&format=webp)
Тайван и войната на дроновете: Гигантската амбиция, малкият мащаб и надвисналата сянка над Китай
От Украйна до Иран, от Судан до Нагорни Карабах – последните международни спорове сигурно са доказателство за едно нещо: безпилотните технологии към този момент са сегашното на войната.
И до момента в който самостоятелните дронове трансформират бойното поле в тестова лаборатория за нови технологии, Тайван – под все по-осезаема опасност от инвазия от страна на Китай – се изправя пред неотложната потребност от построяването на собствен личен боеприпас от дронове. Бързата индустриализация на бранша обаче се оказва надалеч по-сложна, в сравнение с наподобява на пръв взор.
Властите в Тайпе слагат амбициозната си цел да създават към 180 хиляди дрона годишно до 2028 година Но в контрастност с проекта, през предходната година броят на създадените безпилотни летателни апарати е бил под 10 000. Въпреки че Тайван разполага с индустриалната и софтуерна база, темпото остава монотонно.
По данни на Кати Фанг, политически анализатор в Research Institute for Democracy, Society, and Emerging Technology (DSET), страната има капацитета „ да създава най-хубавите в света “. Но нещо липсва.
В клопката на личните си ограничавания
Според оповестен на 16 юни отчет на DSET, главните спънки са високите индустриални разноски, слабото търсене в страната и минималните поръчки от задгранични държавни управления. Ако създадем съпоставяне с Украйна – където промишлеността за тактически и бюджетни дронове процъфтява с милиони бройки годишно – Тайван към момента е в начален стадий.
„ Няма по какъв начин да се конкурираме с DJI “, споделя Фанг, визирайки китайския колос в областта на дроновете. Докато други страни са склонни да включват китайски съставни елементи в производството си, Тайван по явни аргументи заобикаля всевъзможни китайски технологии. Това усложнява и оскъпява задачата – изключително при значими детайли като антени, оптични датчици и жироскопи, където Китай има неосъществим ценови и индустриален превес.
Иронията е, че Тайван в действителност е международен водач в производството на полупроводници – 90% от най-усъвършенстваните чипове в света идват точно от острова.
По думите на Фанг обаче, в страната не се създават чипове, предопределени особено за дронове. Вместо това локалните производители влагат в универсални решения от Qualcomm и Nvidia – доста по-скъпи от китайските други възможности.
„ Можем да ги произвеждаме, само че мащабът е прекомерно дребен, с цел да влезем на този пазар “, споделя тя. С други думи – без съществено вътрешно търсене цените няма по какъв начин да паднат, а без конкурентни цени – търсенето няма по какъв начин да се увеличи…
DSET твърди, че решението се базира на два фактора: повече и по-големи поръчки от Министерството на защитата на Тайван и по-силна поддръжка от страна на Съединени американски щати.
До момента Министерството е поръчало под 4000 дрона, което е надалеч под потребностите за съвременна защита против пълномащабна инвазия. А до момента в който Китай се готви да приключи модернизацията на своята войска до 2027 година, времето не е на страната на Тайван.
Въпреки че Съединени американски щати към този момент са доставили към 1000 дрона (включително Switchblade и MQ-9 Reaper), нито една тайванска компания не е включена в така наречен „ наследник лист “ на Пентагона – регистъра на доверени снабдители на безпилотни технологии. Влизането в този лист би отворило врата към милиарди долари в евентуални поръчки.
Американската помощ включва и достъп до самодейността Replicator – стратегия за самостоятелни дронове с висока степен на разрушителност, ориентирана към цели в морето. Но съгласно DSET тези решения отразяват по-скоро американската визия за потребностите на Тайван, в сравнение с действителна двустранна индустриална тактика.
Истинският залог не е просто софтуерен. Тайван би трябвало да отговори на фундаменталния въпрос: каква войска желае да построи? Ще разчита ли единствено на дребни тактически FPV дронове, или ще се насочи и към дългобойни, самостоятелни въздушни и морски платформи, сходни на Русия и Иран?
Според DSET Тайван изостава освен в производството, само че и в електронната отбрана. Сложните електромагнитни среди ще бъдат действителността на бъдещите спорове, а сега Тайпе не е изцяло квалифициран за тях. В същото време Китай построява флотилия от десетки десантни кораби, които да прекосят Тайванския пролив. Страната дава отговор с произвеждане на лични подводници и проекти за самостоятелни подводни дронове, които да ги обезвреждат.
Тайван против парадокса на мира
Фанг разказва сегашния миг като абсурден: „ Тайван е в този режим, тъй като към момента не сме във война. “ И прибавя: „ Но не желая да недооценявам нашия потенциал, даже и в спокойно време. “
Защото, както демонстрира историята на Украйна, оценката на качествата може да се промени трагично, когато оцеляването се трансформира в приоритет. В рамките на три години Киев се трансформира в международен водач в самостоятелното военно произвеждане.
И до момента в който самостоятелните дронове трансформират бойното поле в тестова лаборатория за нови технологии, Тайван – под все по-осезаема опасност от инвазия от страна на Китай – се изправя пред неотложната потребност от построяването на собствен личен боеприпас от дронове. Бързата индустриализация на бранша обаче се оказва надалеч по-сложна, в сравнение с наподобява на пръв взор.
Властите в Тайпе слагат амбициозната си цел да създават към 180 хиляди дрона годишно до 2028 година Но в контрастност с проекта, през предходната година броят на създадените безпилотни летателни апарати е бил под 10 000. Въпреки че Тайван разполага с индустриалната и софтуерна база, темпото остава монотонно.
По данни на Кати Фанг, политически анализатор в Research Institute for Democracy, Society, and Emerging Technology (DSET), страната има капацитета „ да създава най-хубавите в света “. Но нещо липсва.
В клопката на личните си ограничавания
Според оповестен на 16 юни отчет на DSET, главните спънки са високите индустриални разноски, слабото търсене в страната и минималните поръчки от задгранични държавни управления. Ако създадем съпоставяне с Украйна – където промишлеността за тактически и бюджетни дронове процъфтява с милиони бройки годишно – Тайван към момента е в начален стадий.
„ Няма по какъв начин да се конкурираме с DJI “, споделя Фанг, визирайки китайския колос в областта на дроновете. Докато други страни са склонни да включват китайски съставни елементи в производството си, Тайван по явни аргументи заобикаля всевъзможни китайски технологии. Това усложнява и оскъпява задачата – изключително при значими детайли като антени, оптични датчици и жироскопи, където Китай има неосъществим ценови и индустриален превес.
Иронията е, че Тайван в действителност е международен водач в производството на полупроводници – 90% от най-усъвършенстваните чипове в света идват точно от острова.
По думите на Фанг обаче, в страната не се създават чипове, предопределени особено за дронове. Вместо това локалните производители влагат в универсални решения от Qualcomm и Nvidia – доста по-скъпи от китайските други възможности.
„ Можем да ги произвеждаме, само че мащабът е прекомерно дребен, с цел да влезем на този пазар “, споделя тя. С други думи – без съществено вътрешно търсене цените няма по какъв начин да паднат, а без конкурентни цени – търсенето няма по какъв начин да се увеличи…
DSET твърди, че решението се базира на два фактора: повече и по-големи поръчки от Министерството на защитата на Тайван и по-силна поддръжка от страна на Съединени американски щати.
До момента Министерството е поръчало под 4000 дрона, което е надалеч под потребностите за съвременна защита против пълномащабна инвазия. А до момента в който Китай се готви да приключи модернизацията на своята войска до 2027 година, времето не е на страната на Тайван.
Въпреки че Съединени американски щати към този момент са доставили към 1000 дрона (включително Switchblade и MQ-9 Reaper), нито една тайванска компания не е включена в така наречен „ наследник лист “ на Пентагона – регистъра на доверени снабдители на безпилотни технологии. Влизането в този лист би отворило врата към милиарди долари в евентуални поръчки.
Американската помощ включва и достъп до самодейността Replicator – стратегия за самостоятелни дронове с висока степен на разрушителност, ориентирана към цели в морето. Но съгласно DSET тези решения отразяват по-скоро американската визия за потребностите на Тайван, в сравнение с действителна двустранна индустриална тактика.
Истинският залог не е просто софтуерен. Тайван би трябвало да отговори на фундаменталния въпрос: каква войска желае да построи? Ще разчита ли единствено на дребни тактически FPV дронове, или ще се насочи и към дългобойни, самостоятелни въздушни и морски платформи, сходни на Русия и Иран?
Според DSET Тайван изостава освен в производството, само че и в електронната отбрана. Сложните електромагнитни среди ще бъдат действителността на бъдещите спорове, а сега Тайпе не е изцяло квалифициран за тях. В същото време Китай построява флотилия от десетки десантни кораби, които да прекосят Тайванския пролив. Страната дава отговор с произвеждане на лични подводници и проекти за самостоятелни подводни дронове, които да ги обезвреждат.
Тайван против парадокса на мира
Фанг разказва сегашния миг като абсурден: „ Тайван е в този режим, тъй като към момента не сме във война. “ И прибавя: „ Но не желая да недооценявам нашия потенциал, даже и в спокойно време. “
Защото, както демонстрира историята на Украйна, оценката на качествата може да се промени трагично, когато оцеляването се трансформира в приоритет. В рамките на три години Киев се трансформира в международен водач в самостоятелното военно произвеждане.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ