеме, а даже и да ни е останало малко време, постоянно сме прекомерно изтощени и още веднъж оставяме за „ на следващия ден ”. Но на идващия ден се повтаря същото и по този начин можем да откараме месеци, даже години, без да сме осъществили отсроченото във времето... Това ни кара да се усещаме неудовлетворени, само че макар негодуванието ни, работата си остава все по този начин несвършена... и у нас от ден на ден се прокрадва чувството, че пилеем времето си и че в никакъв случай няма да реализираме това, което желаем и животът ни ще премине в отлагания „ за различен път ”. За различен ден, за друго време, за различен живот...
Най-честата причина е неприятната организация или въобще неналичието на такава. Заради нея позволяваме доста стратегически неточности, които пречат да свършим нещата в период, оставяме ги незавършени, или е за сметка на качеството им. Други пък въобще не сме ги почнали, тъй като по този начин и не стигаме до тях.
Хаос. Една от главните аргументи да не можем да се оправим във времето с набелязаните задания е хаотичността ни, а тя идва от това, че не сме подредили добре целите си. Затова, започнете с най-важните и неотложни неща, които би трябвало да свършите в къси периоди, а по-мащабните и дълготрайни оставете за по-късно, с цел да можете да им отделите нужното внимание. Съставете си проект за деня, седмицата и месеца. Също по този начин в края на всяка година бихте могли да набележите цели за идната и когато и тя отмине, да извършите равносметка на постигнатото. Дайте си най-малко едно заричане, което смятате да извършите в границите на идващите 365 дни (например да откажете цигарите или да започнете нова работа). Така ще се вдъхновите и за останалото, което ви следва.
Много дини - под една мишница. Понякога в устрема си да свършим всичко набелязано, най-после не вършим безусловно нищо като хората. Започваме едно, само че преди да сме го завършили, минаваме на идващото, връщаме се на предходното, а към този момент сме почнали и трето, четвърто... най-после по този начин се омотаваме в личната си анархия, че сме до под кривата круша във всяко начинание и, естествено, не сме удовлетворени от резултата. А това ни депресира и още повече пречи да реализираме мечтаното, тъй като губим вярата си, че можем да успеем. Затова, правете нещата едно по едно, или ги вършете редом, единствено в случай че се уверите, че това не ви пречи и не е за сметка на качеството им.
Стари привички. Макар и да ни вредят и безпределно да ни пречат, един път открити, доста мъчно ще ги променим и ще си създадем нови, по-полезни привички. И въпреки всичко не е невероятно, стига несъмнено, да не отлагаме и това „ за на следващия ден ”.
Мързел. Няма какво да си кривим душата, в някои случаи чисто и просто ни мързи да стартираме да вършим каквото и да било и избираме да го отложим за различен път и това може да се проточи, тъй като „ другият път ” по този начин и не идва. И в случай че можем да оправдаем несвършеното пред близките с отмалялост и дефицит на време, надълбоко в себе си знаем, че сме едни лъжливи лентяи
Страх и колебливост. Липсата на убеденост и страхът от неуспех могат да са спънка да сбъднем задачите си. Затова ден след ден отлагаме за по-нататък с вярата, че тогава ще добием нужната храброст и ще се престрашим да пристъпим към дейности, вместо единствено да мечтаем и да въртим в главата си това, което желаеме да превърнем в действителност.
„ Днес не ми е ден ” - Има и такива дни, в които макар цялото ни усърдие, всичко като че ли върви наобратно! Правим всичко належащо и въпреки всичко не се получава. И тогава си споделяме, че просто не ни е ден. Няма нищо съдбовно да го отложим за на следващия ден, само че в случай че в действителност става дума за на следващия ден. Буквално! Отлагането няма да ни помогне, в случай че държим да реализираме задачите си, даже и никой да не ни задължава да го вършим. Затова, помислете за нещо, което от дълго време сте желали да свършите, само че не сте намирали сили, време, средства... и го направете не на следващия ден, а точно през днешния ден. Сега...
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ